„Последната империя“ от Брандън Сандерсън

Мtumblr_nxoli6Ydbn1uym2i5o1_1280.jpgъглите властват нощем. Денем светът принадлежи на лорд Владетеля…
Някога един герой се възправил, за да спаси света. Млад мъж със загадъчен произход отправил храбро предизвикателство към мрака, който се спускал над тази страна. Но се провалил. Хиляда години по-късно светът е пустиня от пепел и мъгли, управлявана от безсмъртен император, наричан лорд Владетеля. Всеки опит за съпротива завършва печално.
Но надеждата оцеляла. Надежда за края на империята и дори за гибелта на самия лорд Владетел. И ето че в наши дни един брилянтен ум подготвя ново въстание – такова, което зависи изцяло от неговата хитрост и необичайни способности и от помощта на невероятна героиня, дете на улицата, която трябва да овладее изкуството на аломантията, могъщата сила на Мъглородните.

Ще започна с това, че в никакъв случай не бих могла да напиша стойностно ревю на „Последната империя“ от Брандън Сандерсън – книга като тази е невъзможно да се опише. За да почувстваш магията й, да усетиш несравнимия талант на Брандън Сандерсън, единственото, което трябва да направиш, е да я прочетеш. Първото нещо, което ми направи впечатление в тази книга, разбира се, бе самият стил на писане на автора. За втори път чета толкова сложен фентъзи епос, като първият ми допир до този жанр бе чрез Джордж Р. Р. Мартин и „Песен за огън и лед“. Естествено, разликите между двете поредици са безброй, но няма как да не обърнем внимание на стиловете на писане на различните автори. Брандън Сандерсън е създал един наистина сложен и уникален свят, но в никакъв случай не натоварва своите читатели чрез описанията си, което при мен лично често се случваше докато четях книгите на Мартин. Отделната информация не ни е поднесена наведнъж, а на по-малки порции, като всеки елемент идва постепенно и ти позволява да опознаеш света наоколо, и да навлезеш леко и разбираемо в него. Не искам да разкривам големи подробности за самият сюжет на книгата и особеностите й, защото според мен бихте й се насладили още повече ако не знаете какво ви очаква. Но ще спомена едно – магическата система, която автора е измислил, е повече от изключителна. За да разкрият своите способности, героите в „Последната империя“ LuthadelMap-Final-1.pngтрябва да погълнат метал, който по-късно използват като източник на сила и енергия. За пръв път срещам нещо подобно и определено останах приятно изненадана. Мисля, че на Брандън Сандерсън му хрумват възможно най-щурите идеи, но и точно това го прави толкова специален.

Друго нещо, което много харесах в книгата, бяха изградените персонажи. Не знам само аз ли имам такова чувство, но като си представя някое епично фентъзи и винаги си мисля, че главните герои ще са мъже. Да, ама не. Тук главната ни героиня е шестнадесетгодишната Вин, която е невъзможно да не харесаш. Вин за мен е определението за силна героиня – въпреки тежкото си детство тя става все по-силна с всеки изминал ден. Друг великолепен герой е Келсайър (въпреки че започнах да му викам Келсиър, звучи доста по-добре). Той поема ролята на ментор на Вин, като я научава на почти всичко за аломантията, което знае, и подпомага много за изграждането на силния й характер. Всъщност май за пръв път харесвам абсолютно всички персонажи в една книга. Тук второстепенните герои са представени също толкова добре, колкото и главните, и Бриз, Докс, Хам, Дух, Сейзед и Елънд бързо се наредиха сред любимите ми персонажи. Вече нямам търпение да започна втората книга и да разбера какво ще се случи по-нататък с любимците ми. tumblr_na4gsm6odv1sd1jgxo1_1280.jpgОще един голям плюс към историята бяха и вмъкнатите забавни моменти. Честно, отдавна не се бях смяла с глас докато чета. А пък главният злодей в книгата… Лорд Владетеля е изграден по просто брилянтен начин. Хубаво е да четеш за пълноценен антагонист със сложно и интересно минало.

И понеже вече ревюто стана достатъчно дълго, ще кажа само още едно нещо – прочетете „Последната империя“ ако все още не сте го направили. От доста дълго време книга не ми беше въздействала по такъв начин, че да не спирам да мисля за нея дори след като я приключа. Тази история със сигурност е от онези, които дълго време остават в съзнанието ни. Прочетете я, няма да съжалявате.
Източници на снимките: 1, 2, 3.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s