July Wrap Up & August TBR!

Свързано изображение

Още един летен месец свърши. За разлика от юни, когато прочетох доста книги, през юли те са далеч по-малко, но понеже още в началото на годината си казах, че ще чета само тогава, когато ми се чете, без да се интересувам от брой прочетени книги, съм изключително доволна от тазмесечните заглавия. Пък и бях на почивка, където буквално си починах от всичко и единствено ходех на плаж и мързелувах. Но без повече излишни приказки, ето трите книги, които прочетох през юли.

1. „Толкова близо до хоризонта“ – Джесика Кох.
Месецът започна с изненада от издателство Емас, които ми изпратиха „Толкова близо до хоризонта“ – автобиографична книга, която разказва една удивителна история, неспособна да не докосне някого. Джесика Кох ме впечатли много с това, което е преживяла, а по-подробното ми мнение можете да прочетете в ревюто ми. Оценка: 4/5 звезди. Има още

Advertisements

Top 5 Wednesday (13)

t5ww

Не съм правила top 5 wednesday публикация от страшно много време, но днешната тема ме заинтригува – поредици, които са станали по-добри, затова и съм тук с нова класация! Всъщност не обръщайте особено внимание на номерацията на поредиците, защото не съм ги подреждала по определен начин. Надявам се да ви е интересно и ще се радвам да науча и вашите избори.

5. „Адски устройства“ – Касандра Клеър
Този мой избор може да изненада много от вас, а защо не и всички, но далеч не бях толкова впечатлена от „Ангел с часовников механизъм“, колкото от останалите две книги в трилогията. Може би защото тъкмо бях приключила петата книга от „Реликвите на смъртните“ и новата поредица на Касандра Клеър ми се струваше малко по-бавна, може би защото просто не съм била в правилното настроение, не знам, но истината е, че трилогията се превърна в любима за мен едва след книга втора. Не казвам, че при вас ще е същото, първата книга е просто невероятна, но аз я оцених едва след завършването на третата. Има още

„До всички момчета, които съм обичала“ от Джени Хан

208305_b.jpgШестнайсетгодишната Лара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка ѝ. Но това не са писма, които някой е писал на нея, а такива, които тя е писала. По едно за всяко момче, което някога е обичала – общо пет. Когато ги пише, тя излива сърцето и душата си и казва всичко, което никога не би се осмелила да изрече в реалния живот, защото писмата ѝ са предназначени единствено за нея. И така до деня, в който неясно как, тайните ѝ любовни писма биват изпратени по пощата до своите получатели. И внезапно любовният живот на Лара Джийн от въображаем се превръща в напълно неуправляем…

Обичам съвременните тийн романи, които издателство Ибис издават, защото винаги ме зареждат със страшно много позитивни емоции, носят ми щастие и ми помагат да забравя за настоящето. Миналата година точно тези техни книги направиха лятото ми още по-хубаво, а „До всички момчета, които съм обичала“, макар с действие, развиващо се през по-голямата част в гимназията и дори на Коледа, е още едно перфектно четиво за лятото, което след години ще свързвам с този момент от живота си и за което ще си припомням с усмивка. Има още

Mid-Year Book Freak Out Tag (2017)

Доста книжни блогъри правят този таг всяка година, за да дадат кратък обзор на прочетените до този момент книги. Много се чудих дали и аз да се включа, но все пак, макар малко късно, реших отново да направя тага.

1. Най – добрата книга, която си прочел/а досега през 2017.
До момента прочетох много добри книги, затова ми е трудно да избера една, която да нарека „най-добра“, но „Сол при солта“ е една от тези, които се отличават рязко. Има още

„Тъмното пророчество“ от Рик Риърдън

97895427201021497611442.5588Върви на запад.
Плени Аполон, преди той да успее да намери следващия оракул.
Ако не успееш да ми го доведеш жив, убий го.

Ревю „Скритият оракул“

Обичам всичко, което Рик Риърдън пише и публикува, а „Тъмното пророчество“, книга втора от „Изпитанията на Аполон“, не е изключение. Най-новото допълнение към историята на превърнатия в простосмъртен тийнейджър Аполон е малко по-мрачно от „Скритият оракул“, имайки предвид, че вече сме запознати с малка част от плановете на триото завърнали се от мъртвите римски императори, което решава, че трябва да завладее света. А какво по-добро място за изпълнение на зли планове от Индианаполис, където се събират повече герои, отколкото бихте предположили. Има още

„Толкова близо до хоризонта“ от Джесика Кох

208018_b.jpgДжесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани – самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено – тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна. Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и – далеч от близки и родина – се бори за нормален живот. Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето…

Още преди години, когато книги като „Вината в нашите звезди“ и „Преди да умра“, съдържащи в себе си история за болен тийнейджър, заляха българския книжен пазар, прочетох толкова много от тях, че им се пренаситих и вече или ги избягвам, или чета внимателно подбрани заглавия, които едновременно са на същата тема, но и се различават по сюжет от останалите. „Толкова близо до хоризонта“ е една от тези книги, но това, че разказва за една по-различна, но също толкова опасна болест и това, че е базирана по истински случай, че самата авторка е героиня в романа си и е изпитала всяка една описана страница правят това четиво уникално, историята още по-тъжна и прочувствена, неспособна да остави читателя безразличен. Има още

„Кралска клетка“ от Виктория Айвярд

dbe63c7a5dfe418179fff0e9b7387375.pngМер Бароу, изгубила своята мълния, се мята между живота и смъртта. Но заслужава ли да се бори за измъчено съществуване в клетка, отредено ѝ от момчето, което някога обичаше? Затворът на Мер е страшен и наяве, защото дори вън от ужасните кошмари тя продължава да е измъчвана от смазващо чувство на вина за животите, пожертвани заради грешките ѝ. Мейвън Калоре вече е крал, но мрежата от коварства, оплетена от майка му, някогашната кралица, продължава да държи цялата държава – и затворницата му – под контрол. Но не всички Сребърни династии са готови да склонят глава пред несигурен крал, живял цял живот в сенките. Докато Мер понася тегобата на изолацията в двореца, нейното сборище на новокръвни и Червени се разраства и усъвършенства, преобразява се в армия. Армия, готова за война. Армия под знамето на принца-изгнаник.

Ревю „Алена кралица“. Ревю „Стъкленият меч“

Ревюто на „Алена кралица“ е едно от първите, които написах, затова тази книга винаги ще има сантиментална стойност за мен. Макар че втората ѝ част мъничко ме разочарова, много харесах края и нямах търпение да се впусна в част трета. „Кралска клетка“ започва силно, показвайки ни гледната точка на пленената от Мейвън Мер, след това действието, подобно на предишната книга, се забавя, само за да изхвърчи рязко нагоре около двеста страници преди финала. А тези двеста страници бяха повече от компенсиращи за по-бавните моменти в началото на книгата, успяха да ме изненадат страшно много пъти, да ме развълнуват, да ме накарат да не искам да пускам книгата и да не искам да свършва. Защото след края ѝ ни остава само още една книга, а аз не съм готова да се сбогувам със света на Мълниеносното момиче. Има още