„Пожарникаря“ от Джо Хил

205403_b.jpgНикой не знае откъде се е появил вирусът. И докато всички спорят за причината, светът гори. Вирусът се разпространява като пожар из цялата страна, покосявайки градовете един по един. Докторите го наричат Draco incendia trychophyton. За всички останали е просто драконовата люспа – изключително заразна, смъртоносна спора, която бележи телата на гостоприемниците си с красиви черно-златисти ивици, преди да ги възпламени. Заразените са милиони и постоянно се увеличават. Няма лек. Никой не е в безопасност. Един мъж, наричащ себе си Пожарникаря, скита из руините на Ню Хампшър. Заразен с драконовата люспа, но научил се да контролира огъня вътре в себе си, той използва силата си като щит и оръжие, за да помага на онеправданите.

„Пожарникаря“ е един от най-добрите антиутопични романи, които съм чела. И макар всичко в него да крещи „апокалипсис“, сред темата за наближаващия край на човечеството е засегната и темата за наближаващия край на човешкото у нас, на всичко, което ни прави хора, състраданието и желанието да помагаме на другите започват да се срещат все по-рядко, а най-висшият тип жестокост – тази на хората, е навсякъде. „Пожарникаря“ не е поредният роман за края на света, елементите на ужас в него не се отнасят към сцените на възпламеняващи се и маркирани от смъртоносната спора хора. Не, ужасът е в действията на тълпата, в скритите демони вътре в нас, които чакат подходящ момент да излязат, да се освободят и да разрушат не само материалното, но и всичко що е останало в душите на хората.

Свързано изображениеПожарникаря може и да озаглавява романа, но далеч не е главното действащо лице, въпреки постоянното пряко и непряко напомняне за съществуването му. Протагонистът е медицинската сестра Харпър Уилоус, чийто живот обстойно проследяваме. С нея сме от началото на романа, когато тя работи в една от малкото болници, които приемат заразени хора, до самия край, който е едва година по-късно, но изглежда много по-далеч. При Харпър далеч не липсват трудности – бракът ѝ не върви, макар да го осъзнава твърде късно, работното ѝ място изгаря, а дни след това разбира, че освен бременна е и заразена с Draco incendia trychophyton, така популярната драконова люспа. Лечението продължава да бъде неизвестно, шансовете за раждане на здраво, незаразено бебе – високи. Надеждата също остава жива, а желанието за оцеляване никога не е било по-силно… точно както зараждащия се страх от съпруга ѝ.

Бягството от стария начин на живот завежда Харпър в лагер, пълен със заразени, който се оказва единственият водещ до оцеляване вариант. Помощник на Харпър е Пожарникаря, който заради способностите и смелостта си се превръща в символ на спасението за част от жителите на лагера, но трън в очите за други. Никой обаче не пита Пожарникаря какво мисли за ролята на водач, мъжът с обикновеното име Джон Рукууд предпочита да бъде отделен от останалите, да не се замесва в техните работи и по този начин допълнително усилва мистериозното около себе си, пазещ здраво тайни, които не бива да излизат наяве. Пожарникаря, освен мистерия, носи със себе си и много научни факти, обясняващи разпространяването на спората и съпътстващите я последици.

Джо Хил не е оставил вирусът си в пълна неизвестност, постарал се е да обясни максимално въздействието му върху хората, възможните причини за възникването му, както и няколко теории за съществуването му милиони години преди нас. Фантастичните елементи са подкрепени с научни такива, които допълнително усилват насладата от книгата и или успокояват, или още повече разпалват страха у читателя. Дължината на романа е голяма, действието се развива постепенно, а напрежението се усеща дори в най-спокойните моменти. На места сюжетът може и да е твърде бавен за по-нетърпеливите читатели, но често появяващият се забързан екшън уравновесява хода на развитие на историята, допълва я и я прави още по-незабравима, постоянно задържаща вниманието на читателя и даваща му всичко, от което се нуждае.

„Пожарникаря“ доказва, че действията, които вършим, имат много по-голяма тежест от думите, които казваме. Събитията на фона на скачащите от Космическата игла в Сиатъл горящи хора са също толкова запомнящи се, отразявайки случващото се в лагера на Пожарникаря. Джо Хил създава малка утопия в антиутопичния си свят, но тя далеч не може да съществува без борба. Борба не срещу вируса, който бавно, но ефективно погубва хората, а срещу налагащите своите идеали, чието спасение е вече невъзможно. Джо Хил събира различни типове герои, олицетворяващи различните типове емоции, хора и желания. „Пожарникаря“ разтърсва читателя, заравя го под пепелта на опожарените тела и мечти, и отнема дъха му. Феноменален роман, който ще ви впечатли още с корицата си, но ще помните дълго заради всяка част от сюжета.

Хиляди благодарности на издателство Ибис за възможността, която ми предоставиха!

Едно мнение за “„Пожарникаря“ от Джо Хил

  1. Pingback: „Пожарникаря“ на Джо Хил | Книжен Петър

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s