‘Eliza and Her Monsters’ by Francesca Zappia

31931690.jpgВ истинския живот Eliza Mirk е срамежлива, странна и без приятели. Онлайн тя е LadyConstellation, анонимният създател на популярния уебкомикс Monstrous Sea. Eliza предпочита живота си в Интернет, пред този в реалния свят, на който дори не опитва да се наслади. Но тогава Wallace Warland, най-големият писател на фенфикшън по Monstrous Sea, се премества в училището ѝ. Wallace я смята за поредния фен, а когато бива изкарана от черупката си, Eliza започва да се замисля как истинският живот може би си струва. Когато обаче тайната на Eliza излиза наяве, всичко около нея – историята ѝ, връзката ѝ с Wallace и дори психиката ѝ, започва да се разпада.

*книгата не е преведена, затова ще изписвам всички имена в оригинал*

Започнах ‘Eliza and Her Monsters’ без да имам особени очаквания, единствено бях чела резюмето ѝ и знаех, че е забавно и бързо четиво – точно такова, от каквото имах нужда. Започвайки я обаче далеч не осъзнавах, че се нуждая не просто от разтоварваща съвременна книга за четене, но и от книга, която да ми припомни какво е наистина да си част от фендъм, да ми припомни чувствата, които изпитвах, пишейки многобройни фенфикшъни преди години, както и чувствата, които създателят изпитва към творението си. Със своята книга Francesca Zappia ме накара да искам отново да започна да пиша, припомни ми онези безгрижни години и ме дари с многобройни позитивни емоции, които ме накараха да забравя за всички останали проблеми, поне за малко.

Обожавам колко силна роля имат творецът и неговото творчество. Може би за пръв път чета книга, в която главната героиня е авторка на известен комикс и бе доста интересно да проследя емоциите на Eliza покрай създаването на нови страници, пускането им онлайн, където толкова много хора ще ги прочетат, както и как ѝ се отразяват последвалите коментари от феновете. Определено ме накара да се замисля как понякога забравяме, че авторите на любимите ни произведения всъщност са истински, реални хора, с чувства, страхове и дори възможни проблеми. Накара ме да погледна по друг начин на създаването на творчество и съм благодарна на Francesca Zappia за това.

Най-близкият роман до този, който съм чела, е „Фенка“ от Рейнбоу Роуъл, въпреки че тук Eliza не е в ролята на фен, а в тази на създател. Самата Eliza е страхотен персонаж, усещах я напълно истинска и даже ми напомни малко на мен самата, въпреки че аз изобщо не мога да рисувам. Eliza имаше своите проблеми, животът ѝ далеч не е перфектен, както мислят много от феновете на комикса, защото отговорността ѝ е голяма, стресът към нея също, а с родители, които не те разбират и по-скоро пречат, отколкото помагат, нещата са още по-трудни. Възхищавам се обаче на силата на Eliza, както и на това, че доказа, че не е нужно да се правиш на някой, който не си – важното е да бъдеш себе си и правилните хора ще го оценят.

Друго страхотно нещо е мотивът за онлайн приятелствата. Да, Eliza предпочита да комуникира с хората чрез чатове и се чувства по-сигурна с екран пред себе си, но в това няма нищо лошо и аз я разбирам напълно. Страхотно е, че ‘Eliza and Her Monsters’ включва толкова силно онлайн приятелство, това между Eliza, Max и Emmy, защото те са пример как няма нужда да си виждал някого на живо, за да му имаш доверие и да бъдете близки. Тримата са пример и как възрастта наистина е просто цифра, защото Emmy е четиринадесетгодишна студентка в колеж, Max е на двадесет и две, а Eliza е осемнадесетгодишната създателка на световноизвестния комикс Monstrous Sea, който е променил повече животи, отколкото можете да си представите.

Около Wallace, другия важен герой, нещата също не са изцяло прости – той е с доста дълга семейна история, премества се в ново училище, почти не говори и изглежда като типичния спортист, но всъщност е най-добър в писането. Wallace е и най-известният писател на фенфикшън във фендъма на Monstrous Sea, което, заедно с факта, че не знае, че Eliza е създателката на комикса, доведе до някои доста интересни ситуации. Харесах Wallace, харесах как с историята и семейството си вкара доста голямо разнообразие в книгата, но имаше момент, в който се държеше по начин, който аз лично не харесах и това повлия на преценката ми за него.

Има още много неща, които мога да кажа за ‘Eliza and Her Monsters’, като например колко съм щастлива, че семейството и братята на Eliza също заемаха важна част от историята, как под забавната и разтоварваща същност на книгата се крият множество важни теми – тази за депресията, паническите атаки, стресът, високите очаквания и семейните проблеми, как множеството включени илюстрации от Monstrous Sea направиха историята възможно най-истинска, а частите от фенфикшъна на Wallace помогнаха за разбирането на света, който Eliza е създала. Даже ще се радвам ако комикса наистина бъде издаден, както стана с ‘Carry On’, защото ще го прочета с голямо удоволствие. А сега съветвам вас да прочетете ‘Eliza and Her Monsters’, нищо, че още не е преведена на български, защото се чете супер лесно, бързо и е страшно забавна и истинска. Няма как да не ѝ се насладите.

Източници на снимките: 1, 2, 3, 4.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s