„Отвъдземя“ от Тахере Мафи

otvadzemya-9786190710447_1.jpgРодена в свят, който е изтъкан от цветове и багри, Алис трябва да се примири с факта, че е странното момиченце с кожа и коса в млечен цвят. Колко скучно. Във Ферникова гора всеки притежава парченце собствена магия, а Алис не може да се похвали и с това. Но най-важното за нея е да открие баща си, а за тази цел трябва да предприеме пътешествие през мистичните и опасни територии на Отвъдземя. В Отвъдземя всичко е необикновено – долу понякога е горе, ляво може да е дясно, aхартията оживява. Единственият спътник на Алис е Оливър, магическата сила на когото се крие в лъжата и заблудата. За да открие баща си обаче, Алис трябва да открие първо истинските цветове на душата си и да се научи да открива любов и добрина дори в лицето на загубата.

Ще започна това ревю малко по-различно, а именно с признанието, че обожавам българската корица на „Отвъдземя“! Оригиналната също е много цветна и красива, но този оттенък на синьото, който е в основата на българския вариант, ми е голяма слабост, та първия път, в който видях книгата, не можах да отлепя очи от нея. Огромни поздравления на Матея Аркова! Та, красотата в „Отвъдземя“ не е единствено отвън, но и отвътре. Представена ни е история, изпълнена с магия, цветове и цветя, където способностите ти и мястото ти в обществото са пряко свързани с това колко цветен си всъщност. Във Ферникова гора почти няма да срещнете човек с бледа кожа, скучни очи и нормална коса, не, във Ферникова гора хората са с цвят на мед, шоколад, косите им горят, а дрехите им изпъкват. Във Ферникова гора всичко е цветно, красиво и необикновено… но най-необикновена е малката Алис, чиято кожа и коса е млечно бяла. И явно такава и ще си остане.

Запозната съм с останалото творчество на Тахере Мафи, което обаче е насочено към тийн аудиторията, докато „Отвъдземя“ е по-скоро детски роман, но също толкова вълнуващ, интересен и изпълнен с приключения. Стилът на писане на Тахере Мафи винаги е бил един от най-любимите ми, защото историите, които разказва, вървят изключително леко, приказно и всяка дума е красива. Описанията на света в „Отвъдземя“ са пълни и ясни, даващи възможност на читателя да си представи всеки един детайл, всяка стъпка, която Алис и спътникът ѝ Оливър правят и всеки път, по който поемат. Светът в книгата е сложен, подвластен на много правила и с различни жители, имащи различни цели и обичаи, но Тахере Мафи успява да го опрости и разгърне така, че нито веднъж да не ти доскучае, а единствено да искаш да продължаваш да четеш и да го опознаваш.

Главната героиня в романа, малката Алис, е голяма сладурана, която нямаше как да не харесам! На Алис изобщо не ѝ пука дали ще бъде мила, особено когато се страхува, не се опитва да впечатли никого, през цялото време е себе си и мечтае за приключения. И да намери баща си. Алис може и да е само на дванадесет, но не се замисли нито за миг преди да тръгне на може би най-опасното пътуване, което някога е предприемала. На пътя ѝ излизат множество трудности, но те не спират борбената и смела Алис нито за секунда и далеч не могат да я отклонят от целта ѝ. Дори загубата на нещо скъпо не я забави, а единствено я мотивира още повече да продължава напред.

Спътник на Алис в приключението на живота ѝ бе малко по-големият от нея Оливър, с който първоначално изобщо не се разбираха. И, за да бъда напълно честна, първоначално и аз не го харесвах много. Оливър има дарбата да манипулира хората, да ги кара да виждат и вярват само това, което той иска, затова и в един момент връзката му с Алис не бе на най-доброто ниво. Не одобрявам това, че скри много важни подробности за мисията им от Алис, както и че в началото се държеше малко властно и не намираше смисъл да обяснява каквото и да било на приятелката си, но постепенно, след няколко перипетии, той се промени, осъзна, че не е нужно винаги да използва дарбата си, започна да вярва повече на Алис и да ѝ се доверява, и следователно приятелството им лека-полека стана истинско и силно.

Друго малко нещо, което ми се ще да беше по-различно, бе финала на книгата, който според мен бе представен твърде бързо и накратко, и щеше да е хубаво, ако на събитията в него им бе отделено повече време и внимание, защото финалните сцени бяха едни от най-красивите. Въпреки това, „Отвъдземя“ е един очарователен, забавен и прочувствен роман, изпълнен с приключения, любов към семейството, приятелство, цветове и магия. Не пропускайте историята на малката Алис с голям характер, още по-големи мечти и сърце, изпълнено с доброта и любов. Със сигурност ще ви хареса!

Най-сърдечни благодарности на издателство Orange Books за възможността, която ми предоставиха!

Източници на снимките: 1, 2, 3.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s