Top 5 Wednesday (8)

tp2.jpg

Отново top 5 wednesday, но пък темите са толкова хубави, че няма как да ги прескоча. Днес сме на вълна любими злодеи, тоест всеки зъл герой, който силно мразите или пък обичате. Ще допълня единствено, че създателите на t5w помолиха в тазседмичната тема да не се включват злодеи от „Хари Потър“, така че ще минем без тях. А вие можете да споделите с мен любимите си зли герои в коментарите. : )

5. Кралица Левана от „Лунните хроники“.
Реших да включа кралица Левана в тази класация не защото я харесвам, напротив, ненавиждам я, но е един наистина добре изграден злодей. Въпреки че имаше своите моменти на слабост и колебание, както и тук-там (добре де, почти никога) видяхме милата ѝ страна, Левана продължава да е герой, който няма как да не мразя. Има още

Advertisements

„Фантастични животни и къде да ги намерим“ – впечатления

fantastic_beasts_and_where_to_find_them_ver4_xxlg.jpgЕдва вчера изгледах „Фантастични животни и къде да ги намерим“, а вече искам отново да се върна в киното и да повторя цялото преживяване. Не съм филмов критик, нямам за цел да анализирам всяка секунда от филма, а единствено да ви представя своите впечатления от него – много, много, много, много ми хареса. И всичко, абсолютно всичко в него си заслужаваше.

Ще започна с един призив: ако все още не сте, а имате възможност да гледате филма в IMAX 3D формат, направете го. Преживяването е уникално, различава се коренно от нормалното кино и е просто неописуемо. Определено този допълнителен детайл направи гледането на филма още по-хубаво, а ефектите – далеч по-впечатляващи. Не само формата бе отговорен за насладата ми от филма, разбира се, а целият екип, който е работил по него – от Дж. К. Роулинг с невероятния си сценарий, до Дейвид Йейтс и поредното му страхотно творение. Тонът от последните четири филма за Хари Потър нямаше как да не се усети, което единствено ми донесе носталгични чувства и топлина в душата. Има още

Любими цитати от „Джейн Еър“

181872_b.jpgНе чета често класики, не обичам и да ги ревюирам – те отдавна са спечелили сърцата на читателите. Има класики обаче, които заслужават публикация, посветена на тях, затова реших да споделям с вас любимите си цитати от класиките, които са ме впечатлили. Надявам се често да правя този тип постове, а и, разбира се, те да са ви интересни – винаги можем да обсъдим дадената класика и в коментарите.

Но преди да стигна до цитатите, ще споделя мнението си за „Джейн Еър“ – хареса ми. Хареса ми и то много, но в същото време… не ми хареса. Смятам, че стилът на писане на Шарлот Бронте е изключително красив и прави историята много лесна за проследяване, но пък не мога да не отбележа факта, че на места книгата ми се стори твърде бавна. И все пак, хареса ми, Джейн Еър като героиня бе изумителна и много близка до мен, което нямаше как да не ми направи добро впечатление. Ако историята бе малко по-кратко представена обаче, вероятно щеше да ми хареса повече – това, разбира се, е само моето мнение, далеч не се влияйте от него, а ето и цитатите, които, надявам се, ще ви убедят да дадете шанс на „Джейн Еър“:

„Животът ми се струва твърде кратък, за да го тровим със злоба и горчиви спомени.“ Има още

Top 5 Wednesday (7)

t5ww.jpg

Днешната тема е книги, които искам да препрочета. Рядко имам време да препрочитам любимите си книги и поредици, но това далеч не означава, че не ми се иска, а че има твърде много нови книги, които също чакат своя ред. Реших да ви представя обаче пет от книгите, които много искам да препрочета и се надявам скоро да имам тази възможност. Ще се постарая да споменавам само книги, които не са част от най-любимите ми поредици, защото те са ясни.

5. „Сянка и кост“ – Лий Бардуго.
Прочетох трилогията преди доста време, 2013-2014 година, и вече далеч не си спомням всички подробности. Помня обаче изумителния стил на писане на Лий Бардуго, както и колко бях впечатлена от всички описания и фентъзи елементи. Не бих могла да забравя и любовта си към героите, които дори след две – три години все още са в ума ми. Има още

The Thanksgiving Book Tag

Happy-Thanksgiving-Messages.jpg

Денят на благодарността е празник, който не се празнува в България, но е познат на всички ни от многобройните американски филми, сериали и книги. Въпреки че празника е единствено за хората в САЩ и Канада, това далеч не означава, че не можем да направим книжния таг, посветен на него, който аз намирам за доста оригинален и интересен (да, стават два тага един след друг, но нищо). Благодаря много на Мели за него, а аз от своя страна ще поканя всеки, който изяви желание да го направи. 

Вечерята за Деня на благодарността. 

Пуйката – Книга, която можеш да препрочиташ всяка година и да не ти омръзва.
Която и да е книга от „Хари Потър“ или „Пърси Джаксън“ – никога няма да ми омръзнат. Има още

I Am A Reader Tag

c28e56f331ef7ba2380210aef74d70082.jpg

Много благодаря на Юлия за това, че бе така мила да ме покани да направя този по-различен, но много интересен таг!

1. Изберете една дума, която описва това да си читател.
Приключение. Да си читател е едно огромно, вълнуващо, неспиращо приключение, което няма как да не ти донесе купища от емоции и незабравими спомени. Изборът ми да прекарвам свободното си време с това занимание ми се е отплащал хиляди пъти – книгите са един невероятен свят, който си заслужава посещението. Има още

„Ритматистът“ от Брандън Сандерсън

473119_634260136587967_1092210616_o-704x1024Хората трябва да се борят с един опасен неприятел, чиято природа им е неизвестна – тебеширчетата, най-опасни от които са дивите тебеширчета. Единствено ритматистите могат да се преборят с дивите тебеширчета и да ги победят, като очертават свои защитни фигури и тебеширчета. Младият неритматист Джоел, ученик в Армедиус, изключително запален по ритматиката, е въвлечен в полицейско разследване в кампуса на учебното заведение. Заплашен от отстраняване заради слаб успех, той е решен да опита да стане ритматист – или поне да разбере защо изчезват ученици. Джоел се оказва въвлечен в безмилостна битка, но ще успее ли да спре престъпленията?

Брандън Сандерсън определено може да напише роман за всяка аудитория. „Ритматистът“ доказва точно това – предназначен за по-младите читатели, романът ни запознава със свят, в който хората се страхуват от тебеширчетата – малки създания, които могат да бъдат (или пък не) контролирани единствено от хора, наречени ритматисти. „Ритматистът“ е перфектния роман за по-младите читатели, които имат трудности в четенето – изпълнените с действие и диалог глави няма как да им се сторят безинтересни. Има още