„Леговище на сънища“ от Либа Брей

210984_bИйви О’Нийл, заедно с приятелите си и вуйчо си, вече се е справила с Пентаграмния убиец, всял ужас в душите на нюйоркчани. И най-сетне е осъществила голямата си мечта – да бъде една от блестящите звезди в най-звездния град – „Гадателката на влюбените“. Всички са луди по нея… освен другите Ясновидци. Докато Ийви се отдава на безспирно веселие, Ню Йорк отново е обзет от тревога. Необяснима сънна болест взема нови и нови жертви всеки ден, обществеността е склонна да търси вина у най-неоправданите. А някъде в далечината се възвисява сив мъж с цилиндър, чиито планове се простират далеч отвъд всички очаквания…  Междувременно двама Ясновидци с дарба да бродят из сънищата навлизат все по-дълбоко в лъжливата материя на съня. Хенри, пианистът в търсене на изгубената си любов, и Лин с мечтите ѝ да намери своето място в свят, който не я приема, ще се сблъскат с отмъстителна сила, тровеща сънищата им…

Ревю „Ясновидците“

Дългоочакваното продължение на един от любимите ми романи за 2016. година най-накрая е тук! И е по-великолепен от всичко, за което някога съм мечтала! Либа Брей още веднъж ни потапя в бляскавата атмосфера на Ню Йорк през 20-те години на XX век, където обаче започват да се появяват все повече хора, притежаващи специални дарби, а най-популярната сред тях – познатата ни Ийви О’Нийл, е в светлините на прожекторите. Ясновидците вече далеч не са тайна, но всяка нова дарба кара обикновените хора да се вълнуват, някои от тях – да се съмняват, други – да се страхуват… А на всичкото отгоре, в Китайския квартал се появява мистериозна сънна болест, чийто източник е неизвестен.

Още в „Ясновидците“ Либа Брей ме впечатли с това колко различни са нейните персонажи, но тук, в „Леговище на сънища“, тя продължава да ме изумява. Този път не харизматичната Ийви е в центъра на сюжета, макар и нейните гледни точки да са доста важни и в изобилие, а Хенри Дюбоа IV, герой, познат ни от предишната книга, както и Лин Чан, напълно нов персонаж, но с голяма важност. Хенри е приятелят на Тета, пианист по професия, но бродник из сънищата по дарба. Същността на Хенри ни бе представена в детайли, бяха ни разкрити моменти от миналото му, подробности за семейството му, за любовта в живота му, мечтите, които му помагат да живее и чието сбъдване би го направило щастлив. Хенри бързо се обсеби от своята дарба, осъзнатото сънуване, която единствена можеше да му помогне да достигне целта си. Чрез неговия образ Либа Брей ни показва и колко опасни могат да се окажат понякога мечтите, как не бива да забравяме, че разлика между сън и действителност съществува, за да не изгубим себе си.

Както вече казах, Лин Чан е напълно нов персонаж, но със същата способност като тази на Хенри – да броди из сънищата. И да комуникира с мъртвите чрез тях. Невъзможно е да не харесаш Лин – нейната откровеност, смелостта ѝ да се съпротивлява на несправедливостта в света, загрижеността ѝ за близките ѝ и това как винаги е готова да им помогне с каквото може, страстта ѝ към науката, която на моменти бе просто очарователна, хапливостта ѝ дори, каквото и да кажа за Лин Чан не би било достатъчно. Тя и Хенри бяха страхотен тандем, допълващи способностите си и помагащи си при нужда. Надали биха могли да се справят един без друг.

На Ийви все пак бяха посветени доста глави, макар и по-малко от в предишната книга. Тук тя вече е получила това, за което мечтаеше от самото начало – слава и блясък, благодарение на собственото ѝ радиопредаване, но има и неща, които ѝ липсват – спокойствие, нощи без кошмари и любов. След победата над Немирния Джон Ийви вече не е същата, а мислите за брат ѝ не ѝ дават мира. За да заглуши съзнанието си Ийви се отдава на купони и алкохол, отбягвайки дори най-добрата си приятелка, която пък ѝ напомня за изгубената любов, но щастието така и не идва. Може би много от вас няма да харесат държанието на Ийви в тази книга, но за мен то е напълно оправдано и аз единствено се надявам да успее да се съвземе в следващите.

Сам Лойд, джебчията от книга първа, също получава по-важна роля, особено след като се самопровъзгласява за годеник на Ийви. Забъркани в голяма каша, двамата бързо стават по-близки от когато и да било, а искрите между тях прехвърчат ли, прехвърчат… Сам обаче е съсредоточен върху собствената си мисия – да открие майка си и да разбере повече за мистериозния проект „Бъфало“, докато пред непознатите залага на флирт и шеги. Около Сам определено имаше най-много забавни моменти, особено тези с Ийви, като присъствието му разсейваше иначе мрачната обстановка, която напомня на читателите, че никой не би могъл да се съвземе толкова лесно от събитията в предишната книга, но и че може би се задава нещо още по-лошо…

Научаваме повече подробности и за живота на бляскавата Тета, за някои от най-големите ѝ кошмари и част от тайната, която така усърдно пази. Подозирам, че в следващата книга именно тя ще излезе на преден план, за което съм и много развълнувана. Мемфис, любимият на Тета, също не е забравен, като неговата способност да лекува е може би една от най-силните и полезни в книгата. Около Мемфис и малкия му брат продължава да има мъгла от мистерия, която се надявам да бъде вдигната скоро. Джерико и Мейбъл, останалите от групата, са образите, които присъстват най-малко в „Леговище на сънища“, но и те претърпяват голямо развитие в емоционален план. Джерико бе принуден да помисли над чувствата си и да осъзнае какви действия трябва да предприеме, докато Мейбъл най-накрая започва да излиза от сянката на останалите, взема съдбата в своите ръце и се бори за това, което иска.

„Леговище на сънища“ е няколко нюанса по-мрачна от „Ясновидците“, като този мрак се усеща най-силно към края на романа, когато героите най-накрая започват да осъзнават какво се случва, разбират, че са сами, че трябва не да мислят как да избягат, а как да си помогнат, за да се справят с опасността. Тя тук е дори по-коварна от тази в предишната книга, защото се явява в сънищата – мястото, където сме най-уязвими, а спасение от нея засега няма. В „Леговище на сънища“ се споменава и друга опасност, друго зло – Мъжът с цилиндъра, който обаче за момента е мистерия. Много въпроси продължават да нямат отговор, така че тръпна в очакване на следващата книга. Няма как, любовта ми към поредицата на Либа Брей единствено расте с всяка следваща прочетена страница, а „Леговище на сънища“ заслужено се нарежда в списъка с най-добри продължения и любими романи. Тази книга е възхитителна, поразяваща, магическа… тя е нещо, което в никакъв случай не бива да пропускате.

Сърдечни благодарности на издателство Емас за възможността да се докосна до това вълшебно четиво! 

Източници на снимките: 1, 2-5.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s