„Гемина“ от Ейми Кауфман и Джей Кристоф

97895427200961517578686.5804.jpgХана е преместена на портална станция в покрайнините на галактиката и това обрича социалния й живот на смърт. Никой не й казва, че това наистина може да я убие. Хана е глезената дъщеря на капитана на станцията. Ник е член на прословуто престъпно семейство. Докато двамата се борят с всекидневието на борда на най-скучната портална станция в галактиката, Кейди Грант и „Хипатия“ са се насочили точно към „Хиймдал“ с новини за инвазията на Керенза. Елитен БайТек отряд от убийци нахлува на станцията. Хищни извънземни премахват нейните обитатели един по един. Неизправност в червейната дупка на кораба обрича пространство-времето на унищожение още преди вечеря. Ще успеят ли Хана и Ник да защитят дома си? Съдбата на всички в „Хипатия“ и вероятно на цялата вселена е в техни ръце.

Ревю „Илумине“

„Гемина“, продължението на интергалактическия роман „Илумине“, е вече тук и със сигурност ще обсеби всеки, който го започне. Форматът на историята, познат ни от „Илумине“ – всички файлове, секретни документи, чат-стаи, схеми, карти и дневници – се запазва и тук, но героите в „Гемина“ са съвсем нови, непознати ни до момента, макар любимците ни Кейди Грант и Езра Мейсън, както и КАЗИМ, също да се появяват за малко.

Героите обаче не са единственото, различаващо „Гемина“ от „Илумине“ – във втората книга битките продължават да са все така свирепи, дори по-кървави и опасни, персонажите все така крият свои тайни, хумора за пореден път е на ниво и ме забавляваше искрено, но има и някои сюжетни елементи, които са на светлинни години от тези в „Илумине“, особено по сложност. Тук имаше доста повече наука и непознати термини в един момент от историята – теорията за мултивселената например, които дори и да не схванах напълно, звучат невероятно и страшно интригуващо. Ставаме свидетели и на нападение на извънземни паразити, което е нещо ново и доста по-ужасяващо, отколкото звучи. Също и болезнено и гнусно. Ейми Кауфман и Джей Кристоф отново са се справили перфектно с допълването на този свят, с цялостното преплитане на информацията от всички тези източници, на всички емоции и включени обрати, които ме изненадваха всеки път!

Не мога да преценя дали харесвам повече първото ни дуо – Кейди и Езра, или тукашните герои – Ник и Хана. Все пак Кейди и Езра ни бяха представени първи, но ви гарантирам, че Ник и Хана по нищо не им отстъпват. Също като Кейди, на пръв поглед Хана не изглежда като момиче, което би навредило на когото и да било, защото русата ѝ коса, миловидно изражение и това, че е свикнала да получава почти всичко успяват да прикрият факта, че прекарва часове в тренировки по бойни изкуства, а семейните вечери с баща ѝ са придружени от обсъждане на военни тактики. Хана нямаше как да не се превърне в мой фаворит, защото през цялото време на обсадата на дома ѝ запази самообладание и не спря да се бори, колкото и да ѝ се искаше просто да се откаже след всичко, през което премина, и именно тя се превърна в надеждата на всички за оцеляване. Със сигурност е един от най-силните персонажи в книгата.

Представителите на семейство Маликови – Ник, мъжкото водещо лице, заедно с братовчедка си Ела, компютърен гуру и главният виновник Ник и Хана да оцелеят в първите часове след нападението, бяха най-забавните персонажи в цялата книга, но и едни от най-мистериозните. Дълго време отне на Ник да се довери на Хана достатъчно, че да ѝ разкаже за миналото си и семейството си, а първоначално Ела ни бе представяна единствено чрез чатовете с братовчед си, без да се разкрива пълната ѝ история. Веднъж изпари ли се мистерията около тях обаче, читателят разбира, че братовчедите са и едни от най-интересните лица. Ник се опитва да скрие добротата си зад шеги и фасадата на лошо момче, но всъщност би направил всичко за хората, които обича, а Ела сякаш не се страхува от нищо, веднага втурваща се към опасността, макар преди едва две години да е преживяла нещо ужасяващо, което я е белязало завинаги.

Нещото, което много харесах както в „Илумине“, така и тук, е как главните ни герои се познават още отпреди събитията в книгата и това прави кореспонденцията между тях по-истинска, дори по-забавна, когато започнат да споделят свои вътрешни шеги и истории. Трябва да има повече такива книги, показващи, че е имало живот преди фаталните събития, следователно – силно вероятно е да има и след тях. Ако някой изобщо оцелее, де. Шегичка. Новата книга на Ейми Кауфман и Джей Кристоф е също толкова пристрастяваща, колкото старата – действието в „Гемина“ се развива в рамките на малко повече от двадесет и четири часа, което прави оставянето ѝ много трудно, защото по време на битка време за почивка няма. Екшънът тук ви е гарантиран, кървавите сцени са в изобилие, а нестандартният формат на „Гемина“ единствено ще увеличи емоциите ви. Горещо ви я препоръчвам!

Огромни благодарности на издателство Егмонт за предоставената възможност! 

Източници на снимките: 1, 2, 3.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s