„Търсиш ли щастие, гледай у себе си“ от Илияна Дадарова

Рядко чета поезия, почти никога даже бих казала, опитът ми със стиховете се простира единствено до училище, където изучаващите се многобройни български поети, макар да имат някои доста добри стихотворения, по-скоро ми отнеха желанието да посветя времето си на поезия. И все пак, понякога, когато онази така търсена от хората на изкуството муза ме посети, аз самата също съм се опитвала да пиша стихотворения, но колко точно добри са те – не бих могла да преценя.

18699796_975642432572748_1725526508575826999_n.png

Има обаче един друг вид хора – тези, които не само са докоснати от музата на поезията, но и са достатъчно смели да представят творчеството си пред света. На такива хора се възхищавам и то много, защото няма нещо по-страшно от това да разкриеш душата си, да допуснеш чужди хора вътре в нея, които да научат за най-съкровените ти чувства и желания. И да го оценят подобаващо.

Снимка на Confessions of a Poetess.

Рядко чета поезия, била тя в рими или не, но тези дни получих възможност да се докосна до първата дигитална стихосбирка на една млада и талантлива българска авторка – Илияна Дадарова, която може би не ви е позната, но стиховете ѝ ме впечатлиха достатъчно, за да ви я представя. Стихосбирката ѝ освен дигитална е и безплатна, а всички вие можете да си я свалите от тук. И понеже не само рядко чета поезия, но още по-рядко говоря за нея, ми е наистина трудно да коментирам единадесетте стихотворения, включени в „Търсиш ли щастие, гледай у себе си“, но всяко едно от тях успя да ме докосне, да ми навее спомени, да ме разчувства и да ми припомни някои важни истини, които много от нас често забравят, най-важната от тях – търсиш ли щастие, гледай у себе си.

Снимка на Confessions of a Poetess.

Илияна Дадарова говори за любовта, за спомените – хубави и лоши, за пътя, греховете и бъдещето, но най-вече за това как да продължиш напред, как да живееш и да се наслаждаваш на всеки миг, защото настоящето е най-ценно. Рядко чета поезия, но веднъж започна ли, не спирам. Прочитам и препрочитам стиховете в „Търсиш ли щастие, гледай у себе си“, попивам всяка дума, всяка мисъл, за да останат с мен дори след изключването на четеца.

Изтеглете стихосбирката, подарете си няколко минути спокойствие и наслада, няколко часа в мисли и желания, няколко страници щастие. Ще ви хареса.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s