„Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл

Бет и Дженифър са наясно, че работните им имейли се наблюдават, но те така и не могат да приемат това насериозно. Затова и продължават да си изпращат безкрайни забавни  съобщения, обсъждайки една с друга всеки аспект на личния си живот. Линкълн О’Нийл не може да повярва, че да чете кореспонденцията на други хора е работата му в момента. Когато е кандидатствал за позицията на „служител Интернет сигурност“, си е представял, че ще изгражда защитни стени и ще спира хакери, а не че ще пише докладни всеки път, щом някой спортен репортер изпрати мръсен виц на колегите си. Когато попада на мейлите на Бет и Дженифър, знае, че трябва да ги рапортува. Но и не може да потисне интереса си, завладян от техните истории. Докато Линкълн осъзнае, че се влюбва в Бет, вече е прекалено късно да се представи. Какво би ѝ казал той…?

Романите на Рейнбоу Роуъл са като глътка свеж въздух след мрачен, дъждовен ден. Докато ги четеш се чувстваш като главния герой във филм или приказка, а всяка следваща страница ти носи нова порция щастие и радост. „Прикачен“ не е изключение – Рейнбоу Роуъл за пореден път разказва историите на обикновените, нормални хора, в които всеки читател може да открие частица от себе си, а стилът ѝ на писане и лекотата, с която поднася събитията ще ви въведат постепенно в света на Линкълн и Бет, докато накрая не усетите кога сте завършили книгата.

Този път историите на главните герои са разказани по малко по-различен начин, защото през цялото време фокусът е върху Линкълн, но също така научаваме много за Бет и Дженифър от имейлите, които си разменят и част от които са включени в книгата. Работата на Линкълн, която той изобщо не харесва, е да чете имейлите на работниците във вестника, за да следи дали някой не нарушава правилата. Е, Бет и Дженифър правят това постоянно, понякога дори нарочно, за да дразнят програмата и шефа си, но за тяхна радост на Линкълн му е толкова интересно да следи кореспонденцията им, че нито веднъж не ги докладва. Със сигурност тези имейли и всички шеги, които Бет и Дженифър си разменяха, както и непрестанните препратки към любимите им филми направиха тази книга още по-вълнуваща и забавна.

Споменах ли, че действието се развива през 1999 година? И понеже наближава настъпването на знаменитата 2000 година, много хора, включително шефа на Линкълн, започват да изпадат в кризи за това какво може да се случи и дали няма да настъпи краят на света. Метафорично, разбира се. Тези техни проблеми и непукизмът от страна на Линкълн да приеме ситуацията с 2000 година насериозно също бяха много забавни за проследяване, а така „Прикачен“ стана все по-интересен.

Главните персонажи в „Прикачен“ са едни от най-любимите ми, които Рейнбоу Роуъл е създала. Линкълн е типичното срамежливо момче, което предпочита да прекара уикенда играейки Dungeons & Dragons, вместо да излезе на някой купон, търсейки момичета, с които да се запознае. И въпреки че почти всичките му познати вече са женени, Линкълн все още живее при майка си, яде приготвената от нея храна и се държи страшно неловко около жените. Бет пък е като една малка топка от позитивна енергия, която ми докарваше усмивка всеки път, в който четях нещо за нея. Тя бе мила, също като Линкълн, много добра приятелка на Дженифър и човек, на когото можеш да разчиташ. Много ми допадна работата ѝ като критик на филми, а също и това колко често споменаваше всякакви заглавия, които вече искам да изгледам. Постоянно се изнервях на приятеля ѝ Крис обаче, който според мен не я цени достатъчно, защото тя заслужава много повече. Дженифър също е страхотен персонаж, който понякога бе твърде негативен, но със сигурност интересен. Веднага харесах ексцентричността ѝ и това как винаги бе до Бет и я насърчаваше, а също и обратното.

За финал мога да кажа само, че „Прикачен“ е най-подходящият роман за свободното ви време. Той ще ви зарадва, разчувства и дори ще ви накара да поискате да се влюбите, ако все още не сте. Това е една история за любов, приятелство, както и за това как двама души могат да загърбят миналото и неловките стартове, и да започнат отначало. Препоръчвам „Прикачен“ на ценителите на истинските, хубави истории, романтичните мотиви, филмовите критики и многото забавление.

Не мога да опиша колко много благодаря на издателство Егмонт за предоставеното копие от тази страхотна книга!

 Източници на снимките: 1, 2, 3, 4.