Top 5 Wednesday (12)

tp2

Сряда е, а сряда е време за интересна нова книжна класация! Днес сме на тема автори, от които искам да прочета повече книги и понеже веднага се сещам за няколко такива, реших да не пропускам темата.

5. Сюзан Колинс.
Започвам с познатата на всички Сюзан Колинс, която след „Игрите на глада“, доколкото съм запозната, не е издавала нищо друго. Това е първата антиутопия, която прочетох, трилогията ѝ ме накара да дам шанс на едни коренно различни книги, в които впоследствие се влюбих, затова съм ѝ адски задължена. И понеже много обичам „Игрите на глада“, изгарям от желание за още книги на авторката (но не поредицата ѝ за Грегор Горноземеца, защото нея мъничко съм я надраснала).

4. Скот Хокинс.
„Библиотеката на Въглен връх“ е един от най-странните романи, които прочетох миналата година, но това не ми попречи да се влюбя в него. До ден днешен си спомням за героите и за части от книгата и със сигурност ще умра от радост, ако получим официално продължение или пък още по-хубаво – чисто нов роман от Скот Хокинс. Стане ли това, няма как да не го прочета.

3. Стефъни Пъркинс.
Трите книги за Ана, Лола и Айла от Стефъни Пъркинс са едни от най-любимите ми съвременни романи, така че е нормално да искам още подобни истории от авторката, а защо не и нещо съвсем различно. Естествено, получихме и два тематични сборника с разкази – един летен и един коледен, които също бяха повече от очарователни, но в тях все пак присъстваше само една история от Пъркинс, а на мен ми се чете нещо по-дълго от нея.

2. Е. Локхарт.
„Ние, лъжците“ остави в мен много силни емоции и още по-силно желание за препрочитане на книгата, но вместо това мога и да прочета някой нов роман от Емили Локхарт. Всъщност авторката май има и други издадени романи, нямам представа в какъв жанр или дори към коя аудитория са насочени, но не са преведени на български (не вярвам и скоро да бъдат), затова ако напише нещо ново веднага бих го започнала.

1. Маркъс Зюсак.
И стигаме до автора, който май има най-много издадени книги сред другите от този списък – една трилогия и два самостоятелни романа, но чието творчество никога, абсолютно никога не би ми омръзнало. Обожавам не само „Крадецът на книги“, но и по-малко популярната „Аз съм пратеникът“, както и трилогията за братята Улф, която въпреки че е дебютна за Зюсак и не е на нивото на самостоятелните му романи, също показва големия му потенциал и според мен трябва да се прочете от възможно най-много хора. Трябват ми повече книги на Зюсак. Нуждая се от тях.

Advertisements

2 thoughts on “Top 5 Wednesday (12)

  1. И аз бих желала да прочета още книги на Е. Локхарт, защото колкото повече време минава, толкова повече разбирам, че „Ние, лъжците“ се нарежда сред добрите книги, които някога съм чела. За другите автори нищо не мога да кажа, тъй като не съм ги чела. „Игрите на глада“ ги почнах много много отдавна, но стигнах до никъде на първата книга 🙂

    Like

    • Радвам се, че срещам още някой, който обича „Ние, лъжците“. ❤ Съжалявам, че "Игрите на глада" не ти и допаднала, на мен ми е много любима. 😦

      Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s