„Друговремец“ от Диана Габалдон

181627_bГодината е 1945-та. Клеър Рандал, бивша медицинска сестра току-що се е завърнала от фронта и заедно със съпруга си, Франк Рандал, се отправя на втори меден месец високо в планините на Шотландия. Всичко върви прекрасно до момента, в който Клеър не навлиза в кръг от древни мегалити. И излиза от другата страна, само за да осъзнае, че се е озовала в една разкъсвана от войни и кланови междуособици Шотландия през лето Господне…1743. Без да разбира как, Клеър преминава през портал на времето и се озовава в центъра на конфликти и интриги, които не разбира и които застрашават живота ѝ. Но също така попада на Джейми Фрейзър – галантен и образован шотландски боец, чийто живот се оказва в нейните ръце.

До последно не бях сигурна дали искам да напиша ревю на „Друговремец“, затова и го качвам толкова късно, но понеже книгата продължава да не напуска ума ми, реших и аз да споделя впечатленията си от нея. Предварително се извинявам, ако мислите ми са твърде хаотични, такава голяма книга се представя наистина трудно. Та, четейки „Друговремец“ се чувствах като в торнадо от емоции, какво ли не изпитах заедно с героите, сърцето ми биваше разбито, но и съединявано отново, и толкова се привързах към всички, че не исках книгата да свършва (въпреки че има още доста). В „Друговремец“ има по малко от всичко – любов, история, приключения, мистерия дори и най-вече – пътуване във времето.

Много обичам да чета книги за пътуване във времето, затова и се заинтересувах от „Друговремец“ първоначално, но в същото време този похват ме обърква страшно много. Винаги започвам да мисля да не би действията на героите да променят бъдещето, наистина ли е било писано да се върнат обратно, ами ако заради това всичко се обърка и какво ли още не. Тук през цялото време си мислех същото, страхуваща се за съдбата на главните ни герои, както и какво ще трябва да преживеят. За последствията от връщането в миналото обаче вероятно ще разберем в някоя от другите книги, в „Друговремец“ единствено можем да се наслаждаваме на компанията на Клеър и Джейми.

И двамата много бързо (и очаквано) ми станаха любимци. Отдавна слушам за героизма и красотата на Джейми, но далеч не очаквах Клеър също да се справя с всичко блестящо. Като медицинска сестра по време на войната, дори през 1945-та година ѝ се е налагало неведнъж да се справя с всякакви ситуации, а тези през 1743-та бяха още повече. Клеър обаче запази дяволско спокойствие, далеч не откачи поради факта, че се е върнала в миналото и приемаше всичко като нещо нормално, винаги готова да помогне и да направи каквото трябва, за да постигне целта си. Това е то пример за силна и много умна героиня. Книгата бе разказана от името на Клеър, което ни позволи максимално да опознаем характера ѝ и да се свържем с нея, както и направи четенето на този звяр (близо 900 стр) много бързо. Части от сюжета обаче далеч не бяха леки за възприемане, защото Клеър попадна в свят на интриги, изнасилвания и какви ли не маниери. Осемнадесети век невинаги е от най-приятните места за живеене (но ах, тази Шотландия…).

Джейми Фрейзър – героят, който покори сърцата на милиони – също, очаквано, ми стана любимец. Джейми е изключителен джентълмен, различаваше се много от останалите мъже, беше мил, добър, винаги готов да се жертва за човек, изпаднал в беда и винаги мислеше за другите. Джейми определено е идеалът за мъж и един от най-добрите герои, за които съм чела. Преживя много, не само щастливи моменти, но и немалко лоши такива, но все пак оцеля и продължи да се бори. Връзката му с Клеър също бе много приятна за проследяване, двамата са създадени един за друг и нямам никакво търпение да чета отново за тях. Всички останали герои също бяха изградени страхотно – обичаш тези, които трябва и ненавиждаш онези, които е предвидено. Всъщност отначало не бях сигурна кой е добър и кой – лош, но впоследствие, и след неколкократна смяна на мнението, разбрах. И все пак, никой не е изцяло добър или изцяло зъл – в повечето герои има и от двете по мъничко, точно както трябва.

Думата, с която най-лесно бих описала „Друговремец“, е пристрастяваща. Дълго отлагах четенето на книгата, главно заради размера ѝ, който ме караше да си мисля, че ще ми отнеме твърде много време, но веднъж започнах ли я осъзнах, че това изобщо не е възможно. Както вече казах, действието е лесно за проследяване, напоено е с напрежение, което не ти дава мира, както и с изненадващо много забавни ситуации, които пък съвсем не очаквах. Шотландия е представена великолепно, много искам да я посетя, защото описанията са толкова добри, че сякаш и аз бях в миналото с Клеър и преживявах нейните приключения. Харесах също това, че историческата част на романа не бе скучна, а много интересна. Изобщо цялата книга бе просто вълшебна, героите са толкова истински, а атмосферата – завладяваща. Със сигурност ще прочета и останалите книги на Диана Габалдон, „Друговремец“ далеч не ми бе достатъчна, а ако вие все още не сте чели и нея – направете го, защото е страхотна!

Advertisements

4 thoughts on “„Друговремец“ от Диана Габалдон

  1. Тази книга е една от любимите ми и страшно много се ядосвах ,че няма да издават и останалите части , но втората част от поредицата е вече факт ,така че нямам търпение за нея. Ревюто ти е много хубаво 🙂

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s