„Кутия за птици“ от Джош Малерман

Случи се изведнъж. Никой не беше подготвен. Внезапно дори един поглед навън обричаше човек на жестока смърт. Там имаше нещо непонятно, нещо безплътно – то моментално поразява ума и провокира самоубийствена ярост. Хората трябваше да затварят очи, за да оцелеят. Ала преди това да се случи, загинаха милиарди… И настана тишина, нарушавана само от птичите песни. Малори е сред оцелелите. Живее в укрепена къща с Момчето и Момичето. Учи ги да живеят без зрение, подготвя ги за деня, когато ще напуснат убежището си. Наблизо тече река. Там чака лодката – последната надежда. Дошло е времето да тръгнат. Със завързани очи. Предстои им опасно пътешествие в свят, в който един поглед може да ти коства живота….

„Кутия за птици“ е един антиутопичен роман, който коренно се различава от всичко друго на пазара. Дебютът на Джош Малерман ще улови всяка част от вашето съзнание, като постепенно ще се настанява все по-надълбоко там, докато накрая не прочетете цялата книга, която ще ви остави без думи. Този трилър ще ви накара да потръпвате от страх, а след всички зловещи мотиви ще се зачудите дали не би трябвало и вие да си сложите превръзка на очите…

За една така зловеща книга, с още по-зловеща история, Джош Малерман разказва леко и увлекателно. Случките в книгата му, обаче, ни представят един свят, който сам по себе си е ужасяващ. Много харесвам книги, в които думите на автора се нижат плавно, но самата история те оставя без дъх.  Лично аз на няколко пъти трябваше да оставя книгата, доколкото да осъзная какво се е случило току що, а най-голямо влияние върху мен оказа краят. Той е разтърсващ, ужасяващ, каращ те да трепериш и повлияващ ти ужасно много, но същевременно отворен, засипващ те с въпроси за това какво ли би могло да стане. И какво всъщност е станало.

Героите на Малерман са повече от истински. Те са едновременно силни и слаби, задържащи човешкото в себе си, но и канещи призрачното. Те не знаят срещу какво се изправят, не могат да видят света около себе си, но не спират да се борят срещу „злото“ в него. Ние проследяваме две сюжетни линии от живота на главната героиня Малори – една в самото начало на апокалипсиса, както и втора – четири години по-късно. Мога да споделя, че се възхищавам на силния дух на Малори, която е успяла да опази и отгледа децата си през тези четири години, без да се изкуши и да погледне към света навън, набавяйки си нужните средства на сляпо. Тя успява да научи децата си да използват само своя слух, като чрез него те различаваха различните звуци и опасности. Точно тази тяхна способност накрая успя да ги доведе до едно ново начало.

Всеки един от останалите герои съдържаше в себе си някоя част от широката гама емоции. Едни бяха уплашени, други – яростни, трети пък недоверчиви, но всички носеха в себе си едно – силен дух и вяра, че могат да се справят. И макар различията невинаги да водят до нещо добро, тези тук направиха „Кутия за птици“ още по-истинска и зловеща. Но живота, антиутопичен или не, е точно такъв – суров, потрисащ и различен през очите на всеки. Джош Малерман го е представил в цялата му светлина и тъмнина, смесвайки еднакви, или не точно, части от доброто и злото. А злото тук е дори по-опасно, след като всеки, който го види, умира.

„Кутия за птици“ ще промени мирогледа ви, а ужасите в нея ще се леят един след друг. Ако сте страхливи като мен, не четете тази книга на тъмно, а след края ѝ се пригответе за почивка. Тя няма да напусне съзнанието ви дълго, след като я приключите, а финала ѝ ще ви разтърси, може би дори ядоса, но също толкова ще ви хареса.

Източници на снимките: 1, 2-3.