„Зарево“ от Брандън Сандерсън

10993393_1068306909849952_6370459417072720261_n

Всички кзваха на Дейвид, че е невъзможно. Че дори Възмездителите не могат да убият могъщ Епичен. И все пак, Стоманеното сърце – недосегаем, безсмъртен, непобедим – е мъртъв. И то покосен от ръката на Дейвид. Премахването му трябваше да направи живота по-спокоен, по-прост, но изчезването му накара Дейвид да осъзнае, че има въпроси, но не и отговори. В стара част на Манхатън управлява мистериозен могъщ Епичен. Дейвид е убеден, че именно там ще намери онова, което търси и от което има нужда. И е готов да рискува всичко, за да го открие. Защото нищо освен истината няма да запълни празнотата в сърцето му.

Ревюто може да съдържа спойлери от книга първа! Ревю на „Стоманеното сърце“.

Още една втора книга в трилогия, която е дори по-добра от първата! Брандън Сандерсън поставя нещата на едно ново ниво в „Зарево“, продължението на „Стоманеното сърце“, където ние получаваме още повече информация за силите на Епичните, техните слабости и особености. Получаваме и отговори на много от въпросите, които сме си задавали, четейки „Стоманеното сърце“, а нещата постепенно започват да си идват на мястото.

tumblr_nm1lgq2CZW1s358hvo1_500.pngМай всички претърпяха някаква метаморфоза в тази книга. Дейвид започва да се държи повече като член на екипа, макар все още да действа доста спонтанно, а и метафорите му се подобряват, което е чудо. Любовта му към Меган обаче си остава все същата, а това може и да му доведе проблеми… Тук имаме дадена повече информация за миналото на Проф и Тиа, което бе много интересно за проследяване. Разбираме и всъщност колко силен Епичен е Проф, защото му се налага да използва силите си повече. Това обаче далеч не е добре за никой около него и постоянно сменящото му се настроение малко ме дразнеше. Но пък благодарение на обясненията на Меган най-сетне имаме малка представа за това как точно влияят силите на Епичните върху човека, както и колко трудно е да не ги използваш.

Не мисля, че мога да опиша колко много обичам Меган. Тук тя далеч не е толкова начумерена, колкото бе в „Стоманеното сърце“, а дори позволява на чувствата си да излязат наяве. Частите с нея са едни от любимите ми, особено тези описващи способностите ѝ. Имаме и доста нови персонажи, някои от които харесах, други – не, но определено всички бяха интересни. Харесвам Мизи, най-младото момиче в екипа, защото бе много жизнена и радостна, а също и много умна. Не можах да опозная много добре Вал и Ексел, но пък за Регалия – Епичната, управляваща Вавилар – определено успях да си изградя мнение.

Рtumblr_nimd2nWEKT1r7igbko1_500.jpgегалия е спонтанна, а мотивите ѝ оставаха в мистерия през повечето време, но пък силите ѝ бяха нещо невероятно. Вавилар е чисто воден град – почти няма нормални улици, а голяма част от сградите са под вода. Да виждаме как Регалия се появява практически навсякъде и колко добре контролира водата бе изумително. Тя, за разлика от Стоманеното сърце, доста често комуникираше с Възмездителите, а загадъчното ѝ минало с Проф често ме караше да искам да разбера дори повече за същността ѝ. Определено много я харесах, но също така вече малко ме е страх от водните басейни.

Ако сте харесали „Стоманеното сърце“, в никакъв случай не пропускайте „Зарево“. Тук действието е по-бързо, битките са повече, силите – по-ясно изразени и много по-сложни. Брандън Сандерсън разкрива още една част от същността на своите герои, правейки някои от тях да изглеждат по-добри, а други – по-лоши. Последните няколко страници са изпълнени с много напрежение, а обратите отново са взривяващи.

Източници на снимките: 1, 2, 3.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s