Blogmas #19 – готвенето си е цяла тренировка

Днес бе последният учебен ден за 2016 година. НАЙ-НАКРАЯ! Леле, последните месеци бяха толкова изтощаващи, че дори все още не мога да повярвам, че най-после сме във ваканция. Не мога да повярвам и че тези от министерството са гласували за страхотното решение да учим до последно, но какво да се прави. Ваканциите с всяка година стават все по-кратки…

Резултат с изображение за studying tumblrИ като казах кратки, днес бе и най-краткият учебен ден някога. Понеже в училище ще има маскен бал, който започва в 16:00ч., а по принцип сме на училище до 18:30ч., часовете бяха намалени по 20 минути, вместо обичайните 40. Само като чуеш за ден с такива часове и се чудиш за какво изобщо трябва да ходиш, е, ние отидохме и си тръгнахме след точно първия час. Мда. Трябваше да отидем на училище за 20 минути. Нямаше никакъв смисъл. Но все пак, ще имаме матура, та госпожата по БЕЛ трябваше да ни предаде последната част от експресионизма и да послушаме мъничко за творчеството на Гео Милев. Поемата „Септември“ ми харесва как изглежда, може би ще ми хареса и как звучи, но отсега съм почти сигурна, че няма да ми хареса да я коментирам.

Понеже нямах какво да правя днес преди обед, освен принтирането на проекта по Свят и личност, който беше с краен срок днес, отново нещо гениално, реших за втори път да направя меденките от неделя, но този път да ги слепя две по две с конфитюр. Това доведе до максималното ми изтощение още преди 11 ч., но пък си струваше максимално. Е, първата партида мъъъничко изгоря, дори не знам как се случи, но макар леко прегорели, само леко, пак са си вкусни. А и тая надежди конфитюрът от смокини да ги направи малко по-меки… След като се прибрах от училище, баба ми приготвяше тиква за тиквеник, та реших да помогна с готвенето. Съвет от мен – ако ви се налага да стържете тиква, пригответе се физически и психически. Не си чувствам ръката, натоварих се колкото за цяла тренировка. Честно. Стърженето на тиква трябва да се смята за спорт. А аз дори не обичам тиквеник толкова много…

Резултат с изображение за cozy tumblrМай скоро ще варим житото. Обожавам приготовленията за Бъдни вечер, толкова е уютно (и вкусно!) у дома, а и тази година съм казала, че ще помагам възможно най-много с готвенето. Тази моя нова мания излиза извън релси, сигурно вече ви е писнало да говоря за това, но пък е тоолкова забавно (и вкусно!, отново). Най-хубавата част от готвенето обаче си остава открадването на някой и друг продукт – колко ли орехи изядох покрай тая тиква… Сега най-накрая е време за малко почивка, която в случая е равна на сядане пред лаптопа и влизане в YouTube. Тези дни открих нов канал, който да следвам, та сега щом качи ново видео, веднага започвам да го гледам. По-късно мисля и да почета малко, вчера започнах „Лазурна“, последната книга от трилогията на Кристин Кашор, че вече е време да прочета и нея, а и нямам търпение да разбера каква е Битърблу като по-голяма. Същевременно обаче хем ми се чете, хем не ми се прави нищо. Май е заради празниците и мързела, който ще ме обхване още утре. В момента единственото, което искам да правя, е да гледам клипове и да ям. Толкова.

П.П. Не мога да повярвам, че Blogmas почти приключи. Остана съвсем мъничко, но вече ми липсва.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s