„На Изток от Запада“ от Мирослав Пенков

8652873_b.jpgПопаднах на „На Изток от Запада“ съвсем случайно – видях красивата английска корица на сборника и си казах, че трябва да го имам. Записах си името му, проверих го в Интернет и останах приятно изненадана, когато разбрах, че го има и на български. За съжаление или пък за радост, по-късно съвсем забравих за него, допреди няколко месеца, когато най-сетне се осмелих да си го купя. И съм повече от щастлива, че го направих.

Мирослав Пенков започва силно своя сборник с разкази и още с „Македониjа“ те отвежда в годините след Освобождението и средата на XX век. Спомените от миналото се преплитат с настоящето в прочувствена история за любов, ревност, смелост и страх. Талантът на Пенков се забелязва бързо, а красотата струи от страниците. Тъга има, но точно тя бележи читателя и го кара да мисли за съдбите на героите дори след последния ред. „На Изток от Запада“ разказва историята на българите в Старо село, разделени от своите роднини в Сърбия заради реката и закона. В центъра отново е любовта, събираща героите още като деца, но разделяща ги години по-късно. Потопената от реката църква има важно значение за развръзката в разказа, а надеждата кара главният герой да продължава да живее.

9967908„Как купихме Ленин“ ни представя връзка между дядо и внук, и двамата с различни идеали, които постепенно спират да имат значение след години раздяла. Образът на внука показва действителността, в която българските студенти в чужбина живеят, а този на дядото – как човек може да промени света, макар и малко, само със своите вярвания. Продължаваме с „Писмото“ – разказ за сестринската обич и изкуствените британски маниери, които бавно си прокрадват път в българското ежедневие. Мария още на крехка възраст е принудена да се запознае с тъмната страна на живота, а присъствието на баба ѝ и сестра ѝ, която има умствени проблеми, далеч не компенсират родителската липса. „Снимка с Юки“ пък ни изпраща в друго българско село, където японката Юки и българският ѝ съпруг прекарват няколко дни, чакайки за процедура ин витро, но попадащи в инцидент с циганче, който завършва трагично.

В навечерието на падането на правителството за пореден път, „Крадци на кръстове“ ни разказва историята на две момчета, вундеркиндът Радо и приятелят му Гого, които тръгват за кражба на златен кръст, но в малката църква намират нещо много по-интересно. „Нощният хоризонт“ въвежда темата за смяната на имената на българските турци и мюсюлмани, разказана почти като народна приказка през очите на младо момиче, кръстено с мъжкото име Кемал, защото „да майсториш гайди, мъжко име ти трябва“. Завършваме с „Девширме“, съдържащ разказ в разказа за най-красивата девойка, искана от султана за жена, която бива открадната от най-свирепия му еничар, завършващ с „победа“ за доброто. Рамо до рамо с него ни е представена и историята на Михаил, по-известен като Майкъл, на когото се падат терзанията по отделените от него жена и дъщеря, и далечната родина, която е загърбил в търсене на по-добър живот. В центъра на събитията е и едно торнадо, пред което всеки би бил безсилен.

book_10185094.jpgЗа финал ще кажа, че в сборника на Мирослав Пенков има повече тъга, отколкото щастие, представените теми са различни, но също така идентични, разкриващи човешката природа и показващи ни, че сме по-еднакви, отколкото си мислим. „На Изток от Запада“ и „Писмото“ са моите фаворити, но всеки от разказите остави следа в мен и съм сигурна, че ще ги препрочитам още много пъти, търсеща емоциите, които Пенков успя да ми донесе.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s