„Повелител на сенките“ от Касандра Клеър

lord-of-shadows.jpgЕма Карстерс научава, че любовта, която споделя с Джулиън Блекторн, е не просто забранена – тя може да унищожи и двама им. Единствената им надежда е Черната книга, която съдържа ужасяващо могъщи магии. Подтиквани от тъмна сделка с кралицата на феите, Ема, Кристина, Марк и Джулиън отиват в Дворовете на феите, където всичко крие кървава опасност. Междувременно, нарастващото напрежение между ловци на сенки и долноземци е довело до появата на Кохортата – група нефилими екстремисти, които са готови на всичко, за да унищожат долноземците. Надига се нова заплаха в лицето на Повелителя на сенките – краля на тъмните феи, който изпраща най-страховитите си воини, за да избият онези, в чиито вени тече кръвта на семейство Блекторн, и да се доберат до Черната книга. Докато опасността става все по-голяма, Джулиън измисля рискован план, който разчита на помощта на непредсказуем враг. Ала успехът може би идва с невъзможна цена.

Ревю „Лейди Полунощ“

Трилогията „Тъмни съзаклятия“ е най-комплексната и емоционална поредица, която Касандра Клеър е създавала някога. Във втората ѝ част, „Повелител на сенките“, събитията продължават да се случват с главоломна скорост, забавяйки темпо единствено, за да може читателят да осмисли какво се е случило току-що, а понякога дори такива моменти липсват. Ако сте си мислили, че историята в „Лейди Полунощ“ е сложна, пълна със спиращи дъха моменти и чувства, които не биха оставили никого безразличен, пригответе се да изпитате всичко това отново, но много, много по-силно.

В „Повелител на сенките“ Касандра Клеър набляга на връзките между персонажите, семейни, приятелски и романтични, събираща, но и разделяща много герои, без да бъде милостива. Ама изобщо даже. Този път героите ни не издирват мистериозен убиец, но определено не може да се каже, че бездействат – на всеки пет минути почивка им се струпват дни, изпълнени с екшън, напрежение и пътешествия. На Ема, Джулиън, Кристина и Марк им се наложи да посетят дори царството на феите, където на всеки от тях бе обещано нещо, за което мечтаят, както и присъстваха на няколко незабравими срещи с опасни феи, на които не може да се вярва. Тук присъствието на феите отново е силно, огромна част от сюжета е отделена именно на Студения мир, който ограничава общуването с тази част от Долноземците, което понякога може и да е за добро, но Марк и Хелън, брата и сестрата на Джулиън, са полу-феи и именно те страдат най-много от новите закони. А това пък се отразява най-вече върху Джулиън.

В „Лейди Полунощ“ Марк най-накрая се завърна при семейството си след години отсъствие, а в тази книга той няма намерение да ходи никъде. Въпреки че през по-голямата част от времето Марк продължава да се бори с всички чувства, които бушуват в него, с объркването си от нормалния свят, което го прави очарователен, и желанието да бъде не пречка, а опора за Джулиън, Каси Клеър не ни позволи да забравим, че той е обучен воин със здрави елфически връзки. Старият му приятел Кийрън също отново е тук, но с липсващи спомени, заради което не помни всички лоши, но и добри неща, които стори в предишната книга. Колкото и съмнително да се отнасям към всяко действие на Кийрън, определено не мога да отрека, че бе от голяма помощ за героите ни и съм доста заинтригувана от това с каква роля ще се окаже в бъдеще.

Джулиън и Ема, сърцето на тази трилогия, продължават да се борят с чувствата си един към друг, които започват да стават все по-опасни и силни. Парабатайското проклятие се извисява и над двама им, но е по-трудно да бъде спряно, след като само един от тях знае за съществуването му. Не мога да коментирам двамата поотделно, защото, въпреки всички усилия да стоят далеч един от друг, те са като едно цяло. Тук и двамата бяха в доста по-лошо настроение, главно заради напрежението между тях, но и заради това, че Джулиън отново трябваше да се грижи за цялото си семейство, наред с издирването на Черната книга. Това, че почти не го видяхме да рисува също показва много, защото творчеството на Джулиън е неизменна част от него. Ема пък насочва чувствата си към бойната си подготовка, а в „Повелител на сенките“ доказва, че не просто е новият Джейс Херондейл, а може би е дори по-добра от него. Веднъж заплашиш ли близките ѝ, Ема се превръщаше в безмилостна машина за убиване, а легендарният ѝ меч Кортана направи дори невъзможното възможно…

“ and bronze to summon wicked powers.”В края на „Лейди Полунощ“ разбрахме самоличността на изгубения Херондейл, който се оказа момчето от Пазара на сенките – Кристофър, още познат като Кит. В началото не бях сигурна каква роля ще има той, но впоследствие осъзнах значението му за развитието на историята, както и за развитието на някои от персонажите. Кит, страшно саркастичен и забавен, като по-малък от Ема и Джулиън, се сприятели с близнаците Тай и Ливи Блекторн, любимците ми от семейството след Джулиън. Обожавам колко близки станаха Кит, Тай и Ливи, колко добре се отразява Кит на Тай и колко нормално прие състоянието му, без да го счита за нещо необичайно, защото Тай е съвършен такъв, какъвто е, независимо колко души го осъзнават. Триото им разкри доста загадки, без да пропусне да се забърка в още толкова неприятности, като техните приключения бяха едни от най-интересните за проследяване в книгата. А след този край, бъдещето на връзката им е и нещото, което ме интересува най-много в предстоящата трета книга…

Има и немалко нови герои, които ни биват представени в „Повелител на сенките“, например центурионите от легендарния Сколоманс, приятелите на Съвършения Диего. Със сигурност бе интересно да видим и тази част от нефилимите, но не мога да кажа, че тая добри чувства към всички центуриони, особено към най-изявената от тях – Зара Диърборн. За нея даже думата „мразя“ е по-подходяща. Зара и баща ѝ са основателите на Кохортата, група ловци на сенки, които, меко казано, ненавиждат долноземците и са най-големите привърженици на Студения мир. Нито за секунда не изпитах нещо положително към Зара, а омразата ми към нея нарасна още повече в самия края на книгата, който сам по себе си бе пропит с убийствено напрежение, неочаквани обрати и толкова много чувства. Зара нарани доста и Кристина, най-добрата приятелка на Ема от Института в Мексико, която също се превърна в неизменна част от историята и около която се завъртя една доста интригуваща сюжетна линия. Започвам да харесвам Кристина още повече, тя наистина е добър приятел, а с хумора си прави историята малко по-светла. Тук научаваме повече и за същността на Диего, към когото наистина не знам какво чувствам, но съм любопитна да разбера в коя посока ще се отправи.

Миналото на Даяна, учителката на семейство Блекторн и много важен за тях човек, остана неизвестно за нас в книга първа, но тук ни се разкриват доста подробности за него, като едновременно останах много щастлива, че разбрахме повече за Даяна, но и че Касандра Клеър е включила точно такива елементи към сюжета. Не мога да не спомена и Дру, която макар през повечето време да бе на заден план, вечно грижеща се за очарователния най-малък Блекторн – Тави, с някои свои действия доказа, че, въпреки крехката си възраст, също е способна да помогне на Джулиън и семейството си. Сигурна съм, че в книга трета ще я виждаме още повече, защото някои от нейните сцени тук бяха доста интригуващи. И на последно място, но не по важност – Малек! И Джейс и Клеъри! Но най-вече Малек! Всъщност не само Магнус и Алек, но и децата им – малкият магьосник Макс и нефилимът Рафаел, са част от „Повелител на сенките“, една от най-хубавите части даже, защото всичко в тях е очарователно, но и заради огромната помощ, която Магнус оказа на всички. Джейс и Клеъри също имат няколко малки свои моменти, заедно с Кит и Ема, които веднага стоплиха сърцето ми, както и няколко, които единствено засилиха любопитството ми, заради тайната мисия, на която трябваше да се отправят.

За да обобщим не само тази дълга и съвършено болезнена книга, но и това дълго ревю – „Повелител на сенките“, в цялата си великолепност, е всичко, от което сте имали нужда досега, независимо дали сте го осъзнавали, но също така е и четиво, което ще разбие сърцето ви, а след това ще разпръсне парченцата от него из целия свят. Касандра Клеър се е справила повече от блестящо не само с продължаването на историята на Ема Карстерс и Джулиън Блекторн, но и с обвързването ѝ с историята на още много герои, към които е невъзможно да останете безразлични. Обичам всичко в „Повелител на сенките“ и ви я препоръчвам горещо!

Най-искрени благодарности на издателство Ибис за възможността, която ми предоставиха!

Източници на снимките: 1, 2, 3-4, 5, 6-7.

Advertisements

2 thoughts on “„Повелител на сенките“ от Касандра Клеър

  1. Страхотно ревю! В момента чета книгата и вече не знам какво да очаквам от нея, изненади се появяват на всяка страница. За отношенията между героите пък да не говорим… 😀

    Like

    • Очаквай неочакваното! До последно си мислех, че знам какво става, но на Каси Клеър ѝ трябваха само две страници, за да преобърне всичките ми представи… Приятно четене на останалата ѝ част, ще очаквам и твоето мнение! ❤

      Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s