„Пожарникаря“ от Джо Хил

205403_b.jpgНикой не знае откъде се е появил вирусът. И докато всички спорят за причината, светът гори. Вирусът се разпространява като пожар из цялата страна, покосявайки градовете един по един. Докторите го наричат Draco incendia trychophyton. За всички останали е просто драконовата люспа – изключително заразна, смъртоносна спора, която бележи телата на гостоприемниците си с красиви черно-златисти ивици, преди да ги възпламени. Заразените са милиони и постоянно се увеличават. Няма лек. Никой не е в безопасност. Един мъж, наричащ себе си Пожарникаря, скита из руините на Ню Хампшър. Заразен с драконовата люспа, но научил се да контролира огъня вътре в себе си, той използва силата си като щит и оръжие, за да помага на онеправданите.

„Пожарникаря“ е един от най-добрите антиутопични романи, които съм чела. И макар всичко в него да крещи „апокалипсис“, сред темата за наближаващия край на човечеството е засегната и темата за наближаващия край на човешкото у нас, на всичко, което ни прави хора, състраданието и желанието да помагаме на другите започват да се срещат все по-рядко, а най-висшият тип жестокост – тази на хората, е навсякъде. „Пожарникаря“ не е поредният роман за края на света, елементите на ужас в него не се отнасят към сцените на възпламеняващи се и маркирани от смъртоносната спора хора. Не, ужасът е в действията на тълпата, в скритите демони вътре в нас, които чакат подходящ момент да излязат, да се освободят и да разрушат не само материалното, но и всичко що е останало в душите на хората.

Свързано изображениеПожарникаря може и да озаглавява романа, но далеч не е главното действащо лице, въпреки постоянното пряко и непряко напомняне за съществуването му. Протагонистът е медицинската сестра Харпър Уилоус, чийто живот обстойно проследяваме. С нея сме от началото на романа, когато тя работи в една от малкото болници, които приемат заразени хора, до самия край, който е едва година по-късно, но изглежда много по-далеч. При Харпър далеч не липсват трудности – бракът ѝ не върви, макар да го осъзнава твърде късно, работното ѝ място изгаря, а дни след това разбира, че освен бременна е и заразена с Draco incendia trychophyton, така популярната драконова люспа. Лечението продължава да бъде неизвестно, шансовете за раждане на здраво, незаразено бебе – високи. Надеждата също остава жива, а желанието за оцеляване никога не е било по-силно… точно както зараждащия се страх от съпруга ѝ.

Бягството от стария начин на живот завежда Харпър в лагер, пълен със заразени, който се оказва единственият водещ до оцеляване вариант. Помощник на Харпър е Пожарникаря, който заради способностите и смелостта си се превръща в символ на спасението за част от жителите на лагера, но трън в очите за други. Никой обаче не пита Пожарникаря какво мисли за ролята на водач, мъжът с обикновеното име Джон Рукууд предпочита да бъде отделен от останалите, да не се замесва в техните работи и по този начин допълнително усилва мистериозното около себе си, пазещ здраво тайни, които не бива да излизат наяве. Пожарникаря, освен мистерия, носи със себе си и много научни факти, обясняващи разпространяването на спората и съпътстващите я последици.

Джо Хил не е оставил вирусът си в пълна неизвестност, постарал се е да обясни максимално въздействието му върху хората, възможните причини за възникването му, както и няколко теории за съществуването му милиони години преди нас. Фантастичните елементи са подкрепени с научни такива, които допълнително усилват насладата от книгата и или успокояват, или още повече разпалват страха у читателя. Дължината на романа е голяма, действието се развива постепенно, а напрежението се усеща дори в най-спокойните моменти. На места сюжетът може и да е твърде бавен за по-нетърпеливите читатели, но често появяващият се забързан екшън уравновесява хода на развитие на историята, допълва я и я прави още по-незабравима, постоянно задържаща вниманието на читателя и даваща му всичко, от което се нуждае.

„Пожарникаря“ доказва, че действията, които вършим, имат много по-голяма тежест от думите, които казваме. Събитията на фона на скачащите от Космическата игла в Сиатъл горящи хора са също толкова запомнящи се, отразявайки случващото се в лагера на Пожарникаря. Джо Хил създава малка утопия в антиутопичния си свят, но тя далеч не може да съществува без борба. Борба не срещу вируса, който бавно, но ефективно погубва хората, а срещу налагащите своите идеали, чието спасение е вече невъзможно. Джо Хил събира различни типове герои, олицетворяващи различните типове емоции, хора и желания. „Пожарникаря“ разтърсва читателя, заравя го под пепелта на опожарените тела и мечти, и отнема дъха му. Феноменален роман, който ще ви впечатли още с корицата си, но ще помните дълго заради всяка част от сюжета.

Хиляди благодарности на издателство Ибис за възможността, която ми предоставиха!

Advertisements

One thought on “„Пожарникаря“ от Джо Хил

  1. Pingback: „Пожарникаря“ на Джо Хил | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s