Какво гледах през февруари

cinema-movies-photography-vintage-Favim1.jpg

Според българските телевизии, а и не само, февруари е месецът на Оскарите и въпреки че не изгледах нито един от филмите, които те ни предложиха, успях да изгледам значителна част от номинираните тази година – за пръв път имам такъв голям интерес към почти всички филми, 2017 определено е силна филмова година. А ето и кои всъщност са филмите, до които се докоснах през февруари:

Свързано изображениеPirates of the Caribbean: Dead Men Tell No Tales
От малка харесвам филмите „Карибски пирати“, така че бях доста развълнувана за излизането на новото допълнение. Единственият проблем е, че не помня почти нищо от предишните. Е, това не успя да развали насладата ми от новия филм, защото всичко в него бе страхотно – от хумора, който е неизменна част от тази поредица, през невероятните актьорски умения на Джони Деп и всички останали, до фантастичното приключение, изпълнено с опасности, проклятия, митове, звезди… и пирати. Радвам се, че най-накрая успях да гледам най-новата част, макар да не мога да я свържа напълно с предишните, но тя бе достатъчно добра сама по себе си. А и все пак, Kaya Scodelario участва и то с доста важна роля…

Свързано изображениеDunkirk
Филмът за евакуацията, провела се във френския град Дюнкерк по времето на Втората световна война, ме докосна силно. Исках да гледам този филм още когато излезе – през лятото на миналата година, но така и не намерих точната възможност. Половин година по-късно обаче и с наближаването на наградите Оскар, за каквато е номиниран, аз все пак отделих време, за да му се посветя. И изобщо не съжалявам. Това е тежък, силен, разтърсващ филм, който те докосва, плаши, разчувства, кара те да тръпнеш, да се страхуваш, да подскачаш при всеки гръм, всяка вълна и звук… невероятен. Препоръчвам ви го силно!

Резултат с изображение за darkest hour movie posterDarkest Hour
‘Darkest Hour’ е друг филм, базиран на исторически събития по време на Втората световна война, който всъщност доста се припокрива с ‘Dunkirk’. Разказва за първите дни на Уинстън Чърчил като министър-председател и решението му как да постъпи с Германия и британските войниците, намиращи се в капан в Дюнкирк. Силно изненадана съм колко филми по исторически събития са номинирани за Оскар тази година, особено пък такива, изобразяващи една и съща тема, но от различни гледни точки. Много харесах филма, играта на Гари Олдман бе брилянтна, всички сцени – също. Радвам се и че преди това гледах ‘Dunkirk’, защото определено усетих връзка между двата филма и за мен те се допълват перфектно. Забележителна екранизация!

Свързано изображениеThree Billboards Outside Ebbing, Missouri
„Три билборда извън града“ е един от филмите, номинирани за Оскар, за които бях най-силно развълнувана. И определено не останах разочарована от него, но доста изненадана. Преди да го започна знаех малко за това какво се разказва, но филмът се оказа далеч по-тъжен и мрачен, отколкото мислех, че ще е. Имаше обаче и изобилие от хумор, главно черен, но разведряващ обстановката. Този хумор, преплетен с останалите тежки събития, които филма представя, направи „Три билборда извън града“ още по-специален. Темите, разгледани в него, също са много важни и, за съжаление, продължават да бъдат актуални. Силно впечатлена съм и от играта на Франсис Макдорманд и Сам Рокуел, справиха се страхотно.

Резултат с изображение за phantom threadPhantom Thread
Продължавам с номинираните за Оскар филми! ‘Phantom Thread’ бе изключително красив филм, разказващ историята на моделиер, влюбващ се в млада сервитьорка, която първоначално се превръща в негова муза, но след това между двамата постепенно се появяват различия и трудности. Да призная честно, от всички филми досега този ми хареса най-малко, но не мога да отрека, че е добър – играта на Daniel Day-Lewis бе страхотна, кинематографията, сценарият и всички рокли – също. Някои от събитията във филма също са доста интересни и различни, а взаимоотношенията на главните герои преминават през много етапи, някои – доста необичайни.

Свързано изображениеThe Disaster Artist
‘The Disaster Artist’ е биографичен филм за създателя на ‘The Room’, който е определен от критиците като един от най-ужасните филми, правени някога. Този биографичен филм проследява живота на Tommy Wiseau преди започването на филма, както и самото правене на ‘The Room’. Него аз лично не съм гледала, единствено знаех някои неща за филма и бях виждала отделни сцени, но приятелят ми го бе гледал и каза, че се справят доста добре с пресъздаването му. Което зрителят може да прецени и от финалните сцени, които съпоставят двата филма. Хареса ми, определено бе много забавен, а и никога не отказвам филм с братята Franco.

Свързано изображениеThe Shape of Water
Нямаше как да не изгледам филма, номиниран за най-много награди Оскар, но, честно казано, очаквах повече. Всъщност от самото начало не бях особено сигурна дали ще харесам филма, затова и толкова избягвах гледането му, но с наближаването на церемонията просто трябваше да си го пусна. Смятам обаче, че някои от останалите номинирани филми, например „Три билборда“, са по-добри от този. И все пак – ‘The Shape of Water’ бе красиво заснет, с въздействаща музика, интересна концепция и страхотна актьорска игра. Просто някои от сцените лично на мен ми дойдоха твърде много. Ще дам шанс обаче и на другите филми на Гийермо дел Торо, защото със сигурност си заслужава да се видят.

Резултат с изображение за the postThe Post
‘The Post’ е историко-политически филм, разказващ за Катрин Греъм, първата жена, оглавила американски вестник, както и за опитите на журналистите в ‘The Washington Post’ да публикуват известните ‘Pentagon Papers’, разкриващи истината за участието на САЩ във Виетнамската война. Много харесах филма и атмосферата му, обожавам да гледам филми за журналисти и обстановката около тях, как им се налага да вземат важни решения и по какъв начин им се отразява това. Не вяравм ‘The Post’ да спечели приза ‘Най-добър филм’, но играта на Мерил Стрийп и Том Ханкс бе невероятна. Определено останах впечатлена от филма и дори останах с желанието да проуча малко повече някои исторически събития.

2 мнения за “Какво гледах през февруари

  1. Дюнкер е истинско произведение на изкуството! Беше абсолютно невероятен. За Карибските пирати също съм много съгласна ❤
    А пък The Shape of water се каня от супер много време да го гледам, но ти ме убеди окончателно!

    Liked by 1 person

    • И аз много му се каних на The Shape of Water и може би точно това, че всички го хвалиха ми изигра леко лоша шега, защото наистина очаквах повече. Надявам се на теб да ти допадне повече, отколкото на мен. ❤ А Дюнкерк е изумителен, даже мисля пак да го гледам.

      Харесвам

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s