„Тайната история“ от Дона Тарт

3158023_b.jpgЕдно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж – особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче – изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена – много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото. 

„Тайната история“ е описвана по какъв ли не начин – запомняща се, статична, проницателна, хипнотизираща… аз я описвам като неописуема. Неописуема, защото „Тайната история“ не може, а и не бива да бъде разбрана само по един-единствен начин. Това е книга, която няма как да прочетеш само веднъж – тя те поглъща, впечатлява те толкова силно, че искаш да я препрочиташ с всяко твое порастване, с всяко твое осъзнаване на част от живота… и тогава всеки път ще я виждаш по съвсем нов начин.

В центъра на действието стои убийството на Бъни, студент в колежа Хампдън, извършено от неговите приятели. „Тайната история“ не е някоя криминална мистерия, търсеща извършителите на хладнокръвно убийство, въпреки че мистериозните моменти са в изобилие, не е и детективски роман, подмятащ ти фалшиви улики, целящи да те объркат, а е роман на високо психологическо ниво, роман, изпълнен с мисли и сентенции, с антична поезия и култура, с чувствата, които те изпълват, щом извършиш нещо непростимо, нещо тайно и опасно, нещо страшно… Това е суров роман, роман за пороците на хората, за мислите, които ги спохождат след извършването на грях и които стават неизменна част от тях, от същността им. Роман за човека в най-лошата му светлина и как тя бързо се превръща в негова сянка, в нещо познато и прието.

Ричард, Хенри, Франсис, Камила, Чарлс и Бъни са единствените в групата по изучаване на старогръцки, водена от особения, но велик Джулиан, който е може би най-мистериозният учител в целия колеж. Приемащ само няколко студенти и каращ ги да се откажат от всички други часове, Джулиан поставя началото на кръга на петимата герои, към които нашият разказвач, Ричард, се присъединява по-късно. Персонажите, описани в романа, са сложни, различаващи се един от друг, потайни и дори опасни. Те са продукт на свят, изпълнен с пари, лукс и забавления, но превръщащ се бързо в скучен и познат. Именно обзелата меланхолия кара петимата герои да се опитат да достигнат ново духовно ниво, да направят невъзможното, да изпитат чувства, които не са достъпни за простосмъртните хора и които мнозина биха сметнали за лудост, за обикновена легенда, но които се оказват не просто истински, а и много, много опасни.

Участниците в романа са впечатляващи: Бъни, с лекотата, с която харчи парите на приятелите си, с това как не се замисля дори за миг, преди да каже или извърши нещо; Франсис, с отношението си към останалите хора, с чистата си и добра, но скрита душа; Чарлс, с порока си към алкохола, любовта и недоверието към близките; Камила, с красотата си, болезнена и смъртоносна; Хенри, с обаянието, което носи, с дълбокия свят, в който е потънал, с обсебването си по античните модели и герои, античната история; Ричард, с всички лъжи, които каза, за да скрие произхода си, с дарбата си на разказвач, с това, че след всичко случило се продължи с живота си, доколкото може… Всеки образ е впечатляващ, всеки герой те кара да се замислиш, кара те да го запомниш и или да го заобичаш, или – намразиш. Макар второто да е слабо вероятно.

В „Тайната история“ проследяваме едно убийство – мотивите, подготовката, самото то и отклика от него. Проследяваме какво кара петима младежи да рискуват свободата си, да рискуват разума си, за да извършат нещо толкова потискащо и греховно, както и колко лесно е за момент да изгубиш съвестта си, но как тя отново те намира, точно тогава, когато най-малко очакваш. Това бе първата ми среща с Дона Тарт, но далеч няма да е последната – тази жена пише истории, които оживяват в съзнанието на читателя, правят го част от света си и не му дават да си тръгне.

Източници на снимките: 1, 2, 3.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s