Причини да започнете „Хрониките на кралеубиеца“ от Патрик Ротфус

Свързано изображениеМина доста време, откакто прочетох последната страница на втората книга от поредицата „Хрониките на кралеубиеца“ от Патрик Ротфус, и въпреки че не възнамерявах да пиша ревю на нито една от двете книги, а и далеч не бих могла да споделя с вас истинските чувства, които изпитах, четейки тези романи, реших, че все пак искам, а и трябва да посветя отделна публикация на творчеството, с което се запознах през месец август. Надявам се да ви убедя поне да хвърлите поглед на книгите следващия път, когато посетите книжарницата, защото „Името на вятъра“ и „Страхът на мъдреца“ са едни наистина специални и невероятни заглавия, които никой фентъзи почитател не бива да пропуска.

Обемът на книгите.
Знам, знам, странна причина, с която да започна, особено след като вече безброй пъти съм споменавала как именно обемът на тези книги е нещото, което първоначално ме спираше да ги прочета. Но! Чуйте ме! Това, че са толкова дълги, всъщност е едно доста голямо предимство, защото веднъж започнете ли да четете (и преминете ли първите стотина страници, защото те могат да бъдат малко объркващи), няма да поискате книгите да свършат. А с това, че третата все още не е публикувана, краят на втората определено ще е нещо, чието наближаване няма да желаете.

Университетът по магии.
Тази причина е посветена на всички фенове на Хари Потър, на които училището за магии Хогуортс им липсва страшно много и които ще намерят подобна негова версия в книгите на Патрик Ротфус. Държа да отбележа обаче, че Университета няма почти нищо общо със самия Хогуортс, въпреки че атмосферата му е невероятна – Архива например, тамошната библиотека, е пълен с хиляди книги и няма как да не заплени всеки читател, но да изкараш един пълен семестър в това училище не само е страшно трудно, но и доста, доста скъпо.

Магията.
Магията, която се изучава в Университета, се различава много от познатата ни досега, защото тук няма заклинания, пръчки и метли. Магия съществува, но тя е сложна, донякъде базирана на научна основа дори, и далеч не е достъпна за всеки студент на Университета. Тя се изявява по много различни начини, някои забранени за изпълняване извън учебната сграда, други – неспособни да бъдат описани, а единствено почувствани и то в неизвестен за героя момент. Въпреки трудностите, които я съпътстват, и сложността ѝ, проследяването на изучаването на магия е една от най-интересните части в книгите.

Приказките.
Тази поредица е перфектна за почитателите на приказки, защото тя самата е изградена под формата на една – порасналият Квоте разказва на Летописеца историята на своя живот, който ние имаме честта да проследим заедно с него, докато в същото време научаваме как живее легендарният Квоте сега и се чудим какво ли се е случило, за да се стигне до този момент. В самата история са включени още много допълнителни приказки и легенди, разказвани около лагерни огньове и намирани в изгубени книги. Този аспект определено направи книгите още по-специални.

Музиката.
За Квоте музиката е живот. Тя не е просто хоби, а нещото, което спаси живота му многократно, лютнята му не е просто предмет, а негов приятел, негова любовница, талантът му – нечуван, неописуем, велик. Любовта, с която Квоте говори за своята музика, чувствата, които вкарва в творчеството си са друг много важен фрагмент от историята, без който всичко щеше да бъде различно и който вдъхва живот на тази приказка.

Пътуването.
Мотивът за пътуването е ключов в творчеството на Ротфус, има го още с пристигането на Летописеца, писарят, който помага на Квоте да разкаже историята си, има го и във всеки етап от живота на Квоте. Нашият герой не спира да се движи, не спира да посещава различни места, всяко от тях специално и красиво по свой си начин, а ние можем да се считаме за големи късметлии, че го придружаваме, макар и косвено, където и да отиде. Защото приключенията, които среща по пътя си, са твърде интересни, за да бъдат пропуснати.

И всичко останало.
Любовта, която не е непрестанно пред очите ни, но се усеща във всеки поглед и жест; Приятелите на Квоте и отношенията между тях, които ги превръщат в едно семейство, винаги подкрепящо се, каквото и да става; Битките, които също са рядкост, защото Квоте, макар конфликтен, не е от най-добрите физически бойци, поне първоначално; Сделките, които ни карат да тръпнем в очакване какво ще се случи, ако не бъдат спазени; Желанието за отмъщение, което съпътства нашия герой, каквото и да прави… и още много. Причините да започнете тези книги са безбройни, но на вас ви е нужна само една. А аз ви обещавам, че, намерите ли тази една причина, няма да останете разочаровани.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s