January Wrap Up & February TBR!

В началото на януари споделих списък с книжни цели за новата година, а сега, в края на месеца, мога да призная, че вече успях да изпълня почти всички от тях. Експериментирах, четох тогава, когато искам, четох на английски и книги с всякаква дължина. Резултатът е две-три повече от успешни седмици четене и последвали дни на тъмнина без нито една прочетена страница. Какво да се прави, разболях се, после дойде края на срока и какво ли още не, та сега мога да се похваля единствено с 5 книги. Качеството над количеството.

1. „Трескав блян“ – Джордж Р. Р. Мартин.
Не започнах месеца с най-доброто четиво, Мартин мъничко ме разочарова, но вампирската му история, въпреки че на моменти ми се струваше твърде бавна, все пак ми допадна достатъчно, че да ѝ се насладя и да я завърша. 3 от 5 звездички. /вмъквам – тази година съм решила да бъда по-критична в оценките и да не давам по 5 звезди на всяка една книга, която чета, а само на тези, които го заслужават. Има още

The Secret Life of a Book Blogger Tag

Започвам поста с две извинения. Първо – съжалявам, че не съм публикувала нищо от повече от седмица. Така се получи, че не съм чела нищо от поне толкова време, затова нямам готови ревюта, а също така, за съжаление, се разболях и ми бе твърде зле, за да правя каквото и да било, включително да пиша. Поради тази причина реших да си дам малко почивка, която ми се отрази добре, надявам се обаче скоро отново да пускам редовни публикации. Второто извинение е заради факта, че за пореден път съм тук с таг, но, както вече казах, не съм чела нищо. Благодаря на Юли за тага, надявам се да ви хареса!

1. От колко време си блогър?
Септември 2016-та стана година, откакто съм блогър.

2. Кога мислиш, че ще спреш да публикуваш постове?
Никога не съм мислила за момент, в който да спра с публикациите. Блогът се превърна в част от живота ми, не искам да спирам да пиша в него, надявам се да продължавам още дълго време. Разбира се, има моменти (миналата седмица е жив пример), когато вероятно няма да имам възможността да публикувам нови неща, но се надявам да са все по-малко. Има още

The Book Community Tag

tumblr_oguyvguRTr1t3gg6to1_21280.jpg

Остават само две седмици до края на срока, учителите ни засипват с какво ли не, затова и тези дни нямах много време за четене. Тук на помощ идват книжните тагове, отдавна не съм правила такъв, а днешният е много приятен. Благодаря много на Айше за него, даже малко закъснявам с изпълнението му, но нищо. Аз от своя страна каня Кая, Памела и Юлия също да се включат. Дано ви хареса!

1. Герои от две различни книги, които биха били страхотна двойка.
Наистина се опитвам да измисля интересен отговор, но май всеки път, в който си избера персонаж, осъзнавам, че твърде много го шипвам с истинската му половинка, та не мога да се спра на него. Ох, започваме с трудни въпроси… Не, нищо не измислих, съжалявам.

Има още

„Всичко, всичко“ от Никола Юн

202620_b.jpgЗаболяването ми е толкова рядко, колкото е и известно. Аз съм алергична към света. Никога не излизам от вкъщи, не съм била навън от седемнайсет години. Единствените хора, които виждам, са мама и медицинската ми сестра Карла. Ала един ден пристигат нови съседи. Надниквам през прозореца и го виждам. Той е висок, строен и облечен изцяло в черно. Усеща, че го наблюдавам, и вдига поглед към мен. Аз не извръщам очи и продължавам да го зяпам. Името му е Оли. Искам да разбера всичко за него. Научавам, че е забавен и кипящ от живот. Научавам, че очите му са с цвета на океана. Научавам, че когато говоря с него, целият свят се разкрива пред мен, и усещам как се променям… Започвам да искам всякакви неща. Искам да изляза от моя въздушен балон. Искам всичко, всичко, което светът има да ми предложи.

„Всичко, всичко“ успя да ми донесе точните емоции, от които се нуждаех. Малко забавни разговори и шеги между главните герои, малко тъга по нещата, които искаме, но не можем да имаме и малко любов, едновременно токсична и чиста, която да даде смисъл на живота ни. И всичко това събрано на фона на една очарователна история. Има още

„Аркадия“ от Иън Пиърс

15354248_10209361220362378_947224954_o-668x1024.jpgТри свята, които се преплитат взаимно. Четирима души, които търсят отговори. Кой контролира бъдещето и кой миналото? В мазето на професор от Оксфорд 15-годишната Роузи търси изчезнала котка. Но вместо да открие котката, тя открива портал към друг свят. Антеруолд е свят, облян от слънце. Свят на разказвачи, пророци и ритуали. Но истински ли е този свят и какво се случва, ако решиш да останеш в него? Междувременно в стерилна лаборатория една бунтарка опитва да докаже, че времето не съществува. А това води до катастрофални последствия.

Ще започна така: „Аркадия“ е роман за всеки. В него са преплетени толкова много жанрове, включени са толкова различни истории и пейзажи, герои и чувства, та е невъзможно човек да не намери по нещо за себе си. Започвайки „Аркадия“ мислех, че знам какво ме очаква – книга от жанра фентъзи, съчетан с малко научна фантастика и, може би, пътуване във времето. Четейки „Аркадия“ обаче,  всичко това остана на заден план, престанах да мисля за жанрове, за поставени литературни граници, бариери. Остана само историята. А тя е повече от невероятна. Има още

Shadowhunters | 2×02

Епизод номер две ми хареса доста повече от първия. И все пак, мислите ми са в голям хаос, така че изобщо не знам как ще ги структурирам. Предупреждавам също, че публикацията вероятно ще съдържа спойлери за новия епизод, затова, ако все още не сте го гледали, четете на своя отговорност.

Действието започва от същото място, на което приключи първи епизод и веднага сме хвърлени в последствията от стрелянето на Джослин по Джейс. Клеъри, очаквано, се чувства предадена от майка си, но тогава Джослин споделя с нея истината за Джонатан, как в него е вкарана демонска кръв и за всички експерименти на Валънтайн. Имаме и една сцена, в която малкия Джонатан убива някакво цвете, която, честно казано, не помня дали е в книгите, ако някой знае – да сподели, но на мен лично не ми беше от любимите. Все още не ми допада и актрисата, която играе Джослин, но, като огромен оптимист, се надявам това да се промени. Има още

A Very Potter Experience

Дори не знам от къде да започна… Днес ще се опитам да ви накарам да изгледате един мюзикъл, който ще промени живота ви за няколко часа. Или ако не целия ви живот, то поне начина, по който гледате на Хари Потър. И повярвайте ми, ще ви хареса.

Това, за което говоря, е трилогията A Very Potter Musical, A Very Potter Sequel и A Very Potter Senior Year. Представлява пародия на Хари Потър, но от онези, хубавите, която бива смесица от всички книги, изиграна и продуцирана от StarKid. Вероятно актьорите ще са ви непознати, освен може би Darren Criss, който участва и в сериала Glee, аз лично не познавах никой друг, но това далеч не пречи на максималната наслада от мюзикъла. И понеже вече е станало повече от ясно, че, да, това е мюзикъл, естествено има включени и много авторски песни, които първоначално можете да сметнете за малко странни, но след няколко минути вече ще пеете заедно с cast-а и ще търсите всякакви клипове от техни изяви и какво ли още не. Знам го от опит. Има още

„Друговремец“ от Диана Габалдон

181627_bГодината е 1945-та. Клеър Рандал, бивша медицинска сестра току-що се е завърнала от фронта и заедно със съпруга си, Франк Рандал, се отправя на втори меден месец високо в планините на Шотландия. Всичко върви прекрасно до момента, в който Клеър не навлиза в кръг от древни мегалити. И излиза от другата страна, само за да осъзнае, че се е озовала в една разкъсвана от войни и кланови междуособици Шотландия през лето Господне…1743. Без да разбира как, Клеър преминава през портал на времето и се озовава в центъра на конфликти и интриги, които не разбира и които застрашават живота ѝ. Но също така попада на Джейми Фрейзър – галантен и образован шотландски боец, чийто живот се оказва в нейните ръце.

До последно не бях сигурна дали искам да напиша ревю на „Друговремец“, затова и го качвам толкова късно, но понеже книгата продължава да не напуска ума ми, реших и аз да споделя впечатленията си от нея. Предварително се извинявам, ако мислите ми са твърде хаотични, такава голяма книга се представя наистина трудно. Та, четейки „Друговремец“ се чувствах като в торнадо от емоции, какво ли не изпитах заедно с героите, сърцето ми биваше разбито, но и съединявано отново, и толкова се привързах към всички, че не исках книгата да свършва (въпреки че има още доста). В „Друговремец“ има по малко от всичко – любов, история, приключения, мистерия дори и най-вече – пътуване във времето. Има още

Shadowhunters | Season 2

‘Shadowhunters’ най-накрая се завърна с нов сезон и нови епизоди! Миналата година, когато сериалът излезе за пръв път, се чудих дали да споделя впечатленията си от него с вас, но накрая, не знам защо, така и не го направих. Е, тази година съм решила да ви напиша какво мисля, може дори да коментирам всеки епизод поотделно и да създам такава рубрика, подобно на буктюбърката Christine, но ще видим какво ще стане. Засега съм тук единствено с впечатленията си от първия епизод на втори сезон, който харесах, но, поне за мен, далеч не бе перфектен.

My favorite TMI couples ❤️Всъщност още съм в някаква еуфория от факта, че най-накрая отново ще получаваме по нов епизод всяка седмица. Като цяло харесах първи сезон, част от актьорите са доста добри попадения за ролите, които са им дадени, но имаше и много малки, а и не толкова, детайли, които чисто и просто си ме дразнеха. Постепенно в тази публикация вероятно ще спомена и нещицата, които не харесвам още от началото на сериала, затова няма предварително да ги вмъквам тук. За втори сезон имам по-високи очаквания, отколкото за първи, вълнението ми си е същото, разбирайте голямо, и ще започвам всеки от епизодите както досега – позитивно настроена и с немалък интерес, готова за нова порция приключения на ловци на сенки. Има още

Книжни цели за 2017 година

Честита нова година! Нека 2017-та е изпълнена най-вече с много здраве, щастие и късмет, но и с по-малко стрес, повече успехи, усмивки и, разбира се, много книжки. Миналата година по това време споделих с вас част от нещата, които исках да постигна през 2016 година, като сега мога да се похваля с някои от тях, но и с едно-две допълнителни. Дълго мислих дали отново да пиша подобен пост, като накрая реших тази година да запазя личните си цели за себе си, но да споделя с вас книжните ми такива, които, надявам се, ще бъдат по-лесни за изпълнение. И помнете – четете, защото искате, а не, защото трябва.

Да чета повече жанрове. Имам навика да не опитвам нови неща, включително нови жанрове, но се надявам тази година това да се промени и да дам шанс на повече различни книги. Има още