Top 5 Wednesday (16)

tp2.jpg

Сряда е, а сряда е ден за топ 5 класация! Днешната тема е книги, които да започнеш без да четеш резюмето им, като тя включва книги, чието резюме разкрива твърде много от сюжета и е по-добре да бъде пропуснато или книги, които е по-добре да започнеш на сляпо, без да знаеш каквото и да било за тях, за да им се насладиш максимално.

5. „Освен този живот“ – Патрик Нес
Тук случаят е следният – резюмето на „Освен този живот“ е толкова неясно, че дори няма нужда да го четете. Аз самата започнах да чета книгата след като го бях прочела, но то не ми разясни почти нищо, затова ви съветвам да го пропуснете. Книгата е доста мистериозна и особена сама по себе си, така че е най-добре да разбирате какво се случва докато я четете.

4. „Цялата истина в мен“ – Джули Бери 
„Цялата истина в мен“ е необичайна книга, разказваща една доста интригуваща история, но, повярвайте ми, по-добре е да я започнете без да знаете нищо за нея. Първоначално може да ви се стори объркваща и да не знаете какво точно се случва, при мен поне беше така, но историята си заслужава, защото е по-различна от останалите на пазара и прочетете ли я, със сигурност ще ви докосне.

3. „Тайната история“ – Дона Тарт
Резюмето на „Тайната история“ по скоро ще ви насочи, без да ви разкрие какво всъщност трябва да очаквате от книгата, защото тя е от типа книги „очаквай неочакваното“, но все пак бих ви посъветвала да го пропуснете. Аз лично бях чела тук-там за какво се разказва в книгата, но веднъж започнах ли я, осъзнах, че е по-добре да не знаеш нищо за сюжета ѝ. Има някаква магия в историите, чието продължение е неизвестно.

2. „Ние, лъжците“ – Е. Локхарт
„Ние, лъжците“ е доста спорна книга, читателите общо взето или много я харесват, или не я понасят. Попитате ли който и да било от тях обаче, със сигурност би ви казал, че най-добрият начин да я започнеш е като не знаеш нищо за нея. Не че резюмето ще ви разкрие нещо особено, но все пак – ще ѝ се насладите максимално единствено, ако не знаете какво следва.

1. Която и да е книга на Агата Кристи
Малко извъртам „правилата“ на днешната класация, но не бих могла да посоча само едно заглавие от Агата Кристи, което е по-добре да започнете без да сте чели резюмето му, защото всичките ѝ книги, въпреки че съм чела само две от тях, са такива. При криминалните романи би било най-хубаво да не знаеш абсолютно нищо за сюжета, защото почти всичко може да послужи като спойлер и да развали насладата ви от книгата. Започвайки „Десет малки негърчета“ и „Убийство в Ориент Експрес“ не знаех нищо за историята и точно това ми помогна да се потопя напълно в атмосферата ѝ.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s