„Самодива“ от Краси Зуркова

Теодора Славин пристига в Принстън за първата си година на обучение. Сама в непозната страна и далеч от семейството си в България, тя всячески се опитва да се адаптира към американските привички и предизвикателствата на колежанския живот, сред които и първата любов. Запленена от енигматичния Джейк и не по-малко привлекателния му и мистериозен брат Рис, Теа неусетно е въвлечена в чувствен и мистичен свят – колкото неустоим, толкова и опасен. В този свят, изтъкан от неуловими сенки, старогръцки митове се преплитат с българските легенди за самодивите – красиви горски духове, които прелъстяват и погубват мъжете. А Теа е на път да разбули семейна тайна, която ще преобърне живота й завинаги… ако съумее да приеме факта, че мъртъв не винаги означава изчезнал и любовта не винаги разграничава двете.

Винаги ми е било най-трудно да пиша за книга, която много харесвам. А аз не само харесах „Самодива“, но и я заобичах. Краси Зуркова е създала едно вълшебство, което не би могло да се опише с прости думи. Винаги съм харесвала романите, съдържащи някакъв вид митология. Тук, в „Самодива“, имаме възможността да четем за една от любимите ми митологии – гръцката, която е съчетана с множество елементи от българския фолклор. Тази част от романа бързо се превърна в една от любимите ми, като с нетърпение чаках да ни се разкрие повече информация за било то мита за Орфей или просто някоя самодива. Самата история е много по-комплексна, отколкото звучи, и аз трудно бих успяла да опиша цялата ѝ красота. Фактът, че писателката е българка, е още един повод да прочетете „Самодива“, която ще ви заплени чрез своята тайнственост, а стилът на писане на Краси Зуркова, в съчетание с великолепно изградения сюжет, няма да ви позволи да оставите книгата.

Действието започва с пристигането на Теа Славин в Принстън. Още от самото начало получаваме страхотни описания на всяко място, което Теа посещава, а допълнителната карта към книгата ни помага да се потопим изцяло в тази далечна американска атмосфера. Както може би на всеки българин в чужбина, отначало на Теа също ѝ е трудно да свикне с новия начин на живот, но тя се приобщава доста бързо, а късметът ѝ се усмихва още в началото. Освен митологията, музиката също е неизменна част от историята, защото главната ни героиня е пианистка, като именно това е причината тя да замине за Америка. Всеки музикален детайл правеше „Самодива“ още по-интересна и великолепна, а Краси Зуркова успяваше да изрази всички емоции, които се съдържат в класическите произведения толкова добре, че когато накрая ги изслушах наистина, аз вече знаех точно как ще звучат.

Образът на Теа веднага стана един от любимите ми – тя бе красива не само външно, но и вътрешно, като в себе си носеше чара на всичко българско и истинско. Със своята скромност и добродушие, Теа се отличаваше от всички останали, а благодарение на постоянната ѝ жажда за знание и упоритостта ѝ, тя успя да се добере до отговорите на дори незададените си въпроси. Със своята красота Теа успя и да плени сърцето на Рис – един загадъчен мъж, пълен с всякакви тайни. За съжаление, не успях да харесам отношенията на двамата толкова, колкото ми се искаше, защото за мен те се събраха твърде бързо, а и поведението на Рис на моменти малко ме дразнеше. От друга страна, братът на Рис – Джейк, веднага стана моят любимец. Той бе дори по-мистериозен от брат си, но всичко в него сякаш крещеше сигурност, доверие и спокойствие, за разлика от Рис, при който нещата бяха малко по-сложни. Искаше ми се да има повече моменти между Теа и Джейк, защото през цялото време си личеше колко важна е тя за него, както и колко запознат е с цялата ѝ същност, нещо, което при Рис се срещаше по-малко. И все пак, надявам се в продължението да успеем да видим по-голяма част от характера и на двамата братя, защото тайната на Рис не му позволи да бъде изцяло себе си.

През по-голямата част от времето Теа бе заета да търси информация за мъртвата си сестра, което всъщност ни позволи да разберем толкова подробности за част от гръцката и българската митология. Точно в тези моменти от сюжета се разкриваше и талантът на Краси Зуркова – тя бе вдъхнала живот на всеки един мит, преразказвайки го кратко и ясно, но добавяйки елементи, които да пасват на историята на Теа и нейните обожатели. Силно влияние оказваше и наличието на поезия, която направи „Самодива“ още по-магическа. Краси Зуркова определено е човек на изкуството и нямам търпение да прочета още нейни романи. Междувременно, препоръчвам „Самодива“ на всеки, който обича митологията, изкуството, мистериозните романи или просто търси нещо ново за четене. Защото в „Самодива“ се преплита всичко това, а дори и повече на фона на българския фолклор, който ще ви накара да се гордеете със своята родина и всички тайни, които тя крие.

Много благодаря на издателство Егмонт за възможността да прочета книгата предварително!