„Влизам в мрака“ от Кирстен Уайт

97895427213451514984459.7061.jpgНикой не очаква от една принцеса да бъде жестока. Но Лада Дракула е точно такава. Откакто тя и нейният по-малък брат, Раду, са изведени от родната си земя и оставени в ръцете на османските власти, Лада се е научила, че за да оцелее, трябва да бъде безмилостна. Лада презира османците и планира момента, в който ще се завърне във Влашко и ще заяви своето рождено право. Раду мечтае единствено за място, на което ще се почувства в безопасност. Когато среща Мехмед, дръзкия и самотен син на султана, Раду усеща, че е открил истински приятел – а Лада се чуди дали най-накрая не е срещнала някого, истински достоен за обичта ѝ. Но Мехмед е наследник на същата империя, против която Лада се е заклела да се бори – и която Раду започва да чувства като дом. Лада, Раду и Мехмед образуват опасен триъгълник, който довежда връзките на любов и лоялност до точка на пречупване.

Никога не съм мислела, че историческите романи са за мен, но част от мен винаги се е надявала, че ще започна да им отделям повече внимание. „Влизам в мрака“ не е типичният исторически роман, защото е насочен към по-младата аудитория и вероятно има доста исторически неточности, както самата авторка предупреждава, и макар да не мога да кажа нищо за това, защото не съм толкова запозната с историята, това е роман, който със своя сюжет, изпълнен с планове, семейни чувства и битки, кроежи как да бъде завладяна дадена територия, любов и какво ли още не, ме заплени изцяло, караше ме да не спирам да чета, да се наслаждавам на описанията на дните на главните ни герои, както и на красивите думи на авторката.

„Влизам в мрака“ не е фентъзи роман. Казвам го за всички, които са си помислили, че е, защото аз също се бях заблудила, но в него няма никакво фентъзи. И преди да се откажете от четенето му заради това – не бързайте. Във „Влизам в мрака“ няма фентъзи, но има толкова опасна, хитра и бойна главна героиня, че всеки друг роман може да му завиди за нея. Преди да ви разкажа за Лада обаче, нека ви спомена малко и за сюжета – действието се развива през 15. век, във Влашко и Османската империя, където управляват съответно Влад Дракула и Мурад II – и двамата опасни, подли, жадни за богатства и власт. България също бива споменавана, което прави книгата още по-специална. Единственото нещо, което не ми допадна толкова много, бе как темата за религията бе прекалено изявена на моменти, макар да разбирам включването ѝ, защото за един от героите откриването на мюсюлманството бе важно събитие. И все пак, ако присъстваше по-малко щеше да е по-добре.

Та, Лада, Лада, Лада. Първата дъщеря на Влад Дракула, умно момиче, готово на всичко за родината си, за вярванията и целите си, за брат си. Макар редовно да го тормозеше. Лада бе прелестна – не външно, а вътрешно – колко бе борбена, как с лекота усвояваше всеки нов урок, как това, че бе момиче, на пръв поглед крехко и малко, бе единствено в нейна полза, защото по този начин никой не разбираше какво се крие под външността ѝ и всички биваха изненадани, веднъж нападне ли ги. Лада не се страхуваше да отстоява себе си, да бъде такава, каквато е и нито веднъж не забрави за своето Влашко, за своята страна, за най-скъпото си. И я обикнах толкова много заради това.

Раду, по-малкият брат на Лада, бе нейна пълна противоположност. Той бе по-красивият от двамата, никой не можеше да устои на погледа му, но и по-страхливият. Като по-малък, Раду често имаше нужда Лада да го спасява, в детството им винаги разчиташе на нея и търсеше вниманието ѝ. След години Раду обаче започна да намира начини да бъде полезен на сестра си и на близкия си приятел Мехмед, научи се как да използва красотата си и това, че всеки му се доверява като плюс и бързо започна да омайва хората с разговори. Раду правеше това, което Лада така и не успя – беше мил, създаваше много и разнообразни приятелства, печелеше тайни. Но и бързо забрави за своята страна, за религията си и корените си.

Мехмед, приятелят на Лада и Раду, бе другият главен герой. Първоначално ни бе представен като разглезено дете, свикнало всички да му се подчиняват, но след запознанството му с Лада осъзна, че трябва да се промени. Действието в книгата се развива в период от няколко години, така че успяваме да видим и тримата герои как порастват и се превръщат във важни, властни фигури, имащи собствени отговорности. Особено Мехмед, който още дванадесетгодишен се превръща в султан. Това определено помогна на Мехмед да порасне, откъсна го от детството му и му припомни, че не всеки би желал благополучието му. Макар многото власт и потенциалните заговори, Мехмед все пак се справяше страхотно с управлението си, но не и без помощта на верните му приятели.

Никога не съм предполагала, че книга, в която няма грам фентъзи, ще ми хареса толкова много. Истина е обаче, „Влизам в мрака“, със своите интересни герои, военни планове, съюзи, обрати и моменти, изпълнени с напрежение, ме впечатли страшно силно и задържаше интереса ми дори в моментите, в които бях далеч от нея. Не гарантирам до колко е коректна в исторически план, но, повярвайте ми, дори да няма грам истина в нея, четенето на „Влизам в мрака“ ще ви донесе страшно удоволствие. Препоръчвам ви я горещо!

Сърдечно благодаря на издателство Егмонт за възможността, която ми предоставиха!

Източници на снимките: 1, 2, 3, 4.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s