Най-добрите книги за 2017

Ето че отново е време за една от най-любимите ми публикации, а именно най-добрите книги, които съм прочела през годината. 2017. бе по-различна от предишните ми читателски години, защото през много от месеците имах по-малко време за четене, отколкото ми се искаше, а също така и доста често се случваше да нямам никакво желание за четене. В началото на годината си бях поставила няколко книжни цели и сега, поглеждайки обратно, с радост мога да заявя, че съм изпълнила значителна част от тях. Днес обаче съм тук, за да ви представя любимите си книги за 2017, така че нека пристъпим към тях. *книгите не са подредени в определен ред*

Резултат с изображение за сол при солта„Сол при солта“ – Рута Сепетис
Това е един от най-красивите и емоционални романи, които съм чела някога. „Сол при солта“ отвори очите ми за една трагедия, за чието съществуване дори не подозирах, за една трагедия, която ме разчувства силно и ме разтърси изцяло. Страхотна книга, която веднага се превърна в мой фаворит.

„Повелител на сенките“ – Касандра Клеър
И „Истории от Академията за ловци на сенки“. Касандра Клеър е моя любимка от едно време, но дори не я слагам в този списък заради това, а защото „Повелител на сенките“ е една от най-изумителните книги, които съм чела. Второто споменато заглавие също ме зарадва супер много, а понеже и двете книги са на Касандра Клеър, просто реших да ги обединя. Има още

Advertisements

„Червеното пиано“ от Джош Малерман

d4693ae85b98dff8b3ec875633ec38ab.jpgИз дебрите на загадъчния континент Африка се носи мистериозен звук, който побърква хората и неясно как уврежда бойната техника. Американските военни изпращат две мисии, които се провалят безславно, а завърналите се войници разказват неща, които не могат да бъдат приети сериозно. Командването решава да направи още един опит и изпраща там музикалната банда „The Danes”до един бивши военни, които имат за задача да разкрият произхода и природата на тази нова заплаха. Mесеци по-късно в секретна болница една грижовна медицинска сестра се грижи за пациент с необясними наранявания – практически всяка кост в тялото му е счупена, но той чудодейно започва да се оправя под влиянието на експериментално лечение. Пациентът е фронтменът на „The Danes”, а военните са готови на всичко, за да научат какво му се е случило в Африка и къде са останалите от експедицията.

Ревю „Кутия за птици“. Ревю „Къщата на езерното дъно“

Джош Малерман бързо се превърна в автор, чиито книги очаквам с нетърпение, а когато най-накрая получа възможност да ги прочета, не само не искам да се отделям от тях нито за миг, а и не мога. „Червеното пиано“ се различава много от останалите две книги на автора – „Кутия за птици“ и „Къщата на езерното дъно“, но най-новият му роман е също толкова обсебващ, пропит с напрежение и  изпълнен със загадки, които не ти дават мира. Има още

Гледано напоследък #1

part1.jpg

Знам, че тази публикация преди имаше друго заглавие, но понеже през ноември изгледах един-единствен филм, нямаше особен смисъл да му посвещавам цял пост, затова реших да го обединя с филмите, които съм гледала през декември. Те пък май ще се окажат доста, защото все пак е Коледа, а аз обожавам коледни филми, затова ще разделя филмовата равносметка на две части. Та, след това дълго въведение, нека ви представя първата част на филмите, които гледах напоследък. Приятно четене!

Hairspray
Бях си изтеглила този мюзикъл преди повече от година и макар желанието ми да го гледам да е още откакто една от песните в него, финалната – ‘You Can’t Stop the Beat’, бе включена в Glee, времето му все не идваше. Когато обаче учиш цял ден и имаш спешна нужда от нещо разтоварващо, което да те накара да спреш да мислиш за програмиране и математика, ‘Hairspray’ е най-подходящото заглавие! Не само, че е страшно забавен, има изобилие от песни, все пак е мюзикъл, а аз ги обожавам, но и се оказа, че актьорският състав е доста богат и пълен с мои любимци. Зак Ефрон също е там, за всички негови почитатели, така че ето още една причина да си пуснете ‘Hairspray’ ако все още не сте. А както се очертава, скоро май ще изгледам и новата му версия от миналата година – ‘Hairspray Live’! Има още

The Christmas Song Book Tag

Мислех, че заради университета няма да имам време за никакви постове, но май се оказа, че имам време само за ревюта, защото това е единственото, което публикувам напоследък. Не съм правила таг от супер много време, но понеже вече сме във ваканция, Коледа е близо и това е любимото ми време от годината, нямаше как да не напиша поне една публикация на коледна тематика. Оставям тага отворен за всеки, който си го хареса и нека да започваме!

1. “You’re a Mean One Mr. Grinch”: Назови злодей, когото няма как да не заобичаш.
Отдавна не съм чела книга с интересен злодей, когото така и да не мога да намразя, затова ще посоча Тъмнейший от „Сянка и кост“ на Лий Бардуго. Има още

„Благословени“ от Цветелина Владимирова

Снимка на Orange Books.Всичко започна с едно пророчество, което ще промени съдбата на всички. Битката с кръвожадните в подземията на базиликата в София приключва с кръвопролития и загуби, които могат да се окажат решаващи за войната с благословените. Ксения е пленник на Двореца, а Дорин се предава в ръцете на врага с надеждата да ѝ помогне да избегне фаталната си участ. Зоя, Воронин и Савченко намират Игор Алешкин сред руините на базиликата и единственото, което им остава, е да се надяват, че ще оцелее. В Двореца Ксения се озовава лице в лице с един от представителите на най-могъщите благословени фамилии – Маркус Морел. Войната е вече в разгара си, а надеждата за оцеляване гасне с всеки ден. Но нищо не е такова, каквото изглежда.

Ревю „Вестители“. Ревю „Пазители“

2017. година наистина е годината на финалните книги. Не мога да повярвам, че краят на историята на Ксения Воронина е вече тук, още помня как миналото лято започнах да чета книга първа, „Вестители“, и я изгълтах за отрицателно време, след това в началото на тази година се появи „Пазители“, другото българско съкровище в моята библиотека, а с излизането на „Благословени“, последната книга в трилогията на Цветелина Владимирова, в мен се зародиха какви ли не чувства – много щастие, тревога за съдбата на любимите ми персонажи, но и значителна доза тъга, че вече няма да има книга за този свят, чието излизане да очаквам с нетърпение. Има още

„Корабът на мъртвите“ от Рик Риърдън

97895427193591510736706.76.jpgБездомният някога тийнейджър Магнус Чейс сега е отседнал в хотел „Валхала“ и е един от безсмъртните воини на Один. Като син на Фрей, богът на лятото и плодородието, Магнус не е съвсем привлечен към битките, но има силни и непоколебими приятели в лицето на елфа Хартстоун, джуджето Блицен и валкирията Самира. Новото предизвикателство пред тях е да отплават до далечните земи на Йотунхейм и Нифлхейм, където ще тръгнат по следите на най-голямата заплаха за Асгард. Дали ще се справят в това опасно приключение, или Рагнарок най-накрая ще се състои?

Ревю „Мечът на лятото“ Ревю „Чукът на Тор“

Ето че още една любима моя трилогия достигна своя край. Последното приключение на Магнус Чейс, синът на нордическия бог Фрей, и неговите верни приятели е вече тук, и е изпълнено с много хумор, немалко опасни моменти, но и силни връзки, разкрития за предишния живот на някои от героите и какво ли още не. Затова, ако все още не сте наваксали с книгите на чичо Рик, не пропускайте да поправите тази грешка, за да се впуснете в четенето на „Корабът на мъртвите“ възможно най-скоро. Има още

„Говори“ от Лори Халсе Андерсен

9500599d53eb07e63751da562d0aee89.jpgМелинда е изоставена от всичките си приятели и отхвърлена от учениците, защото е извикала полицията по време на партито по случай края на лятото. Никой не иска дори да говори с нея, камо ли пък да я изслуша. Изолирана от всички, Мелинда спира да говори изобщо. Единственият отдушник, който намира, е в часовете по рисуване. Само така тя може да признае пред себе си какво действително се е случило онази нощ. Как е била изнасилена от момче от по-горен клас – момче, което все още е в Мериуедър и все още е заплаха за нея. Борбата ѝ за оздравяване тъкмо е започнала, когато тя се оказва лице в лице с него още веднъж. Но този път Мелинда е решена да намери своя глас. 

Започвайки „Говори“ от Лори Халсе Андерсен, макар да знаех за какво се разказва, далеч не очаквах колко дълбока ще се окаже историята, как с красивия си и минималистичен стил на писане авторката е разгърнала една сериозна, нараняваща тема, тема, за която се избягва да се говори, тема, която засяга голяма част от хората, но която продължава да бъде заклеймявана. Темата за изнасилването. Има още