„Елайза и нейните чудовища“ от Франческа Запия

199.jpgВ реалния живот Елайза Мърк е срамежлива, странна и няма приятели. Но в интернет тя е ЛейдиСъзвездие – анонимният създател на изключително популярния уебкомикс „Чудовищно море“. Елайза не може да си представи да се наслаждава на реалния свят, така както го прави онлайн, а и няма желание да се опита. Тогава Уолъс Уорленд, най-известният фен фикшън писател на нейния уебкомикс, се премества в същото училище и се сприятелява с Елайза. Той смята, че тя е просто един от многобройните фенове на „Чудовищно море“. Постепенно Уолъс успява да измъкне Елайза от нейната черупка и тя започва да се пита дали животът извън интернет не е също толкова вълнуващ. Неочаквано тайната на Елайза е разкрита и всичко, което е градила – нейният комикс, връзката ѝ с Уолъс, дори здравият ѝ разум, започват да се разпадат…

5 причини защо да прочетете романа

Започнах „Елайза и нейните чудовища“ без да имам особени очаквания, единствено бях чела резюмето ѝ и знаех, че е забавно и бързо четиво – точно такова, от каквото имах нужда. Започвайки я обаче далеч не осъзнавах, че се нуждая не просто от разтоварваща съвременна книга за четене, но и от книга, която да ми припомни какво е наистина да си част от фендъм, да ми припомни чувствата, които изпитвах, пишейки многобройни фенфикшъни преди години, както и чувствата, които създателят изпитва към творението си. Със своята книга Франческа Запия ме накара да искам отново да започна да пиша, припомни ми онези безгрижни години и ме дари с многобройни позитивни емоции, които ме накараха да забравя за всички останали проблеми, поне за малко.

Обожавам колко силна роля имат творецът и неговото творчество. Може би за пръв път чета книга, в която главната героиня е авторка на известен комикс и бе доста интересно да проследя емоциите на Елайза покрай създаването на нови страници, пускането им онлайн, където толкова много хора ще ги прочетат, както и как ѝ се отразяват последвалите коментари от феновете. Определено ме накара да се замисля как понякога забравяме, че авторите на любимите ни произведения всъщност са истински, реални хора, с чувства, страхове и дори възможни проблеми. Накара ме да погледна по друг начин на създаването на творчество и съм благодарна на Франческа Запия за това.

Най-близкият роман до този, който съм чела, е „Фенка“ от Рейнбоу Роуъл, въпреки че тук Елайза не е в ролята на фен, а в тази на създател. Самата Елайза е страхотен персонаж, усещах я напълно истинска и даже ми напомни малко на мен самата, въпреки че аз изобщо не мога да рисувам. Елайза имаше своите проблеми, животът ѝ далеч не е перфектен, както мислят много от феновете на комикса, защото отговорността ѝ е голяма, стресът към нея също, а с родители, които не те разбират и по-скоро пречат, отколкото помагат, нещата са още по-трудни. Възхищавам се обаче на силата на Елайза, както и на това, че доказа, че не е нужно да се правиш на някой, който не си – важното е да бъдеш себе си и правилните хора ще го оценят.

Друго страхотно нещо е мотивът за онлайн приятелствата. Да, Елайза предпочита да комуникира с хората чрез чатове и се чувства по-сигурна с екран пред себе си, но в това няма нищо лошо и аз я разбирам напълно. Прекрасно е, че „Елайза и нейните чудовища“ включва толкова силно онлайн приятелство, това между Елайза, Макс и Eми, защото те са пример как няма нужда да си виждал някого на живо, за да му имаш доверие и да бъдете близки. Тримата са пример и как възрастта наистина е просто цифра, защото Еми е четиринадесетгодишна студентка в колеж, Макс е на двадесет и три, а Елайза е осемнадесетгодишната създателка на световноизвестния комикс „Чудовищно море“, който е променил повече животи, отколкото можете да си представите.

Около Уолъс, другия важен герой, нещата също не са изцяло прости – той е с доста дълга семейна история, премества се в ново училище, почти не говори и изглежда като типичния спортист, но всъщност е най-добър в писането. Уолъс е и най-известният писател на фенфикшън във фендъма на „Чудовищно море“, което, заедно с факта, че не знае, че Елайза е създателката на комикса, доведе до някои доста интересни ситуации. Харесах Уолъс, харесах как с историята и семейството си вкара доста голямо разнообразие в книгата, но имаше момент, в който се държеше по начин, който аз лично не харесах, макар донякъде да го разбирам, и ми се ще да го беше осъзнал по-рано.

Има още много неща, които мога да кажа за ‘Елайза и нейните чудовища’, като например колко съм щастлива, че семейството и братята на Елайза също заемаха важна част от историята, как под забавната и разтоварваща същност на книгата се крият множество важни теми – тази за депресията, паническите атаки, стресът, високите очаквания и семейните проблеми, как множеството включени илюстрации от „Чудовищно море“ направиха историята възможно най-истинска, а частите от фенфикшъна на Уолъс помогнаха за разбирането на света, който Елайза е създала. Даже ще се радвам, ако комикса наистина бъде издаден, защото ще го прочета с голямо удоволствие. А сега съветвам вас да прочетете „Елайза и нейните чудовища“, защото е невероятна, страшно забавна и истинска. Няма как да не ѝ се насладите!

Източници на снимките: 1, 2, 3, 4.

Огромни благодарности на издателство Ибис за предоставената възможност! 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s