Top 5 Wednesday (14)

Днешната Top 5 Wednesday тема е доста интересна – фитнес рутини на книжни герои, които искаш да имаш, защото може да бъде тълкувана по различни начини. Самата създателка на Top 5 Wednesday е добавила, че далеч не е задължително да се включват единствено фитнес навици, може да се споменат герои, които например обичат да готвят и какво ли още не. Аз самата реших да тълкувам темата като различни рутини на книжни герои, от където ще дойде и разнообразието в отговорите ми. Все пак, не само фитнес навиците правят рутина, а по-скоро всяко наше хоби, което вършим често, нали?

5. Фейра – „Двор от рози и бодли“ – рисуване
Винаги съм се възхищавала на хората, които могат да рисуват, защото това е нещото, в което изобщо, ама изобщо не ме бива. Може би ще успея да се справя поне малко с всяко нещо в този списък, освен рисуването. За мен то е нещо много далечно, извънземно даже, защото така и не успях да проумея как хората създават толкова красиви картини единствено с ръцете си. Мога само да мечтая за нещо подобно…

currently listening #3

Отдавна не съм споделяла песните, които слушам в момента, а кой ли ден е по-подходящ за малко музика от неделя?

‘Eliza and Her Monsters’ by Francesca Zappia

В истинския живот Eliza Mirk е срамежлива, странна и без приятели. Онлайн тя е LadyConstellation, анонимният създател на популярния уебкомикс Monstrous Sea. Eliza предпочита живота си в Интернет, пред този в реалния свят, на който дори не опитва да се наслади. Но тогава Wallace Warland, най-големият писател на фенфикшън по Monstrous Sea, се премества в училището ѝ. Wallace я смята за поредния фен, а когато бива изкарана от черупката си, Eliza започва да се замисля как истинският живот може би си струва. Когато обаче тайната на Eliza излиза наяве, всичко около нея – историята ѝ, връзката ѝ с Wallace и дори психиката ѝ, започва да се разпада.

*книгата не е преведена, затова ще изписвам всички имена в оригинал*

Започнах ‘Eliza and Her Monsters’ без да имам особени очаквания, единствено бях чела резюмето ѝ и знаех, че е забавно и бързо четиво – точно такова, от каквото имах нужда. Започвайки я обаче далеч не осъзнавах, че се нуждая не просто от разтоварваща съвременна книга за четене, но и от книга, която да ми припомни какво е наистина да си част от фендъм, да ми припомни чувствата, които изпитвах, пишейки многобройни фенфикшъни преди години, както и чувствата, които създателят изпитва към творението си. Със своята книга Francesca Zappia ме накара да искам отново да започна да пиша, припомни ми онези безгрижни години и ме дари с многобройни позитивни емоции, които ме накараха да забравя за всички останали проблеми, поне за малко.

Summer Lovin’ Book Tag

Лятото е в разгара си, а аз все още не съм направила нито един летен таг. Днес обаче съм тук, за да променя това, като благодарности за него отправям към Памела, а от своя страна каня Кая, Юли и Мели също да се включат.

1. Начало на лятото: грабващо първо изречение.
Обожавам началото на ‘The Raven Boys’, точно това изречение ме накара да искам да си купя книгата и не ми даде мира, докато не го направя: ‘Blue Sargent had forgotten how many times she’d been told that she would kill her true love.’

Какво гледах през юли

Този месец бях на почивка и макар четецът ми да бе с мен, гледах повече филми, отколкото четох. Не се оплаквам обаче, отдавна си мечтаех просто да седна пред телевизора и да гледам каквото дават, затова съм повече от доволна, че най-накрая го осъществих. И понеже прочетените ми книги този месец са по-малко от филмите и започнатите сериали, реших да въведа нов тип публикация, а именно какво гледах през изминалия месец. Не казвам, че ще пускам подобни постове всеки месец, защото, дори да обожавам да го правя, далеч не гледам толкова много филми напоследък. Сериалите пък са едни и същи всеки месец, но през юли започнах два нови, така че ще ви представя и тях.

Филми.

Nearlyweds
Хванах този филм по телевизията, както някои други по-долу, и нямах представа за какво се разказва, но актьорите ми бяха познати, а и бе описан като романтична комедия, така че това ми бе напълно достатъчно, за да посветя час и половина на него. И за да не пиша безсмислено дълги коментари – хареса ми, беше доста приятен.