„Корабът на мъртвите“ от Рик Риърдън

97895427193591510736706.76.jpgБездомният някога тийнейджър Магнус Чейс сега е отседнал в хотел „Валхала“ и е един от безсмъртните воини на Один. Като син на Фрей, богът на лятото и плодородието, Магнус не е съвсем привлечен към битките, но има силни и непоколебими приятели в лицето на елфа Хартстоун, джуджето Блицен и валкирията Самира. Новото предизвикателство пред тях е да отплават до далечните земи на Йотунхейм и Нифлхейм, където ще тръгнат по следите на най-голямата заплаха за Асгард. Дали ще се справят в това опасно приключение, или Рагнарок най-накрая ще се състои?

Ревю „Мечът на лятото“ Ревю „Чукът на Тор“

Ето че още една любима моя трилогия достигна своя край. Последното приключение на Магнус Чейс, синът на нордическия бог Фрей, и неговите верни приятели е вече тук, и е изпълнено с много хумор, немалко опасни моменти, но и силни връзки, разкрития за предишния живот на някои от героите и какво ли още не. Затова, ако все още не сте наваксали с книгите на чичо Рик, не пропускайте да поправите тази грешка, за да се впуснете в четенето на „Корабът на мъртвите“ възможно най-скоро.

Обичам как въпреки че главните герои на Рик Риърдън имат много общо помежду си, те все пак са напълно различни един от друг, всеки от тях е добър в различна област и владее други умения, което прави приключения им по-специални. Магнус например си няма никакво понятие от битки, за разлика от Пърси Джаксън, когото срещаме за малко тук. Анабет, братовчедката на Магнус, реши най-накрая да запознае двамата герои, а Пърси, като добър приятел, дори се опита да научи Магнус на някои бойни умения и тактики, но без особен напредък. Магнус продължава да бъде страхотен лечител обаче, макар и понякога да забравя, че той трябва да се грижи за ранените, а благодарение на очарователния си меч Джак, който е единствения от двамата, извършващ някакви бойни действия, успява да си остане жив. Или по-точно – мъртъв.

Джак, както винаги, е душата на компанията, а в „Корабът на мъртвите“ имаше и някои по-специални сцени, като например запознанството му с меча на Пърси – легендарния Въртоп, който се оказа от женски род. Рик Риърдън винаги включва забавни и необичайни сцени в книгите си, които да разсеят героите и читателите от това, че ги очаква края на света, което няма как да остане недооценено. Като заговорихме за края на света, героите ни този път са поели на мисия да намерят Локи и да го спрат веднъж завинаги, за да избегнат настъпването на Рагнарок – Денят на Страшния съд в нордическата митология, който всички очакват все някога, но все пак би било по-добре ако бъде пропуснат. Победата над Локи обаче трябва да се случи по време на дуел по обиди, наречен флитинг, в който Магнус, без да иска, естествено се набутва. Ала за да успее да победи самия бог на лъжата и обидите, Магнус се нуждае от легендарната Медовина на Квасир, която да го дари с богатство от думи, които може и да успеят да спасят света. А може би не.

И както всичко в книгите на Рик Риърдън и приключенската литература, откриването на Медовината далеч не бе лесно и безопасно занимание. Магнус, Алекс Фиеро, Самира, Хартстоун и Блиц, както и някои от приятелите на Магнус от деветнайсетия етаж на хотела – Малъри Кийн, Ти Джей и Полуродения Гундерсон, качени на яркожълт кораб, подарък от бащата на Магнус – Фрей, са героите, в чиито ръце лежи съдбата на целия свят. В тази книга научихме повече за Малъри, Ти Джей и Полуродения, научихме историите как са загинали, за да се превърнат в айнхери, кои са били смелите им постъпки и дори какъв е бил животът през времето, в което са родени. Успяхме да опознаем по-добре и характерите им, един от тях дори разбра кой е божествения му родител и като цяло тримата бяха страхотно допълнение към нашия отбор-мечта, винаги готови да се жертват за останалите и помагащи с каквото могат.

Малъри, Ти Джей и Полуродения не бяха единствените, за които научихме повече, Самира и Алекс Фиеро, макар да са на по-преден план още от самото начало на историята, също най-накрая ни бяха представени изцяло – с постенето си за Рамазан Сам за пореден път показа колко важна е религията за нея, как тя ѝ дава сили и я прави по-добра и по-пречистена, вместо да я дърпа назад и да ѝ пречи, а при Алекс научихме повече за семейството му/ѝ, за семейния им бизнес и някои дарби, които досега не бяха разкривани. Рик Риърдън отново се е постарал да включи различни теми в книгата си, при това наистина обстойно, като темата за религията и за това как трябва да възприемаме хората така, както те се възприемат, дори това понякога да ни обърква, защото всеки има право да бъде себе си.

Сред всички опасности, срещи с великани, битки с дракони и възможна хипотермия, Рик Риърдън все пак е намерил време и за малко любов, между кои герои няма да кажа, но потенциалната им връзка ме прави изключително щастлива и е нещо, което подозирах отдавна. Чичо Рик обича да глези феновете си, като изпълнява желанията им, това е ясно, и аз за пореден път нямам от какво да се оплача. В „Корабът на мъртвите“ е събрано всичко, което исках да видя преди финала на историята – не липсват моменти, пропити с напрежение, изненадващи обрати, емоционални разговори и естествено – порция лукавост от Локи. Не пропускайте „Корабът на мъртвите“, защото в нея всичко си идва на мястото и ще ви донесе много щастие и усмивки.

Изключително много благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!

Източници на снимките: 1, 2, 3, 4.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s