Top 5 Wednesday (9)

t5ww.jpg

Отдавна не съм правила top 5 wednesday, а днешната тема ми допадна, така че реших да я направя. Не е като да имам прочетена книга за ревю… Та, темата днес е книжни трендове, които са ми омръзнали, като тя може да включва не само сюжет, а изцяло книжни нещица.

5. Лица върху корици.
Знам, че не е правилно да съдиш книгата по корицата, но всички го правим, съзнателно или не. Не харесвам, когато по-голямата част от корицата на книгата е заета от лице на човек, което се предполага да бъде образът на главния герой. Мисля, че не изглежда добре, още повече доста често лицето дори не пасва на описанието на героя, а и едва ли не ни налага начина, по който той трябва да изглежда. Не, не и не.

4. Синдромът „Избраният“.
По едно време книжният пазар бе залят от антиутопични романи, всичките от които с включен „избран“ герой, който е единствен по рода си и само той може да спаси света. Да, такива книги продължават да излизат, да, това не се среща единствено в антиутопичните романи и да, някои от любимите ми поредици са именно с такива герои, но това не означава, че не ми е омръзнало и бих искала да виждам малко повече разнообразие.

3. „Знам, че те виждам за пръв път, но, повярвай ми, обичам те.“ и „Не мога да избера, обичам и двамата/двете!“.
Още казано – инстантната любов между повечето герои в съвременния жанр (и не само, за съжаление) и любовните три/четири/петоъгълници, с които ни засипват. Винаги ми се е струвало адски нереалистично да се запознаеш с някого (понякога дори запознанството липсва) и след ден вече да сте влюбени. Предпочитам да чета за връзки, които се развиват постепенно, защото така ще се свържа повече с героите. А когато персонажът не трябва да избира между цяло племе, а обръща внимание само на един герой, е още по-хубаво.

2. Етикетизирането на героите.
Във фентъзито героите се разделят на добри и лоши. В съвременните романи мъжките, а защо не и женските персонажи също са или лоши, глупави, нямащи цел в живота, или добри, умни, с предначертан път за следващите 10 години. Как така никъде героите не са просто хора, едновременно добри, лоши, объркани, знаещи, със самочувствие, но също страхуващи се и съмняващи се в себе си… Ние сме сложни същества, книжните персонажи също трябва да бъдат такива.

1. Безкрайното протакане.
Тук включвам две неща – първо, решението на автора да не включва почти никакво действие, никакви битки и екшън или никакво развитие през главната, разбирайте цялата част на романа си, но, о, изведнъж, точно накрая, нещо се случва и вече нищо не е същото! Предпочитам да чета книга, изпълнена с напрежение и интересни моменти, но с по-спокоен край, отколкото книга, която да ме умори от скука само, за да може краят ѝ да ме впечатли. И второ – когато книгите първоначално са щели да бъдат две, три, но изведнъж, след пик в продажбите, стават пет, седем, безброй… Или са предвидени три книги, но всъщност всичко може да приключи и в една. Ако идеите на дадения автор свършат и започне да пъха какви ли не измислици в поредицата си, с цел задържане вниманието на читателите, по-добре да започне нещо ново.

Добавям също, че това е единствено и само моето лично мнение, не целя да обидя никого, както и това, че тези неща понякога ме дразнят или са ми омръзнали далеч не означава, че не чета такива книги, да, правя го и вероятно ще продължа да го правя, просто изразявам мнение.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s