„P. S. Все още те обичам“ от Джени Хан

169.jpgЛара Джийн не очаква да се влюби наистина в Питър. Те само се преструват, за да ревнува бившата му приятелка. Но после, съвсем неочаквано, на една училищна ски ваканция, те се целуват. Да бъдат заснети как се целуват в басейна, е доста неприятно. Това, че клипчето е видяно от всички в училище, е катастрофа. Но когато Джон Амброуз Макларън се обажда на Лара Джийн, за да ѝ каже, че е получил любовното ѝ писмо, настъпва истински хаос.

Ревю „До всички момчета, които съм обичала“

Романтичната история на Лара Джийн и Питър Кавински започва по-различно от останалите, които познаваме – с преструвка, която постепенно се превръща в истина, с чувства, които първоначално не съществуват, но с всеки изминал ден стават все по-силни и по-силни. „P.S. Все още те обичам“ започва там, където „До всички момчета, които съм обичала“ завърши, а събитията отново започват да се случват с главоломна скорост. Питър и Лара Джийн, нашите любими главни персонажи, бързо-бързо оправиха недоразуменията от края на книга първа и си изясниха някои важни неща. Дори успяха да създадат нов договор, по-истински и по-емоционален от предишния, на който да се уповават.

„P.S. Все още те обичам“ бе също толкова очарователна и забавна колкото първата книга от поредицата, като на моменти чувствата, които ме накара да изпитам, бяха дори по-силни от тези, донесени ми от предшественицата ѝ. Може би защото вече сме запознати с героите и техните истории, на авторката не ѝ се налага да ни представя всеки един персонаж отначало, а има възможност да поставя героите си в още повече различни ситуации и по този начин да ни помогне да ги опознаем максимално. Определено научих повече за Лара Джийн, Питър и дори Дженевив, бившата най-добра приятелка на Лара Джийн, отколкото в книга първа, като също така ни бе представен по-обстойно нов персонаж – Джон Амброуз Макларън, последното момче, получило любовно писмо, за което в миналата книга не научихме почти нищо.

Този път Марго, по-голямата сестра на Лара Джийн, нямаше толкова голяма роля, за което, честно казано, се радвам, защото както споменах в ревюто си на книга първа – преди имах чувството, че тя контролира Лара Джийн твърде много, но сега нямаше толкова голямо влияние върху малката си сестра и успях да разгранича характерите на двете доста по-добре. Заради тази липса на Марго, връзката на Лара Джийн и Питър бе на по-преден план, като сюжета бе съсредоточен върху тях двамата, но те пък бяха толкова сладки, че няма как да се оплача от това.

Определено и двамата са по-различни, отколкото в книга първа. Питър е станал още по-мил, романтичен и добър, вечно стремящ се да покаже на Лара Джийн колко много значи тя за него, винаги готов да направи романтичен жест и да защити приятелката си. Лара Джийн пък вече не е толкова уплашена и несигурна, въпреки че отново имаше своите емоционални и плахи моменти. Особено когато бива разпространено видео на тях двамата, целуващи се в басейна, което бързо достига до абсолютно всички. Покрай това видео бяха засегнати темите за личното пространство, мнението за жените и това как трябва да се държи едно момиче, които според мен бяха представени страхотно и до една са от особено значение.

Разбира се, нещата между нашите влюбени гълъбчета нямаше как да са прекрасни през цялото време, защото във всеки съвременен роман има конфликт, който рано или късно се появява. В нашия случай този конфликт си има и доста интересно име – Джон Амброуз Макларън. Не мога да кажа, че не харесах Джон, защото той е меко казано перфектен, но съм твърде голяма почитателка на Питър, за да предпочета някой пред него. Между двамата бе изграден интересен паралел обаче, както между сегашните им характери, така и между тях като деца. Преди Питър е бил по-самоуверения, този, който действа пръв, а Джон – този, който следва останалите, но сега, няколко години по-късно, нещата са се променили и сякаш Питър е станал малко по-несигурен, докато Джон – обратното. С появата на Джон Лара Джийн си припомни и много случки от детството им, когато тя, той, Питър, Крис и Дженевив са били най-добри приятели и дори са заровили капсула на времето. Бе страхотно да проследим този паралел между минало и бъдеще и да разберем как са се променили нещата с времето, и защо.

Лара Джийн, Питър и останалите дори намериха време за малка, но доста състезателна игра, която бе страшно забавна и страхотен плюс към историята. Изобщо, всички препратки към детството на героите бяха очарователни и искрено ме зарадваха. Джени Хан определено не ме разочарова с втората си книга и дори ме впечатли още повече, а аз вече броя дните до излизането на третата и последна част от историята на Лара Джийн. „P. S. Все още те обичам“ е перфектното четиво за всяка една наближаваща ваканция или просто за уикенд, изпълнен с четене. Тя е очарователна и много вкусна, защото любовта на Лара Джийн към пекарството и сладките изкушения се усеща и през страниците, затова я захващайте възможно най-скоро и ѝ се насладете максимално!

Огромни благодарности на издателство Ибис за възможността, която ми предоставиха!

Източници на снимките: 1, 2, 34.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s