неща, носещи ми щастие

свободните сутрини

топлият ментов чай

отменените лекции

ароматът на мандарини

коледните светлини

килимите от листа Има още

Advertisements

„Рандеву в „Кафе дьо Флор“ от Каролине Бернард

210315_b.jpgПариж, 1928. Виан мечтае да стане ботаничка и напуска френската провинция. В Париж освен любимата професия я чака и голямата любов в живота – английският художник Дейвид. Щастието ѝ изглежда пълно. Но не това ѝ готви съдбата… 85 години по-късно една млада жена ще тръгне по следите ѝ, за да разкрие дълбоко пазена семейна тайна… Вълнуваща, чувствена и „много френска“ – историята на две силни жени пред кулисите на една зашеметяваща метрополия.

Научих за „Рандеву в „Кафе дьо Флор“ едва когато я получих от издателство Емас, но тази книжна изненада се оказа една от най-прекрасните, които съм чела. Трудно ми е да си призная, но ако не бях извадила книгата от пощенския плик, най-вероятно никога нямаше да я прочета. Рядко посягам към романтични романи, такива с допълнителна историческа насоченост пък съвсем, така че жанрово „Рандеву в „Кафе дьо Флор“ не се доближава особено до останалите ми четива…но! Веднъж започнах ли книгата, не можех и не исках да спра да чета, преплитането на историята на младата Виан, мечтаеща да изучава ботаниката и спускаща се в опасно приключение, когато сама заминава за Париж толкова млада, и историята на Лили Марлен, жена, която осъзнава, че бракът ѝ вече не ѝ носи щастие едва когато открива картина, нарисувана преди раждането ѝ, на която сякаш е изобразена самата тя, ме държа в напрежение, преплитането на тези две истории, изпълнени с чувства, болка и трудности ме докосна толкова много, че тази книга веднага се превърна в любима за мен. Има още

„Отвъдземя“ от Тахере Мафи

otvadzemya-9786190710447_1.jpgРодена в свят, който е изтъкан от цветове и багри, Алис трябва да се примири с факта, че е странното момиченце с кожа и коса в млечен цвят. Колко скучно. Във Ферникова гора всеки притежава парченце собствена магия, а Алис не може да се похвали и с това. Но най-важното за нея е да открие баща си, а за тази цел трябва да предприеме пътешествие през мистичните и опасни територии на Отвъдземя. В Отвъдземя всичко е необикновено – долу понякога е горе, ляво може да е дясно, aхартията оживява. Единственият спътник на Алис е Оливър, магическата сила на когото се крие в лъжата и заблудата. За да открие баща си обаче, Алис трябва да открие първо истинските цветове на душата си и да се научи да открива любов и добрина дори в лицето на загубата.

Ще започна това ревю малко по-различно, а именно с признанието, че обожавам българската корица на „Отвъдземя“! Оригиналната също е много цветна и красива, но този оттенък на синьото, който е в основата на българския вариант, ми е голяма слабост, та първия път, в който видях книгата, не можах да отлепя очи от нея. Огромни поздравления на Матея Аркова! Та, красотата в „Отвъдземя“ не е единствено отвън, но и отвътре. Представена ни е история, изпълнена с магия, цветове и цветя, където способностите ти и мястото ти в обществото са пряко свързани с това колко цветен си всъщност. Във Ферникова гора почти няма да срещнете човек с бледа кожа, скучни очи и нормална коса, не, във Ферникова гора хората са с цвят на мед, шоколад, косите им горят, а дрехите им изпъкват. Във Ферникова гора всичко е цветно, красиво и необикновено… но най-необикновена е малката Алис, чиято кожа и коса е млечно бяла. И явно такава и ще си остане. Има още

„Ще ти дам слънцето“ от Джанди Нелсън

203668_b.jpgДжуд и нейният брат близнак Ноа винаги са били много близки. На тринайсет години Ноа страни от околните, рисува непрекъснато и се увлича по магнетично момче, което заживява в квартала им. Джуд скача от опасни скали, носи предизвикателни дрехи и говори от името на двама им. Три години по-късно почти не разговарят помежду си. Те са се променили до неузнаваемост, преживели са тежка загуба. И двамата трябва да преосмислят отношението си към творчеството и неговата мъчителна сила. Джуд се сблъсква с личност с огромен талант и влияние. Близнаците представят хрониката на драматичното си израстване. Ноа разказва за ранните години, а Джуд – за по-късните. И двамата не осъзнават, че всеки разполага само с половината от историята и че ако намерят отново път един към друг, ще успеят да изградят наново целия си свят.

Нямах никаква идея какво да очаквам от „Ще ти дам слънцето“, въпреки че бях виждала свежата ѝ корица хиляди пъти в чуждите буктюбърски канали. Нямах идея колко красива ще се окаже историята на близнаците Джуд и Ноа, със своите метафори и поетичен изказ, но и колко тъжна, как ще бъде изпълнена с тайни, с неизказани мечти, със скрити страхове, с лъжи, променящи всичко и любов, изгаряща света. Лятната и слънчева корица далеч не може да опише красотата на историята и колко сурова, истинска и прочувствена е тя. Има още

„Камъните падат, всички умират“ от Линдзи Рибар

kamanite-padat-vsichki-umirat-9786191710416Семейство Куик умеят да крадат мисли, чувства, спомени, копнежи и дори физически белези. Единственото, което им е необходимо, е контакт с вас или ваша вещ. Разбира се, никой не знае за дарбата им. Никой не знае и че ако Уилоу Куик не изпълнява редовно ритуала на триадата, Скалата, под която градчето Три Пийкс е сгушено, ще се срине върху всички. Аспън Куик с удоволствие решава да изкара лятото у баба си. Особено когато приятелите му Тео и Бранди (в която Аспън е влюбен много тайно и много отдавна) решават да го придружат. Първоначално всичко върви добре. Той помага на баба си за ритуала, а скоро, сякаш с магия, Бранди зарязва Тео и се влюбва в Аспън. Случайност? Едва ли. Но нещата започват да се влошават, когато в играта се появява книжарката Лия и присъствието ѝ повдига въпроси за една неясна смърт, за едни съмнителни действия и за една зловеща семейна история.

Да надникнеш зад кулисите на живота на семейство Куик е доста интересно преживяване. Чаровникът Аспън произлиза от семейство със стари корени, мистериозни сили и зловеща история. История за кражби, чувства, внезапна смърт и какво ли още не… „Камъните падат, всички умират“ не само има необичайно заглавие, но и необичаен сюжет. Да си крадец на чувства, белези и спомени звучи доста интригуващо, но с проследяването на живота на младия Аспън разбираме и колко самотно, и дори опасно е това занимание. Особено когато стигне до момент, в който не можеш да си сигурен каква част от живота ти е истина и каква – лъжа… Има още

„Момичето, което изпи луната“ от Кели Барнхил

momicheto-koeto-izpi-lunata-9786191710423.jpgИмало едно време една история за момиче, изоставено (или отвлечено?) от своите родители, озовало се в гора и погълнало магия. Имало едно време една история за място, пълно с тъга, за място, отдалечено от света, скрито сред стени от мъка, страх и тишина. Имало едно време една история за Вещица, крадяща малките деца, история за Вещица, убиваща радостта… Историите обаче невинаги са едностранни, невинаги имат една-единствена версия и далеч не се знае до колко са истински. Защото имало едно време и една история за баба, спасяваща момичета и момчета, даряваща ги със звездна светлина, с необикновена храна, способности и щастие. Имало едно време една история за малък дракон, който не можел да порасне, за чудовище, живеещо в блато, но даващо любов, за малък и уютен дом, далеч в гората, изпълнен с радости и знания. Историите невинаги са такива, каквито изглеждат, а понякога правилната тяхна версия е точно тази, която не знаем.

„Момичето, което изпи луната“, макар отбелязана като детско-юношески роман, е една вълшебна приказка за малки и големи, подходяща за всеки, който обича магически истории, истории, съдържащи в себе си любов, семейни ценности, малко, но достатъчно хумор, невероятни създания и какво ли още не. Започвайки книгата не знаех какво да очаквам, но дори и да знаех, това нямаше да промени нищо, защото Кели Барнхил е създала дълбока история, която те изненадва, изпраща те в различни посоки и непрестанно те удивлява с разкритията си. Има още

Какво гледах през октомври

tumblr_o7wh66tRNd1re9vpno1_500.jpg

Имах големи планове как през октомври ще гледам много хелоуински филми, ще си правя филмови маратони и какво ли още не… но явно когато съм си въобразила тези планове, съм забравила, че съм в университет. Йей. Все пак успях да изгледам по нещо през октомври, главно сериали, но и два филма, на които отдавна бях хвърлила око, както и една неочаквана, но приятна изненада.

ФИЛМИ

Резултат с изображение за demi lovato simply complicatedDemi Lovato: Simply Complicated – Official Documentary
Първото нещо, което гледах през октомври, не бе точно филм, но е много близко до това, затова реших все пак да го включа в публикацията, а именно – документалният филм на Деми Ловато. Много харесвам Деми, а и, както вероятно някои от вас, израснах с Дисни филмите и сериалите, в които тя също е участвала, затова ми бе доста интересно да надникна малко повече в живота ѝ, да разбера за някои от най-трудните ѝ моменти, какво е преживяла, как се е справила с проблемите и как продължава да се справя с тях, за да се наслаждава максимално на живота си. Смятам, че филмът е страхотен, определено те кара да се замислиш за доста неща, не само за живота на Деми, но и за твоя собствен. Препоръчвам го на всеки, който харесва Деми Ловато поне мъничко, защото наистина си заслужава. Има още