Top 5 Wednesday (7)

t5ww.jpg

Днешната тема е книги, които искам да препрочета. Рядко имам време да препрочитам любимите си книги и поредици, но това далеч не означава, че не ми се иска, а че има твърде много нови книги, които също чакат своя ред. Реших да ви представя обаче пет от книгите, които много искам да препрочета и се надявам скоро да имам тази възможност. Ще се постарая да споменавам само книги, които не са част от най-любимите ми поредици, защото те са ясни.

5. „Сянка и кост“ – Лий Бардуго.
Прочетох трилогията преди доста време, 2013-2014 година, и вече далеч не си спомням всички подробности. Помня обаче изумителния стил на писане на Лий Бардуго, както и колко бях впечатлена от всички описания и фентъзи елементи. Не бих могла да забравя и любовта си към героите, които дори след две – три години все още са в ума ми.

4. „Фенка“ – Рейнбоу Роуъл.
Много харесвам всички книги на Рейнбоу Роуъл, а „Фенка“ заема челните места в класацията ми. Не само заради характера на Кат, който е много близък до моя, а и до този на всички фенове, но и заради множеството съвети за творческо писане бих искала отново да прочета книгата. Сигурна съм, че ще открия и детайли, които на пръв поглед не съм забелязала.

3. „Аз съм пратеникът“ – Маркъс Зюсак. 
Всички са чували за най-известната книга на Маркъс Зюсак, „Крадецът на книги“, но „Аз съм пратеникът“ заслужава също толкова внимание. В нея са представени живота и трудностите на няколко човека, чието проследяване няма как да не ни докосне. Отново съм сигурна, че прочитайки книгата за втори път ще открия много неща, които първоначално не съм забелязала, но и че любовта ми към нея единствено ще нарасне.

2. „Да убиеш присмехулник“ – Харпър Ли.
„Да убиеш присмехулник“ е една от най-любимите ми класики и четейки я ми направи огромно впечатление. До ден днешен продължавам да си спомням с топли чувства за книгата, както и да се чудя какво ли би било, ако сюжета не бе тръгнал в тази посока и какво ли още не. Това ме довежда до мисълта, че скоро трябва да препрочета книгата, за да си припомня всички детайли.

1. „Ние, лъжците“ – Е. Локхарт.
Всеки, който е чел „Ние, лъжците“ знае какви чувства ни донесе краят на книгата. И вероятно всички започнахме да се чудим как така не сме го предвидили. Точно поради тази причина ми се иска отново да я започна, за да проследя начина, по който авторката е успяла да скрие истината от нас и да ни поведе в една коренно различна посока. Вероятно ще открия и малките следи, които подсказват края на книгата, но на които първоначално не обърнах внимание и ще се чудя как съм могла да не разбера какво следва.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s