„Сянката на вятъра“ от Карлос Руис Сафон

syankata-na-vyatara.jpg„Сянката на вятъра“ е една от най-трогателните и великолепни истории, които съм чела в последно време. Да я приобщиш само към един жанр е повече от невъзможно – тя е едновременно мистерия, трилър, романтично настроена и изпълнена с магията на книгите. „Сянката на вятъра“, със своите изкусни описания и преплитане на човешките емоции, ми напомни още веднъж защо обичам четенето. Тези няколкостотин страници събират в себе си различните видове любов – тази към приятели, семейство, скъп за теб човек, но най-вече – тази към книгите.

Персонажите на Сафон са възможно най-колоритни. Той далеч не се ограничава и ни представя герои от различни общности, с различно минало и още по-различни ценности. Съдбата на главния герой Даниел бързо се преплита с тази на литературния автор на „Сянката на вятъра“ – Жулиан Каракс, и оттогава живота на единадесетгодишното момче се променя изцяло. Следва търсенето на Каракс, дълбаене в миналото и разкриване на погребани тайни, част от които дори накрая не достигат до този, до когото трябва. Скоро Даниел разбира, че има повече общо с Жулиан Каракс, отколкото си е мислил, като за това помага умелото съпоставяне на изборите на двамата герои, което Сафон прави, и което довежда до сливането на техните пътища.

tumblr_nkw0sbkbgy1twdjnto1_400.jpgПрез по-голямата част от повествованието Даниел взима пример от Каракс и дори несъзнателно повтаря неговите грешки, но, въпреки идеализацията, Жулиан Каракс съвсем не е единствено положителен образ. Всъщност всички освен един съдържат в себе си и негативни, и позитивни черти, а границата между добро и зло понякога бива размита. Сянката на инспектор Фумеро обаче е най-тъмна от всички. Той притежава качествата на велик злодей, а именно настойчивост, смразяващ ужас и злоба. Фумеро няма фантастични сили, но не му и трябват – най-плашещото у него е това, че е просто човек, също както много други, но именно хората са съществата, от които трябва да се страхуваме най-много.

И както вече казах, това е една история обвита в любов. Действието се развива паралелно в две сюжетни линии – настояще и минало, но те на моменти са толкова близки, дори еднакви, че всеки от героите би могъл да се размени с другия без да намерим разлика. Любовта съществува във всеки момент – героите бързо я намират и още по-бързо я губят. Те трябва да преминат през множество изпитания, за да заслужат своето щастие, което в романтичен план се постига най-трудно. Но едно е сигурно – докато героите преоткриват своята любов, ние, читателите, също ще се влюбваме отново и отново в изписаните думи, в описанията на мрачната, но красива Барселона, ще мечтаем за Гробището на забравените книги и ще изпитваме всички емоции заедно с любимите си персонажи.

„В деня, в който умра, всичко мое ще бъде твое. Освен сънищата.”

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s