„Сборище на сенки“ от В. Е. Шуаб

211897_b.jpgИзминали са четири месеца, откакто Кел се е изправил срещу магията, черна и гъста като смола. Младият антари все още не може да се отърси от кошмарите, а в сънищата му често го навестява и безразсъдната крадла Делайла Бард. Лайла пък междувременно е постигнала голямата си цел и плава из непознати морета на борда на прославен пиратски кораб. Червеният Лондон е обзет от трескава подготовка за Елементалните игри, в които се включват най-добрите магьосници… а този път сред тях ще бъде и Кел. Гости и участници прииждат от всички краища на света, изпълвайки улиците с жизнерадостен хаос, докато един друг Лондон се разбужда от древния си сън. Ала балансът в магията е несигурен и за да разцъфне един град, друг трябва да загине… 

Ревю „Четирите цвята на магията“

Сядам да пиша това ревю само минути след като завърших книгата и макар да правя грешка като не оставям мислите си да се съберат, подредят и следователно по-лесно да образуват смислени изречения, нямам никакво търпение да споделя чувствата си относно „Сборище на сенки“, а и малко се страхувам да не забравя всичко, което искам да ви кажа. Ще започна обаче с това – „Сборище на сенки“ е една от най-хубавите втори книги, които съм чела и достойно продължава историята, представена ни за пръв път в „Четирите цвята на магията“. Вече познаваме героите, но това не пречи да ги опознаем по-добре, а В. Е. Шуаб все пак ни е подготвила и някое друго ново лице, което да освежи малко обстановката, макар света на четирите Лондона единствено да продължава да се разраства и заплита…

A summary of A Gathering of Shadows by Victoria SchwabКнигата започва с любимата ми крадла – Делайла Бард, която се оказва в доста интересна и опасна ситуация, включваща малка лодка, самота и бавно, но сигурно намокрящи се крака. Очаквано лоша комбинация. Няма обаче нещо, с което Лайла да не може да се справи, така че тя веднага се залавя за работа и намира решение на проблема. Останалото е история… В книга втора Лайла продължава да бъде все така забавна, търсеща си неприятности и вечно гледаща да се сдобие с още някой нож, но и преминава през доста промени – силите ѝ например се увеличават постепенно, тя изцяло преоткрива същността си, на моменти дори се чуди коя всъщност е, докато малко по малко се приближава до това да намери мястото си в този свят, който макар първоначално да не бе неин, сега е най-близкото до дом.

Кел пък е изпаднал в някаква меланхолия, макар това да е напълно нормално, защото не всеки ден обвързваш живота си с този на брат си. За съжаление миналото на Кел продължава да е все така мистериозно, още не получаваме отговор от къде всъщност идва той, кои са родителите му и как е стигнал до тук, но се надявам в книга трета тази мистерия най-накрая да се разгърне. Благодарение на връзката между Кел и Рай станахме свидетели на много техни моменти, някои хубави, други придружени от заплахи, но всички водени от братската любов. В тази книга Рай също е на доста по-преден план и така успяваме да го опознаем по-добре, а това пък ме накара да започна да го харесвам много повече. Излиза, че той също крие някои тайни, за които не бях помисляла, но те определено направиха книгата по-вълнуваща.

Новият герой, на когото е отделено специално внимание – Алукард Емъри, капитана на кораба, на който Лайла се качва, също много харесах – внесе свежа нотка в историята, допълнителна доза мистерия, дори малко драма… и магия. Да, на магията продължава да се обръща полагащото ѝ се внимание, тя и целият свят са разгърнати още повече, което прави историята много по-богата и интересна. Част от главите дори са посветени на Белия Лондон, който претърпява цялостна трансформация след свалянето на близнаците Дейн и вече се радва на управлението на нов крал, по-познат на читателите, отколкото бихте предположили. В „Сборище на сенки“ има и един много любим за мен елемент – провеждането на „Есен таш“ – Елементалните игри, в които вземат участие магьосници от целия свят на Червения Лондон, и които със сигурност бяха нещото, което чаках с нетърпение още след първото ми прочитане за тях, защото обожавам всякакви магически турнири, а този тук бе зашеметяващ. Именно благодарение на него ни се разкри толкова много магия, а и малко организирани битки никога не са излишни.

Злото в „Сборище на сенки“ не е така видно като това в „Четирите цвята на магията“, по-търпеливо е, по-потайно, чакащо своя ред. Близнаците Дейн обаче са нищо пред това ново зло, пред мощта и плановете му, които, веднъж изпълнени, ще са фатални. Краят на „Сборище на сенки“ също не е от най-прекрасните – не защото е лош или нелогичен, а защото е толкова добър, с толкова много емоции в едно, че когато осъзнах как ще трябва да чакам, за да разбера съдбата на любимите си герои, ме заболя. В. Е. Шуаб без съмнение е майстор на фентъзито, майстор е на създаването на пълнокръвни персонажи, богати светове, неочаквани обрати и събирането на всички емоции в едно. „Сборище на сенки“ е забележително продължение на историята на пътуващия през световете магьосник Кел и мечтаещата за приключения Лайла, оставящо читателите не просто потопени в наслада, но искащи още и още. Тази трилогия вече е една от най-любимите ми, нямам търпение за следващата книга!

Най-искрени благодарности на издателство Емас за възможността, която ми предоставиха!

Източници на снимките: 1, 2, 3

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s