„Марсианецът“ от Анди Уеър

Преди две седмици, почти всеки път когато пуснех телевизора срещах реклама на най-новият филм – „Марсианецът“. Обикновено пропускам повечето реклами от този вид, но филм за човек изоставен на Марс няма как да не ти хване окото. Бях чувала за книгата по която е направен филма и след доста умуване реших да я прочета. И мога твърдо да заявя, че това бе едно доста добро решение.

book-cover_1_7В книгата се запознаваме с Марк Уотни. Той е астронавт, част от екипажа на „Арес 3“, чиято мисия е да отиде на Марс, за да проведе редица изследвания. Но когато се появява пясъчна буря, която завлича Марк далеч от колегите му, те са принудени да го изоставят, мислейки го за мъртъв. За тяхна голяма изненада, Марк все пак остава жив, и така Уотни се превръща в човекa, за когото се говори най-много на Земята.  Единственият проблем е, че няма как да се върне обратно там…

Ще започна с това, че за първи път чета книга, която е hard-science science fiction. Точно затова се чудих толкова дали изобщо да я започвам. „Ами ако ми стане скучно? Ако не ми хареса?“, мислех си аз. Но няма как да съм грешала повече. Да, в книгата наистина има доста наука, но тя е обяснена разбираемо, така че да можеш да следиш мисълта на героя. Самото действие на книгата се развива бързо и те държи в огромно напрежение. „Марсианецът“ те зарежда с всички възможни емоции, и няма как да останеш безразличен. Също така, срещаш изненади на почти всяка страница, били те хубави – или не. А сюжетът е толкова увлекателен и реалистичен, че понякога дори забравях, че чета фантастика…

Стилът на писане на Анди Уеър е лек и tumblr_nvnskvfb541ts6zgno1_500приятен, което прави четенето лесно и бързо. Друго нещо, което наистина обичам в тази книга, е фактът, че е толкова забавна. Марк Уотни е един необикновен герой, който нито веднъж не загуби смисълa да се бори, и не се отказа, въпреки всичките препятствия през които трябваше да премине. Но дори с всичките трудности, Уотни през цялото време ръсеше шега след шега, приемайки ситуацията достатъчно сериозно, но без да губи чувството си за хумор. Може би единственото нещо, заради което останах леко разочарована е това, че не успяхме да видим достатъчно от другата част на екипажа… Плюс, никога повече няма да гледам на картофите по същия начин…

Друго велико нещо в тази книга е посланието, което тя носи – че ние винаги трябва да си помагаме и да се обединяваме ако нещо лошо се случва, а не всеки да мисли само за своята изгода. Защото ако продължаваме по този начин, нищо хубаво няма да излезе от това.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s