„Рандеву в „Кафе дьо Флор“ от Каролине Бернард

210315_b.jpgПариж, 1928. Виан мечтае да стане ботаничка и напуска френската провинция. В Париж освен любимата професия я чака и голямата любов в живота – английският художник Дейвид. Щастието ѝ изглежда пълно. Но не това ѝ готви съдбата… 85 години по-късно една млада жена ще тръгне по следите ѝ, за да разкрие дълбоко пазена семейна тайна… Вълнуваща, чувствена и „много френска“ – историята на две силни жени пред кулисите на една зашеметяваща метрополия.

Научих за „Рандеву в „Кафе дьо Флор“ едва когато я получих от издателство Емас, но тази книжна изненада се оказа една от най-прекрасните, които съм чела. Трудно ми е да си призная, но ако не бях извадила книгата от пощенския плик, най-вероятно никога нямаше да я прочета. Рядко посягам към романтични романи, такива с допълнителна историческа насоченост пък съвсем, така че жанрово „Рандеву в „Кафе дьо Флор“ не се доближава особено до останалите ми четива…но! Веднъж започнах ли книгата, не можех и не исках да спра да чета, преплитането на историята на младата Виан, мечтаеща да изучава ботаниката и спускаща се в опасно приключение, когато сама заминава за Париж толкова млада, и историята на Лили Марлен, жена, която осъзнава, че бракът ѝ вече не ѝ носи щастие едва когато открива картина, нарисувана преди раждането ѝ, на която сякаш е изобразена самата тя, ме държа в напрежение, преплитането на тези две истории, изпълнени с чувства, болка и трудности ме докосна толкова много, че тази книга веднага се превърна в любима за мен.

Резултат с изображениеАко погледнете корицата на романа може би ще помислите, че това е просто една романтична френска история, подобна на много други, но не се оставяйте да бъдете заблудени! „Рандеву в „Кафе дьо Флор“ е скрила в себе си историята на две различни, но и много приличащи си жени, които живеят в два различни века, в два различни свята дори, но са свързани по кръвна линия. Главите в книгата редуват гледните точки на двете жени, чиито истории постепенно се сливат, а със сливането си разкриват пазени тайни и сурови истини. Лили Марлен се отправя на почивка в Париж със съпруга си Жан-Луи, по случай годишнина от сватбата им, а завръщането в града от студентските ѝ години ѝ носи много спомени, красиви, меланхолични, но и болезнени. Виан Ренар пък загърбва дните на спокойствие при родителите си и заминава за красивия и магически Париж, град на мечти и любов, без ясен план и сигурност, за да преследва своята цел в живота – да стане ботаничка.

Първоначално приликите между Виан и Лили Марлен бяха очевидни – и двете се изявяваха като мечтателки, влюбени в Париж, влюбени в чувството, което ти носи свободата да правиш каквото пожелаеш, без да се съобразяваш с никого. Постепенно обаче, с порастването на Виан и отдалечаването на Лили Марлен от съпруга ѝ, осъзнах и колко различни са те двете. Лили Марлен бе тази, която предпочиташе да играе на сигурно, страхуваща се да предприеме крачка, дори когато животът ѝ вече не я прави щастлива, а мъжът ѝ не търси компанията ѝ, тя премисляше всяко свое действие и рядко живееше за момента. Едва в края в края на романа, когато научи историята на Виан, Лили Марлен пое голям риск и постави щастието си пред всичко останало.

Резултат с изображение за рандеву в кафе дьо флорВиан, от друга страна, макар също да бе голяма мечтателка, бързо се научи да се оправя съвсем сама, научи се да следва сърцето си и да не се влияе от чуждото мнение. Виан намери любовта, но не и семейната стабилност – влюби се в художник, поставящ творчеството си на първо място, който отрича брака и семейния живот, но също изгаря от любов по своята муза. Французойката Виан и англичанинът Дейвид намериха любовта, намериха най-истинското и красиво щастие… докато не дойде войната. А любовта по време на война, особено война като Втората световна, е трудно и опасно нещо. И когато Дейвид е принуден да се завърне в родината си, а Виан остава сама, тя решава да не игнорира омразата си към нацистите и се включва в Съпротивата. През следващите месеци Виан извършва множество опасни действия, които застрашават живота ѝ, но целта и чувствата ѝ не ѝ позволяват да спре. Възхищавам се на силата, която се крие във Виан, на борбеността и смелостта ѝ да се възпротиви срещу врага, рискувайки всичко.

„Рандеву в „Кафе дьо Флор“ е много повече от поредната романтична история – това е роман за две силни жени, готови да направят какво ли не, за да постигнат целта си, роман за женската сила, за силата на духа по време на война и за щастието, което, ако си достатъчно голям късметлия, все пак побеждава тъмнината и излиза на повърхността. Последните стотина страници на романа бяха изпълнени с толкова много болка и чувства, толкова смелост и борба, че няма как да не развълнуват всеки един читател, а това, което преживява Виан Ренар и което са преживели толкова много истински жени, заслужава огромна похвала. Обичам този роман. Под красивата му, неангажираща корица и закачливо заглавие се крие история, която заслужава да бъде прочетена, история, която ще ви докосне и разчувства. Тази история е великолепна, затова, моля ви, не я пропускайте.

Огромно благодаря на издателство Емас за това, че споделиха с мен тази невероятна история! 

 Източници на снимките: 1-3, 2.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s