„Гондолата на времето“ от Ева Фьолер

1509923_1134787603214914_6997547527921227173_n.jpgСедемнайсетгодишната Ана прекарва лятната си ваканция във Венеция. Един ден вниманието й е привлечено от червена гондола. Не са ли всички гондоли във Венеция черни? Когато няколко дни по-късно Ана посещава известната Историческа регата, в навалицата е бутната във водата и е спасена от изключително чаровно младо момче, което я издърпва в… червената гондола. И преди Ана да успее да слезе и да се върне обратно на кея, изведнъж въздухът около нея започва да трепти и светът пред очите ѝ изчезва… Когато идва отново на себе си, Ана разбира, че годината е 1499-та. Всеки един ден е истинско изпитание – без козметика, без топла вода и медикаменти, и най-вече без връзка с интернет и любимия ѝ айпод. Междувременно Ана търси начин да се върне обратно в настоящето, като непрестанно попада на Себастиано, мистериозното момче от гондолата. Скоро тя разбира, че озоваването й в миналото всъщност съвсем не е случайно…

„Гондолата на времето“ е една от малкото книги за пътуване във времето, на които съм попадала. Признавам, първоначално реших да я прочета просто защото Керстин Гир, авторката на „Скъпоценните камъни“, моя любима трилогия, я бе препоръчала, но в последствие много харесах книгата. Макар на пръв поглед двете трилогии да звучат еднакво, във всяка една от тях се крият различни тайни и мистерии, като единственото общо, което имат е немското гражданство на авторките, както и мотивът за пътуване във времето. Но не съдете книгата по корицата (въпреки че в този случай тя е прелестна), защото действието в „Гондолата на времето“ достига до голяма дълбочина, а цялостно изграденият от Ева Фьолер свят е просто прекрасен.

tumblr_m0qgnyj2mP1qb30dwo1_500.jpgАвторката е успяла да представи Венеция, съвременна или не, по един великолепен начин. Книгата е пълна с описания на времевия период, в който Ана попада, и макар тези описания на моменти да ми се струваха твърде много, те определено подпомогнаха да се създаде перфектната италианска атмосфера и да разберем красотата на Венеция. Разбира се, не само самите описания ни помагат да не забравяме в кой век се намираме, а и всички трудности, с които трябваше да се сблъска Ана. Със сигурност не би било лесно за едно седемнайсетгодишно момиче, което е свикнало на живот с технологии и удобства, да се пренесе 500 години назад във времето, но Ана прояви страхотен дух и успя да свикне с новите (или по-точно стари) обстоятелства сравнително бързо. Много харесах един от елементите, свързани с миналото, който Ева Фьолер е измислила, а именно „бариерата“ за думите, която не ти позволява да произнасяш имената на предмети, които все още не са били измислени, като намирах всяка една от тези ситуации за изключително забавна.

FotorCreated.jpgЕва Фьолер е създала една много истинска главна героиня. Ана ме впечатли с това, че беше себе си във всеки един момент от книгата. Не се правеше на герой, а и не лъжеше, че се страхува. За нея най-важното бе да се върне във своето време, при семейството и приятелите си, но ако нещо се случеше с другите герои не се колебаеше да им помогне. Мога да ѝ кажа само поздравления за всичко, което преживя, защото да се върнеш назад в миналото, и то в тези времена, далеч не би било приятно. Себастиано е другият ни главен герой, който бе едновременно забавен, но и достатъчно потаен, за да задържи интереса на читателите. Той неведнъж помогна на Ана да се справи с надвисналите проблеми, както и успя да докаже колко страхотен е всъщност. Всеки един от второстепенните персонажи – Барт, Клариса, Мариета… – бе със своя индивидуалност, която ги правеше различни помежду си и до един много интересни. Нямам търпение да разбера какво ще се случи с всеки един от героите в продължението, защото краят на „Гондолата на времето“, макар достатъчно задоволящ, все пак ме накара да искам още от историята на Ана и Себастиано.

„Гондолата на времето“ е един приказен роман, който ще ви впечатли с невероятните си описания на Венеция, интересните исторически моменти, щипка любов, тайни и мистерия. Препоръчвам го на почитателите на пътуване във времето, както и на всеки, търсещ нови приключения.

Много благодаря на издателство Ибис за предоставеното копие от книгата! 

Advertisements

4 thoughts on “„Гондолата на времето“ от Ева Фьолер

  1. Радвам се, че книгата ти е харесала. При мен се превърна в любима книга, където го има пътуването във времето. Съгласна съм за всичко с теб 🙂

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s