„Нищо“ от Яна Телер

202495_b.jpgВ свят, където насилието и жестокостта ни заливат отвсякъде, сигурно и вие се питате къде е жилото на злото, защо се иска толкова малко човек да прекрачи тънката граница на елементарната почтеност и нравствените задръжки и да се превърне в най-свирепия хищник…

„Нищо” от датската писателка Яна Телер представя през очите на четиринадесетгодишния Пиер Антон философската позиция нихилизъм, според която човешкото съществуване, както и всичко в света, е лишено от реален смисъл. Със своя роман Яна Телер представя две гледни точки – тази на Пиер Антон, който решава, че няма нужда да правиш нещо, след като нищо на този свят няма смисъл, и тази на съучениците му, които искат да му докажат, че животът далеч не е безсмислен, че има неща, които са важни, неща, заради които си заслужава да живееш и без които нищо не би било същото.

Започвайки романа, съм се заблуждавала, че знам какво ме очаква. Не бях подготвена за красотата в избора на думи на Яна Телер, не бях подготвена за остротата, която срещнах между страниците, за антиутопичните нюанси, върху които е поставена историята, и за бурята от емоции, която изпитах. Не бях подготвена за „Нищо“. Не съм и сега, вече знаеща какво да очаквам, запозната с идеята и последиците ѝ, запозната с детайлите, които изграждат тази книга. И въпреки че не съм подготвена за величието на „Нищо“, бих започнала книгата отначало още сега, защото начинът, по който ми въздейства, не би могъл да се сравни с нищо друго.

А всичко започна като детска игра… четиринадесетгодишните герои на Телер силно вярват, че съученикът им не е прав, че смисъл има и след като с думи не могат да убедят Пиер Антон, то трябва да му го покажат. Така се ражда идеята за купчината смисъл, изпълнена с най-различни, близки до героите неща, които те се редуват да оставят. Но макар първоначално предметите да представляваха просто нещо символично, например любими зелени сандали, скоро всичко придоби съвсем друг смисъл, купчината започна да става все по-голяма, по-важна и ценна, смислена и зловеща, а заедно с нейния растеж детското у героите сякаш започна да намалява, да се губи и изменя, докато накрая не остана единствено… нищо.

Или всичко. „Нищо“ далеч не е книга, която да се задоволява с междинното, крайностите са по-важни, а доказването и спазването им достига нов връх в историята на различните гледни точки. Сравнена напълно подходящо с „Повелителят на мухите“, „Нищо“, привидно семпла и невинна, под красивата си външност крие една многопластова и сурова история, която ни учи на много. Яна Телер не пести откъм включени истини и провокативни детайли, които не само ще изненадат читателите, но дори може би ще ги накарат да оставят книгата… само, за да се завърнат към нея секунди по-късно. „Нищо“ е ужасяваща, но и пристрастяваща, неприятна, но и изпълнена с красота – външна и вътрешна, криеща се в клоните на дърветата и думите на писателката. „Нищо“ е книга, която си заслужава вниманието, заслужава да бъде забелязана, отворена и прочетена, заслужава да остави по нещо във вас, да ви смаже дори със сюжета си, за да не я забравите още дълго. „Нищо“ е всичко. Разберете го сами.

Изключителни благодарности на издателство Лабиринт за предоставената възможност!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s