„Машина за истории“ – антология от фантастични разкази

205728_bПочувствах се късметлийка в секундата, в която Ана Хелс, един от съставителите на тази антология, се свърза с мен, за да ме попита дали проявявам интерес към новоизлезлия сборник с наградени фантастични разкази от конкурса „Агоп Мелконян“. Би било абсурдно да кажа „не“ на възможност като тази. Запозната съм с правилата на конкурса отпреди, дори бях чела някои от разказите, но това далеч не означава, че бях подготвена за това какво ме очаква. Не очаквах да се разчуствам още от предговора на книгата, който е точно толкова красив, колкото и невероятната корица, не очаквах още два от първите разкази да ме натъжат и впечатлят толкова много – „Няма да му драскаш по вратата“ от Стефан Кръстев и „Пътища“ от Юлия Попчева, та да ми се наложи да оставя сборника, за да помисля малко, да се отърся от емоциите и да продължа с нови сили. Тук са събрани един куп страхотни фантастични разкази, всички (без един) български, всички красиви, родни, наши, доказващи, че българите могат да пишат и трябва да го правят възможно най-често. Събрани са разкази, които ще ви изненадат с ексцентричността си, ще ви натъжат, ще ви карат да се смеете, а може би дори ще ви объркат. Не знаете какво ще ви се падне, но именно в това е чарът на антологиите – разбирате късмета си едва щом започнете да четете.

Споменах, че съм запозната с конкурса за кратък фантастичен разказ, но, за мое огромно съжаление, все още така и не съм имала честта да се докосна до творчеството на Агоп Мелконян. Въпреки това, четейки „Машина за истории“ и особено включените текстове, посветени на Агоп Мелконян, както и едно негово интервю, аз успях да се почувствам част от света на тези автори, имащи късмета да са познавали тази велика личност, усетих любовта и топлината, които те носят, вдъхновявайки се сама да се престраша и да започна да пиша отново, нещо, което напоследък ми липсва твърде много.

20170412_135242Не бих могла да коментирам отделно всеки от разказите, но мога да кажа, че много от тях наистина успяха да ме докоснат, накараха ме да изпитам купища емоции, било то щастие или тъга, но, напълно нормално, имаше и такива, които просто не бяха за мен. Независимо от това обаче, всеки включен разказ успя да ме изненада, представи различна част от фантастиката, този така сложен и необятен жанр, и доказа, че българите са също толкова добри в писането на фантастични разкази, колкото и чужденците. От включените автори ми бяха познати единствено две-три имена, вероятно при вас ситуацията ще е същата, но това по никакъв начин не ми попречи да се насладя на произведенията, даже напротив – така нямах никаква представа какво ме очаква и изненадата в края на всеки разказ бе искрена.

Както казах, не бих могла да коментирам поотделно всеки разказ, но и не мога да не спомена заглавията, които ми въздействаха най-силно – „Милвай своето лице“ от Герасим Симеонов, „Шесто чувство“ от Мишо Гръблев, който съм чела и преди, но бе истинско щастие да си го припомня, „Животът на неиздадената“ от Стефан Георгиев, „Машина за истории“ от Яница Христова, озаглавяващ книгата и с право, „Очила“ от Ирина Петкова, каращ ме да се усмихвам дори сега, „Вкусно до последната чаша“ от Елена Павлова, който беше като глътка свеж въздух, „Снимката“ от Лена Пчеларова, „Дигитален“ от Андрей Иванов, който още ме кара да потръпвам, както и „Сбогом, Ана“ от Силва Маринова и „Стаята“ от Михаил Димитров, който сложи силен край на антологията. Това далеч не са единствените разкази, заслужаващи вашето внимание, не са и единствените ми любимци, но са тези, които ще препрочета първо, щом отново отворя „Машина за истории“. А това, сигурна съм, ще се случи още много скоро.

IMG_20170412_134053„Машина за истории“ ще ви върне вярата в българското съвременно творчество, ще ви накара да мислите, да мечтаете, ще ви насърчи да бъдете по-добри, да творите и да не се отказвате. Скритите из страниците послания на Агоп Мелконян ще ви донесат много вдъхновение, а сред фантастичните, във всеки смисъл на думата, разкази ще откриете нови любимци, които ще оставят във вас желание за препрочитане на сборника. А ако ли пък не сте големи почитатели на фентъзито и фантастиката, или поне така си мислите, не бързайте да се отказвате от произведенията – в „Машина за истории“ няма как да не намерите по нещо за себе си.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s