„Лазурна“ от Кристин Кашор

190532_bИзминали са осем години, откакто младата принцеса Битърблу и земите на Монсий са избавени от контрола на крал Лек. Сега Битърблу е кралица на Монсий, където вече цари мир. Но във въздуха все още витае влиянието на баща ѝ, насилник, умеещ да изменя човешкото съзнание. Съветниците на Битърблу, управлявали вместо нея през тези години, вярват, че единственото решение е да опростят всички извършени престъпления през времето на Лек. Над миналото на Монсий сякаш е паднала мъгла. Едва когато Битърблу започва тайно да се измъква от двореца – любопитна, дегизирана и сама –  истината бавно излиза наяве. За да се отърси от тъмната магия на тридесет и пет годишното властване на един луд, кралството ѝ трябва първо да посети миналото.

Ревю на „Даровита“. Ревю на „Огнена“.

Обичам, когато поредиците имат хубав завършек, и може би точно това е една от причините „Лазурна“ да се превърне в любимата ми книга от трилогията на Кристин Кашор – невероятно силният край, който ми донесе множество положителни емоции и заради който дълго време не можех да спра да мисля за книгата.

Bitterblue„Лазурна“ разказва историята на добре познатата ни Битърблу, но тук Битърблу е пораснала кралица, в която вече едва-едва се забелязва уплашеното малко момиченце, което тя бе в началото на „Даровита“. Не мога да не сравня отново третата ни главна героиня с нейните предшественици и съответно да изброя повече разлики, отколкото прилики. Битърблу далеч не е воин, но е страшно умна – тя си служи с ума си, който е способен да реши сложна математическа задача или да разбие заплетен шифър в рамките на минути, дори секунди. Битърблу гледа да бъде вечно заета, заобиколена от хилядите задължения, които се налага да изпълнява в ролята си на кралица. Друга разлика бе, че за пръв път проследихме живота на някой толкова пряко свързан с управлението на кралството, а именно най-високопоставения човек в Монсий, като това откри доста по-различна гледна точка и ме накара да осъзная много.

Тук ще спомена набързо колко красиво е изданието на „Лазурна“! Вече подсказах за съдържащите се ребуси и шифри, но освен тях са добавени и много илюстрации, далеч повече от тези в предишните две книги, както и няколко карти, които максимално да ни потопят в историята. Е, получи се. Та, Битърблу наистина бе много отговорна към своите задължения, но далеч не би се справила с всичко без помощта на старите си приятели По, Катса, Гидън и още кой ли не, които читателите със сигурност помнят от „Даровита“ и ще се радват много да срещнат отново, но и тази на няколко нови лица, които също не са за изпускане. Потайният крадец Саф например бе чудесно допълнение към вече цветната дружина и, със своя непукизъм и постоянните изненади, със сигурност направи книгата, а и живота на Битърблу, много по-добра. Най-добрият приятел на Саф – Теди (йей, моето име), също не мога да не спомена, защото неговата отдаденост на книгите и каузата, в която вярва го направиха повече от ценен за Битърблу и цялото кралство.

В „Лазурна“ отново ставаме свидетели на силата на приятелството, която издържа всичко. Щастлива съм, че приятелството между Битърблу, Катса и По се е запазило и продължава да бъде силно дори след всички тези години, както и че станахме свидетели на много новосъздадени добри взаимоотношения. Безкрайно се радвам също, че Кристин Кашор е решила да ни покаже бъдещето на Катса, По и останалите, които дори тук продължаваха да израстват, да се променят и да научават много нови неща. Техните характери обаче са си съвсем същите, тоест разбирайте Катса продължава да бъде все така безразсъдна, когато се налага, но и безкрайно отдадена и добродушна. По все още е сляп, но това не изглежда да му пречи и дарбата му продължава да му помага с пълна сила. Всички споделени моменти между По и Катса бяха още нещо, което всеки път очаквах с нетърпение.

„Лазурна“ няма ролята да ни представи нов злодей или пък битки на всяка страница. Не, „Лазурна“ по-скоро запълни напълно празнотите около управлението на Лек и ни показа как се е държал той със семейството и поданиците си, като резултата не е особено благоприятен. Въпреки че екшънът тук не бе постоянен, той далеч не липсваше, а напрежението отново бе голямо. „Лазурна“ съдържа не по-малко обрати и изненадващи моменти от първите две книги, а факта, че всички наши любими герои са събрани на едно място, прави книгата сто пъти по-хубава. В никакъв случай не пропускайте да прочетете края на тази страхотна трилогия, защото Кристин Кашор за пореден път е създала нещо вълшебно – веднъж започнете ли я, надали бихте могли да се отделите от „Лазурна“.

Огромни благодарности на издателство Емас за предоставената възможност!

Източници на снимките: 1, 2, 3.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s