„До всички момчета, които съм обичала“ от Джени Хан

208305_b.jpgШестнайсетгодишната Лара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка ѝ. Но това не са писма, които някой е писал на нея, а такива, които тя е писала. По едно за всяко момче, което някога е обичала – общо пет. Когато ги пише, тя излива сърцето и душата си и казва всичко, което никога не би се осмелила да изрече в реалния живот, защото писмата ѝ са предназначени единствено за нея. И така до деня, в който неясно как, тайните ѝ любовни писма биват изпратени по пощата до своите получатели. И внезапно любовният живот на Лара Джийн от въображаем се превръща в напълно неуправляем…

Обичам съвременните тийн романи, които издателство Ибис издават, защото винаги ме зареждат със страшно много позитивни емоции, носят ми щастие и ми помагат да забравя за настоящето. Миналата година точно тези техни книги направиха лятото ми още по-хубаво, а „До всички момчета, които съм обичала“, макар с действие, развиващо се през по-голямата част в гимназията и дори на Коледа, е още едно перфектно четиво за лятото, което след години ще свързвам с този момент от живота си и за което ще си припомням с усмивка. Има още

Mid-Year Book Freak Out Tag (2017)

Доста книжни блогъри правят този таг всяка година, за да дадат кратък обзор на прочетените до този момент книги. Много се чудих дали и аз да се включа, но все пак, макар малко късно, реших отново да направя тага.

1. Най – добрата книга, която си прочел/а досега през 2017.
До момента прочетох много добри книги, затова ми е трудно да избера една, която да нарека „най-добра“, но „Сол при солта“ е една от тези, които се отличават рязко. Има още

„Тъмното пророчество“ от Рик Риърдън

97895427201021497611442.5588Върви на запад.
Плени Аполон, преди той да успее да намери следващия оракул.
Ако не успееш да ми го доведеш жив, убий го.

Ревю „Скритият оракул“

Обичам всичко, което Рик Риърдън пише и публикува, а „Тъмното пророчество“, книга втора от „Изпитанията на Аполон“, не е изключение. Най-новото допълнение към историята на превърнатия в простосмъртен тийнейджър Аполон е малко по-мрачно от „Скритият оракул“, имайки предвид, че вече сме запознати с малка част от плановете на триото завърнали се от мъртвите римски императори, което решава, че трябва да завладее света. А какво по-добро място за изпълнение на зли планове от Индианаполис, където се събират повече герои, отколкото бихте предположили. Има още

„Толкова близо до хоризонта“ от Джесика Кох

208018_b.jpgДжесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани – самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено – тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна. Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и – далеч от близки и родина – се бори за нормален живот. Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето…

Още преди години, когато книги като „Вината в нашите звезди“ и „Преди да умра“, съдържащи в себе си история за болен тийнейджър, заляха българския книжен пазар, прочетох толкова много от тях, че им се пренаситих и вече или ги избягвам, или чета внимателно подбрани заглавия, които едновременно са на същата тема, но и се различават по сюжет от останалите. „Толкова близо до хоризонта“ е една от тези книги, но това, че разказва за една по-различна, но също толкова опасна болест и това, че е базирана по истински случай, че самата авторка е героиня в романа си и е изпитала всяка една описана страница правят това четиво уникално, историята още по-тъжна и прочувствена, неспособна да остави читателя безразличен. Има още

„Кралска клетка“ от Виктория Айвярд

dbe63c7a5dfe418179fff0e9b7387375.pngМер Бароу, изгубила своята мълния, се мята между живота и смъртта. Но заслужава ли да се бори за измъчено съществуване в клетка, отредено ѝ от момчето, което някога обичаше? Затворът на Мер е страшен и наяве, защото дори вън от ужасните кошмари тя продължава да е измъчвана от смазващо чувство на вина за животите, пожертвани заради грешките ѝ. Мейвън Калоре вече е крал, но мрежата от коварства, оплетена от майка му, някогашната кралица, продължава да държи цялата държава – и затворницата му – под контрол. Но не всички Сребърни династии са готови да склонят глава пред несигурен крал, живял цял живот в сенките. Докато Мер понася тегобата на изолацията в двореца, нейното сборище на новокръвни и Червени се разраства и усъвършенства, преобразява се в армия. Армия, готова за война. Армия под знамето на принца-изгнаник.

Ревю „Алена кралица“. Ревю „Стъкленият меч“

Ревюто на „Алена кралица“ е едно от първите, които написах, затова тази книга винаги ще има сантиментална стойност за мен. Макар че втората ѝ част мъничко ме разочарова, много харесах края и нямах търпение да се впусна в част трета. „Кралска клетка“ започва силно, показвайки ни гледната точка на пленената от Мейвън Мер, след това действието, подобно на предишната книга, се забавя, само за да изхвърчи рязко нагоре около двеста страници преди финала. А тези двеста страници бяха повече от компенсиращи за по-бавните моменти в началото на книгата, успяха да ме изненадат страшно много пъти, да ме развълнуват, да ме накарат да не искам да пускам книгата и да не искам да свършва. Защото след края ѝ ни остава само още една книга, а аз не съм готова да се сбогувам със света на Мълниеносното момиче. Има още

„Крайно нелогично поведение“ от Джон Кори Уейли

krayno-nelogichno-povedenie-9786191710379.jpg16-годишният Соломън е агорафоб. Не е напускал дома си от три години, но за него това е в реда на нещата. У дома той командва цяло кралство, макар кралството му да е с доста тесни граници. Амбициозната Лиса отчаяно иска да бъде приета във втория най-добър университет, който предлага програма по психология (все пак е реалист). Когато Лиса разбира за отшелническия живот на Соломън, в главата ѝ се заражда план, който би ѝ гарантирал стипендия: да се сприятели с него; да го излекува; да напише есе за това. За да спечели доверието му, Лиса бавно вмъква Сол в живота си, запознавайки го с приятеля си Кларк и доверявайки му тайните си.

„Крайно нелогично поведение“ е една истинска, чиста, красива и изпълнена с чувства история, която започнах без дори да зная за какво разказва, но още след първите страници бях толкова погълната от нея, че вече бях сигурна, че това е история, за която ще си спомням дълго. Със своя стил на писане, страниците изпълнени със забавни диалози и кратките глави, Джон Кори Уейли лесно улавя вниманието на читателя и не го пуска до самия край. Има още