Blogmas #6 – царството на приказките

tumblr_mvg5a5eyl81sjoq1co1_500.jpgПредполагам вече всички сте разбрали, че издателство Deja Book решиха да ни изненадат с издаването на една наистина невероятна книга, а именно „Детски и домашни приказки“ от Братя Грим. Новината ме направи много щастлива, винаги съм обичала приказките, а едно такова издание би било перфектно допълнение към колекцията на всеки книголюбител. Очаквано, книгата веднага влезе в wishlist-а ми за тази Коледа, надявам се да успея да се сдобия с нея, ако не сега, то все някога. „Детски и домашни приказки“ ме вдъхнови да се разровя в google и да потърся част от приказките на Братя Грим, както и да си припомня мои любими приказни истории. С изненада открих, че голяма част от любимите ми Дисни филмчета, а и не само, са базирани именно на събраните от братята приказки, а с това желанието ми да притежавам изданието единствено се увеличи. Но няма да ви говоря само за него, а за част от историите, които обичах като малка, и които продължавам да обичам и сега.

Няма да забравя как винаги, когато ми бе скучно, но далеч не се сещах да прочета някоя по-дълга книга, сядах и разглеждах наредените по рафтовете стари книги. Мама винаги ми е чела приказки, дори ми е разказвала как съм ги научавала наизуст и съм се правила, че ги чета сама, та любовта ми към четенето е разбираема. Едни от любимите ми приказни истории като малка бяха тези за „Приключенията на Саламури“ от Арчил Салакаури, както и „Приключенията на Моливко и Сръчко“. Тези две издания не само обичах да чета и слушам, но и безброй пъти просто сядах и разглеждах илюстрациите, мечтаеща за техните приключения. „Приказка без край“ от Михаел Енде също бе важна част от моето детство и бе една от най-любимите ми книги тогава. По-късно, когато я изучавахме в училище, много се радвах, защото вече се бях запознала с романа. Филмът също много ми харесваше, въпреки че, ако го изгледам днес, вероятно няма да е нищо особено.

Не мога да не спомена и българските народни приказки, които също успяха да ме научат на много още в ранна възраст. „Тримата братя и златната ябълка“, „Косе Босе“ и „Житената питка“ са само част от многото приказки, които допълнително развиваха въображението ми и ми предаваха важни уроци за живота. Благодарна съм на родителите си, че около мен винаги е имало най-различни истории за четене и научаване. Не само българските народни приказки обаче имат главна роля в моето детство, но и като цяло приказките на различните народи. Даже в началото на годината, когато бях на гости у баба, мама изнамери книжка с руски народни приказки, част от които прочетох и много харесах. Вярвам, че няма значение кога четеш дадена история – дали като малък, или пък като голям – ако тя е хубава, винаги ще има нещо, на което да те научи. А и надали нещо друго би развило въображението ми по същия начин, както приказките, и би ме подготвило за различията в света, за новостите в него. Фантастичните елементи за много хора са нещо безсмислено, но не и за мен – винаги ще ги обичам, дори невинаги да мога да си ги представя, но именно в това е магията – да се опиташ да разбереш и видиш нещо, което може би не съществува, но ти все пак усещаш и дори обикваш.

За финал ще кажа само едно – четете приказки. Те са тези, които ще направят живота ви по-хубав, по-пъстър и необикновен. Няма значение дали мислите, че сте минали възрастта за приказки и детски небивалици, защото вероятно не е така. Ние всички сме деца вътре в себе си и е хубаво да запазим тази детска чистота възможно най-дълго. Било то с приказки, било то с нещо друго.

Advertisements

4 thoughts on “Blogmas #6 – царството на приказките

  1. Учителката ми по философия казваше, че именно в детските приказки се крие най-много мъдрост.
    „Приказка без край“ и „Хрониките на Нарния“ са ми сред любимите книги не само заради вълшебните истории, но и заради това че отразяват реалността, стига да може човек да сравни двете неща.
    Това го казвам в контекста на предположението, че някои истории днес може да ни се сторят „нищо особено“.
    Четенето на приказки е връзката със света, имената се променят, но моралните загадки са все същите.
    Само дето понякога в реалния свят лошото е това, което побеждава.

    Liked by 1 person

    • „Хрониките на Нарния“ са още един невероятен пример колко изумителни са приказките – страхотни книги, учещи ни на много. Не разбирам хората, които не четат приказки и ги избягват, защото са „за деца“. Детското в нас е това, което никога не трябва да губим, защото именно децата носят най-много мъдрост и чистота. Да, тук, в реалността, доброто невинаги побеждава, но това е още една причина да потърсим приказките и световете, които се крият в тях.

      Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s