„Кулата на зората“ от Сара Дж. Маас

97895427214131521110463.9205Каол Уестфол и Несрин Фалик пристигат в процъфтяващия град Антика, за да изковат съюз с Великия хаган на Южния континент, чиито огромни армии са последната надежда на Ерилея. Но освен това имат и друга почти безнадеждна мисия – да открият лечител от легендарната Торе Сесме, който да излекува Каол от раните, получени в Рифтхол. След като е преживяла нечувани жестокости като дете, Ирен Тауърс не гори от желание да помогне на младия лорд от Адарлан, камо ли – да го излекува. И все пак, тя е дала дума да помага на нуждаещите се и не смята да я престъпва. Но лорд Уестфол носи тъмнина от миналото си, която, както Ирен скоро разбира, може да погуби и двама им. А дълбоко в сенките на далечните планини, където митични воини кръжат в небето със своите руки, се намират дълго чаканите отговори. Отговори, в които се крие шансът за оцеляване – или всеобщата гибел.

Ревю „Острието на асасина“. Ревю „Кралица на сенките“. Ревю „Империя на бури“

Поредната книга на Сара Дж. Маас, която успява да ме разплаче и от щастие, и от тъга. „Кулата на зората“, макар посветена на приключението на Каол Уестфол и Несрин Фалик до съвсем нов и непознат до момента на читателите континент, а не на Елин Галантиус, бе също толкова вълнуваща, спираща дъха и просто обсебваща. За пореден път се изненадвам от това колко бързо се четат книгите на Сара Дж. Маас, независимо че са със сериозен брой страници – историята е толкова увлекателна и пристрастяваща, че читателят не иска, а и не може да се отдели от нея, с всяка приключена глава в ума му остават въпроси, които трябва да получат отговор и той продължава да чете, докато не прелисти и последната страница.

„Кулата на зората“ разказва за посещението на Каол и Несрин на Южният континент, където се надяват Каол да намери лечителка, която да излекува травмата на гърба му, оставила го парализиран след битката с предишния крал на Адарлан, както и да убедят тамошния владетел да застане на страната на Дориан и Елин във войната. Още преди да започна книгата, а и малко след това, незнайно защо бях решила, че понеже е посветена на Каол и лечението му, няма да станем свидетели на битки или някакви опасности, макар да е малко вероятно, но Сара Дж. Маас не изневерява на стила си и отново ни поднася страховити сражения, изправяйки героите си пред какво ли не. Как можах да си помисля, че някъде биха били в безопасност… Така е обаче, когато злото набира сили, а любимците ни не могат да се доверят на никого. Това е и добър урок за тях да не подценяват врага си, а да използват всяка секунда за разузнаване и изготвяне на бъдещ план, както и направиха.

За пореден път оставам впечатлена от въображението и таланта на Сара Дж. Маас да създава не само все по-заплетени и топлокръвни персонажи, но и цели градове и континенти. Южният континент се различава много от Северния, но е също толкова интересен и опияняващ, изпълнен с легенди, страшно интересно управляващо семейство, прокарало много строги, но и достойни, грижещи се за хората закони, което може и да има необичайна система за избиране на наследник, но тя със сигурност работи безпроблемно. Радвам се, че Южният континент ни бе представен с такива подробности и с всичките си особености, защото по този начин целият свят изглежда много по-истински и пълен. Изумена съм и от способностите на Сара да преплита по този начин миналото и историите на всичките си герои, защото дори веднъж споменати лица или събития от предишна книга могат да се окажат с важна роля за бъдещето, в което за пореден път се убедих и тук.

А сега за героите… Каол, който е един от първите ми любимци, тук е поставен в нова ситуация – неспособен да използва краката си, той често имаше нужда от помощта на някой друг, с което бившият капитан на стражата и настоящата ръка на краля определено не е свикнал. На Каол му се наложи и да разкрие голяма част от душата си, за да успее да се излекува напълно, наложи му се да застане лице в лице с миналото си, да му се опълчи и да го превъзмогне, а това показа и истинската му сила. Каол обаче далеч нямаше да се справи сам, а държи голяма част от напредъка си на лечителката Ирен Тауърс – млада жена, позната ни от история в „Острието на асасина“, на която е отредена много по-голяма роля, отколкото преди съм предполагала.

here guys, finished painting Yrene
hope you guys will like it ^^
character by @sjmaasИрен бе забележителна жена – умна, забавна, държаща на своето, тя не свеждаше глава пред когото и да било и не се отказваше дори пред най-големите трудности. Знаеше мястото си, знаеше какво заслужава и не се оставяше на останалите, а изискваше (и получаваше) единствено уважение. Ирен бе светъл лъч надежда, бе щастие и един от най-истинските и прекрасни герои, които Сара Дж. Маас е създавала. Нямаше как да не харесам това момиче с такава добра душа, което се бе посветило на това да помага на другите и нито веднъж не забрави за своята мисия. Особено в моментите, в които ѝ се искаше да се откаже, спомняйки си за всички злини, които ѝ е причинил кралят на Адарлан и заради които животът ѝ е бил толкова труден.

„Кулата на зората“ не бе посветена единствено на Каол, но и на Несрин – неговата спътница и настоящ капитан на стражата. В „Империя на бури“ така и не успях да опозная напълно Несрин, но тук тя ни е представена в пълната си светлина, разкрива се изцяло на читателя и за мен бе невъзможно да не я харесам. Несрин бе също толкова смела, колкото останалите герои, нямаше нужда някой друг да се грижи за нея, спускаше се в битките без дори да се замисли и вечно предлагаше помощта си. Южният континент всъщност е родината на Несрин и най-интересно бе да се проследи реакцията ѝ от завръщането у дома, при роднините ѝ, на мястото, за което е слушала толкова легенди и за което е мечтала от години. Несрин определено се чувстваше част от Антика, бързо се вписа в цялата обстановка, но нито за момент не забрави за приятелите, оставила на Север, които се нуждаят от нея и непрекъснато се опитваше да намери информация за враговете им, която да помогне за спасяването не само на Ерилея, но и на целия свят.

Каол и Несрин може и да пристигнаха като любовници или поне нещо близко до това, но мисля че скоро и двамата осъзнаха, че искрата между тях отдавна я няма. Те обаче откриха други хора, които се оказаха половинките за тях и проследяването на романсите им бе прекрасно и очарователно. Сара Дж. Маас не е забравила да включи по нещо и за романтичните души. А и изобщо – веднъж завършите ли „Кулата на зората“, надали бихте решили, че нещо ви е липсвало, защото в нея има всичко – от забавни моменти между персонажите, приятелства и магия, до великолепни обрати, които никога не мога да предвидя, и разкрития на древни истории и легенди, насочващи случващото се в поредицата в съвсем друга посока. След края на тази книга вече нямам никакво търпение да прочета финалната част и дори предчувствам, че битката в нея ще е една от най-великите, за които някога съм чела.

Искрено благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност! 

Източници на снимките: 1, 2, 3-5.

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s