„Толкова близо до хоризонта“ от Джесика Кох

208018_b.jpgДжесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани – самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено – тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна. Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и – далеч от близки и родина – се бори за нормален живот. Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето…

Още преди години, когато книги като „Вината в нашите звезди“ и „Преди да умра“, съдържащи в себе си история за болен тийнейджър, заляха българския книжен пазар, прочетох толкова много от тях, че им се пренаситих и вече или ги избягвам, или чета внимателно подбрани заглавия, които едновременно са на същата тема, но и се различават по сюжет от останалите. „Толкова близо до хоризонта“ е една от тези книги, но това, че разказва за една по-различна, но също толкова опасна болест и това, че е базирана по истински случай, че самата авторка е героиня в романа си и е изпитала всяка една описана страница правят това четиво уникално, историята още по-тъжна и прочувствена, неспособна да остави читателя безразличен.

Малка тайна: все още не съм завършила романа. Не съм приключила с четенето му, остава ми още малко, но ме е страх да прочета последните страници, страх ме е да разбера края на историята, защото едно е да четеш за напълно измислени персонажи, друго – за реални, съществуващи и съществували образи. Смелостта на Джесика Кох да представи историята си пред света ме вдъхновява, смелостта да се върне към събитията от преди много години, които са ѝ помогнали да израсне, да се превърне в човека, който е сега и да започне живота си, да започне да живее и да ги сподели с напълно непознати хора в толкова много страни… Смелостта ѝ e повече от вдъхновяваща, неописуема, но аз се радвам, о, толкова се радвам, че Джесика е намерила тази смелост, защото „Толкова близо до хоризонта“ е една наистина невероятна история, до която трябва да се докоснат възможно най-много хора…

Толкова близо до хоризонта

Завърших „Толкова близо до хоризонта“. Завърших изключителната, изпълнена с множество чувства история на Джесика и Дани, история за двама души, които се обичат повече от всичко, които преживяха какво ли не, живяха като във филм, но не от онези летни комедийни филми, а драматичните, които накрая винаги ти разбиват сърцето. Всъщност историята на обикновената на пръв поглед Джесика, която се превърна в главната причина за един човек да продължава да живее, и тази на привлекателния, спортуващ, мистериозен Дани, който под безупречната си същност крие минало изпълнено с болка, белези и тайни, но е успял да настрои душата си да дарява единствено добро и щастие, ме докосна повече от който и да е филм, защото всичко в нея бе истинско. Редовно трябваше да си напомням, че чета за реалния живот на авторката, че чета автобиографичен роман, а не художествена измислица и често забравях, че краят на книгата вече е известен, вече е предопределен и нищо не би могло да го промени. Дори любовта на Джесика към Дани, която сякаш струеше от страниците и която е невъзможно да не усетите.

Джесика Кох разказва историята на още един важен образ, още един човек, който е преживял много и който се превръща във важна част от нейния живот и този на Дани. Образът на Кристина – момичето, което е имало ужасяващо детство, точно като това на Дани, момичето, което е неговата сродна душа, момичето, което също крие безброй душевни белези, но все пак успява да се наслаждава на живота, доколкото може, и момичето, което бързо се превърна в най-добра приятелка за Джесика и по този начин станаха едно семейство.

„Толкова близо до хоризонта“ съдържа в себе си не една, а три човешки истории, три живота, които коренно се променят и се свързват помежду си. Джесика Кох споделя историята си със света, история пълна с приятелство, смелост, любов и мигове щастие, но и засягаща важни, страховити теми, чиято реалност ги прави още по-ужасяващи и мрачни. Прочетете романа, прочетете тази истинска история, защото си заслужава и то много.

Огромни благодарности на издателство Емас, че ми предоставиха възможността да се докосна до тази невероятна история!

Advertisements

2 thoughts on “„Толкова близо до хоризонта“ от Джесика Кох

  1. Удивително, честно и красиво написано ревю! Моите поздравления! В момента чета книгата и имах някои големи опасения относно сюжета й, но твоето ревю ме подтикна да вложа много повече смисъл в думите на авторката. Благодаря ти! Именно благодарение на теб удоволствоето ми от историята несъмнено ще бъде по-силно от всякога!

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s