„Аз още броя дните“ от Георги Бърдаров

330956df410727967d0c2b77316a204bТопла майска нощ през 1993 г. Обсадата на Сараево е започнала преди година и краят не се вижда, също както на братоубийствената война между довчерашните съюзни югославски народи. Двойка млади сърби стоят в кухнята си, потънали в мълчание. Давор, християнин, и Айда, мюсюлманка, са съхранили любовта си сред разрухата и безумието, които царят в обсадения град. Знаят, че наближава поредното кратко, едва половинчасово затишие, когато снайперистите почиват. Загледани в стрелките на часовника, те са взели решението да избягат – да достигнат свободата… или да посрещнат смъртта. Двадесет години по-късно българин пътува към Сараево, за да се срещне със сръбския преводач на книгата си. Скоро се озовават в кръчма и неусетно заговарят за войната. С напредването на часовете празните бутилки на масата се увеличават, а отдавна погребани тайни излизат на повърхността. Две нощи. Четири съдби. Кой запали тази война? И кой спечели от нея?

В „Аз още броя дните“ се съдържат историите на хиляди души, разказани през очите на малцина. Ако очаквате едно неангажиращо четиво – това не е вашата книга. Защото „Аз още броя дните“ е една истинска и брутална история за войната, но не коя да е война, а онази, близката до нас, станала преди едва двадесетина години, за която незнайно защо никой не говори и почти никой не знае…

Трудно ми е да говоря за този роман. Макар по-малък от 200 страници, той ми въздейства страшно много, а Георги Бърдаров не спестява нищо от суровата действителност на войната и още от самото начало ни хвърля в нея. Тук няма смекчени обстоятелства, няма лъжливи завършеци и безпричинно щастие. Почти няма щастие, има само тишина, зловеща, убийствена тишина, която сякаш раздира въздуха докато не падне следващата бомба. А бомби и стрелби има много… И все пак, помежду всички убийства, страх и ужас бе вмъкната и красотата на Сараево такъв, какъвто е бил и какъвто героите мечтаят скоро отново да бъде. За жалост, единствената друга красота в тази книга е в спомените на героите от миналото, които им помагат да съхранят човешкото у себе си и да не се отказват от живота. Айда и Давор са главните ни герои, но тяхната история е обвързана с тази на Зоран, преводача на българина повествовател, както и с хилядите други съдби в Сараево. Защото това не е любовна история, поне не нормална такава. Това е история за любовта към живота и за жертвите, които тя изисква.

Между отделните фрагменти са вмъкнати и интервюта с оцелели хора от войната, но далеч променени. Тези интервюта, макар заемащи малка част от историята всъщност показваха най-добре това какво е да участваш в такава война, независимо от коя страна си. Показаха мислите на хората, жертвите, които са направили и преживяванията им. Показаха и отношението на мъжете към жените, как едва ли не ги смятат за далеч по-низши и „няма проблем“ да утоляват желанията си с тях, защото за какво иначе са им жените? Лесно се забравя, че тази война е била толкова скоро, лесно се забравя, че всичко описано от Бърдаров може да се случи и сега, се случва и сега… Свикнали сме да мислим, че войни е имало само преди години, свикнали сме да ги забравяме… А не бива.

Не мога да формулирам добре мислите си, не се считам за достатъчно запозната, за да коментирам и критикувам истинността на думите в тази книга, но знам, че ме накара да чувствам. „Аз още броя дните“ не би могла да ви остави безучастни, не би могла да не ви докосне, да не ви накара да помислите какво ли преживяват хилядите хора днес и какво са преживели. Георги Бърдаров е написал един важен роман, който да ви покаже другата страна на историята, онази, суровата, която учебниците в училище премълчават и се опитват да покрият с цифри и безлика информация. Но внимавайте, романи от този тип не се забравят лесно. Макар да ни се искаше да се.

„Смъртта на един човек е трагедия. Смъртта на хиляди е просто статистика.“ 

Още ревюта: Stormy Garden, Книжен Петър, Nightingale’s princess.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s