Най-добрите книги за 2016

Миналата година написах абсолютно същата публикация, но за 2015, така че просто трябваше да има една и за 2016. Първо обаче ще кажа малко за цялостната ми книжна година – беше вълшебна. Прочетох много книги, някои различни от обичайните, които чета, но всички от тях, с едно-две минимални изключения, които ме разочароваха, бяха невероятни. Това е една от най-добрите ми години като читател и точно затова ми бе толкова трудно да съставя тази „класация“. Не очаквайте топ 5-10-15, заглавията не са подредени по специфичен начин… днес съм тук единствено да споделя с вас книгите, които ми оставиха най-голям отпечатък.

„Ясновидците“ – Либа Брей. 
Започвам публикацията с книгата, с която започнах 2016 година – „Ясновидците“ от Либа Брей. Мина цяла година от прочитането ѝ, а тя все още стои в ума ми и редовно си спомням за нея, толкова много ми хареса. Обичам стила на писане на Либа Брей, обичам цялостната история, която е създала и нямам никакво търпение за продължението!

„Лунните хроники“ – Мариса Майър.
Тази година най-накрая и аз започнах и прочетох цялата тетралогия, като тя нямаше как да не се превърне в една от любимите ми за годината, а и като цяло. Ако все още се колебаете да започнете „Лунните хроники“ или пък дали да ги продължите – недейте. Прочетете ги. Бързо. Защото са страхотни.

Трилогията „Тъмна дарба“ – Александра Бракен. 
Още една изцяло започната и завършена през 2016 поредица, която ми стана много близка. Можете да разберете колко много харесвам книгите и по ревютата ми за тях, които можете да откриете в блога (на всички други книги в публикацията – също), където има достатъчно причини защо да ги прочетете.

„Двор от мъгла и ярост“ – Сара Дж. Маас.
Ако книгите все пак бяха подредени по някакъв начин, то тази със сигурност щеше да бъде ако не на самия връх, то точно до него. Сара Дж. Маас ме разби на малки парченца с тази книга, буквално. Какво ли не изпитах, докато я четох… Тук ще спомена и другите две нейни книги, които прочетох през 2016 – „Двор от рози и бодли“ и „Кралица на сенките“, които също бяха повече от зашеметяващи.

„Мъглороден“ – Брандън Сандерсън.
Една трилогия, която многократно ме остави без думи. Страхотен автор, страхотна атмосфера, страхотни книги. Нямам какво друго да кажа.

„Лейди Полунощ“ – Касандра Клеър.
Още една от най-най-най-любимите ми книги от 2016 година. Касандра Клеър е сред най-любимите ми автори и с тази книга показа още веднъж защо е така. „Лейди Полунощ“ бе и първата книга, която ме разплака от много дълго време насам. Изумителна.

„Скритият оракул“ и „Чукът на Тор“ – Рик Риърдън. 
Тук дори няма да коментирам – моя класация за най-добри книги не може да мине без Рик Риърдън. Никога.

„Библиотеката на Въглен връх“ – Скот Хокинс.
Това бе една от най-големите изненади за тази година. Още с излизането ѝ знаех, че много искам да прочета тази книга, но далеч не осъзнавах колко много ще ми хареса и как ще се превърне в една от любимите ми.

„Хари Потър и прокълнатото дете“ – Дж. К. Роулинг.
Обичам всичко, свързано с Хари Потър и целия свят, който Дж. К. Роулинг е създала. И въпреки че доста хора не харесаха тази книга – не се изненадвайте, че присъства в моя списък.

‘The Raven Cycle’ – Maggie Stiefvater. 
Влюбих се в първата книга още преди няколко години, когато излезе на български, но чак това лято реших да прочета цялата тетралогия, на английски. Е, резултата е очакван – обожавам книгите на Маги Стийвотър и съм повече от нещастна, че ги няма всичките на български.

„На Изток от Запада“ – Мирослав Пенков. 
Единствената българска книга в този списък, но едно удивително четиво. „На Изток от Запада“ ми подари няколко разказа, които веднага се превърнаха в мои любимци и нямам търпение да прочета още от Мирослав Пенков.

„Светлоносеца“ – Брент Уийкс. 
Първите три книги от тази поредица са единствените преведени (засега) и следователно – единствените, които съм чела, но бяха напълно достатъчни да се влюбя в стила на писане на Брент Уийкс и цялата история, която е създал. Нямам търпение за продължението, книгите са просто велики.

Не мисля да пиша безсмислени изречения за края на тази публикация, но пък ще спомена още няколко книги, които също направиха годината ми прекрасна и заслужават мястото си тук – „Сянката на вятъра“, „Аз още броя дните“, „Бронзовият ключ“, ‘Simon vs. the Homo Sapiens Agenda’ и „Друговремец“, която завърших едва преди няколко часа, но, за моя голяма радост, ми хареса толкова много, че веднага се нареди при най-добрите книги за 2016, макар и неофициално. Надявам се вашата година в книги да е била поне толкова добра, колкото бе моята и ви пожелавам една незабравима и още по-хубава 2017 книжна година! А аз много ще се радвам, ако и вие споделите с мен любимите си заглавия от тази. : )