„На Изток от Запада“ от Мирослав Пенков

8652873_b.jpgПопаднах на „На Изток от Запада“ съвсем случайно – видях красивата английска корица на сборника и си казах, че трябва да го имам. Записах си името му, проверих го в Интернет и останах приятно изненадана, когато разбрах, че го има и на български. За съжаление или пък за радост, по-късно съвсем забравих за него, допреди няколко месеца, когато най-сетне се осмелих да си го купя. И съм повече от щастлива, че го направих.

Мирослав Пенков започва силно своя сборник с разкази и още с „Македониjа“ те отвежда в годините след Освобождението и средата на XX век. Спомените от миналото се преплитат с настоящето в прочувствена история за любов, ревност, смелост и страх. Талантът на Пенков се забелязва бързо, а красотата струи от страниците. Тъга има, но точно тя бележи читателя и го кара да мисли за съдбите на героите дори след последния ред. „На Изток от Запада“ разказва историята на българите в Старо село, разделени от своите роднини в Сърбия заради реката и закона. В центъра отново е любовта, събираща героите още като деца, но разделяща ги години по-късно. Потопената от реката църква има важно значение за развръзката в разказа, а надеждата кара главният герой да продължава да живее.

9967908„Как купихме Ленин“ ни представя връзка между дядо и внук, и двамата с различни идеали, които постепенно спират да имат значение след години раздяла. Образът на внука показва действителността, в която българските студенти в чужбина живеят, а този на дядото – как човек може да промени света, макар и малко, само със своите вярвания. Продължаваме с „Писмото“ – разказ за сестринската обич и изкуствените британски маниери, които бавно си прокрадват път в българското ежедневие. Мария още на крехка възраст е принудена да се запознае с тъмната страна на живота, а присъствието на баба ѝ и сестра ѝ, която има умствени проблеми, далеч не компенсират родителската липса. „Снимка с Юки“ пък ни изпраща в друго българско село, където японката Юки и българският ѝ съпруг прекарват няколко дни, чакайки за процедура ин витро, но попадащи в инцидент с циганче, който завършва трагично.

В навечерието на падането на правителството за пореден път, „Крадци на кръстове“ ни разказва историята на две момчета, вундеркиндът Радо и приятелят му Гого, които тръгват за кражба на златен кръст, но в малката църква намират нещо много по-интересно. „Нощният хоризонт“ въвежда темата за смяната на имената на българските турци и мюсюлмани, разказана почти като народна приказка през очите на младо момиче, кръстено с мъжкото име Кемал, защото „да майсториш гайди, мъжко име ти трябва“. Завършваме с „Девширме“, съдържащ разказ в разказа за най-красивата девойка, искана от султана за жена, която бива открадната от най-свирепия му еничар, завършващ с „победа“ за доброто. Рамо до рамо с него ни е представена и историята на Михаил, по-известен като Майкъл, на когото се падат терзанията по отделените от него жена и дъщеря, и далечната родина, която е загърбил в търсене на по-добър живот. В центъра на събитията е и едно торнадо, пред което всеки би бил безсилен.

book_10185094.jpgЗа финал ще кажа, че в сборника на Мирослав Пенков има повече тъга, отколкото щастие, представените теми са различни, но също така идентични, разкриващи човешката природа и показващи ни, че сме по-еднакви, отколкото си мислим. „На Изток от Запада“ и „Писмото“ са моите фаворити, но всеки от разказите остави следа в мен и съм сигурна, че ще ги препрочитам още много пъти, търсеща емоциите, които Пенков успя да ми донесе.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s