„Косачи“ от Нийл Шустърман

dagata-na-kosata-kniga-1-kosachi-9786191710515.jpgСвят без глад, без болести, без война, без страдание. Човечеството е постигнало всичко това и дори е победило смъртта. Сега Косачите са единствените, които могат да слагат край на живота, и са длъжни да го правят, за да държат размера на населението под контрол. Цитра и Роуан са избрани за ученици на Косач Фарадей – роля, която никой от тях не е желал. На тях им се налага да овладеят „изкуството“ по отнемане на живот със знанието, че ако се провалят, това означава самите те да се простят с живота си. Само единият от двамата в крайна сметка може да стане Косач и залогът се вдига допълнително от това, че избраният трябва да ликвидира конкурента си. Оказва се обаче, че обучението им е не толкова свързано с овладяване на различните методи за убиване, колкото с откриване на житейска философия, която да им помогне да приемат съдбата си.

Има нещо магическо в започването на нова история. Не просто нова книга, а чисто нова история, с герои, непознати до момента на читателите, със свят, така различен от останалите, че да разпали искра у теб, да те накара да не желаеш да се отделяш от книгата, а единствено да изследваш света ѝ. Изпитах тази магия със започването на „Косачи“, от която не знаех какво точно да очаквам, но още след първата прочетена глава бях сигурна, че това ще е история, в която ще се влюбя. И така и стана.

Веднъж започнах ли „Косачи“, направо прелетях през нея – седнах, започнах да чета и дори не осъзнах кога съм минала средата на книгата. Действието е забързано, постоянно се случва по нещо, описанията са така въздействащи, че наистина се чувстваш част от романа, а главната тема и целият свят са изключително оригинални – в утопията на Шустърман единствените, които са способни да отнемат живот, са Косачите. Всички останали, дори при фатален инцидент, просто прекарват няколко дни във възстановителен център и са като нови. Без болести, без доживотно стареене, защото по всяко време можеш да се подмладиш, и без бедност. Впечатление ми направи още и как Косачите не са облечени в черно, макар да сме свикнали да свързваме смъртта с този цвят, а робите им са в ярки и различни цветове, отличаващи ги един от друг. Още един специален детайл, добавен от Нийл Шустърман.

Главни действащи лица са младите Цитра и Роуан, избрани за ученици на Косач Фарадей, а историята бе разказана най-вече от техните гледни точки, с някои допълнителни глави от друга перспектива, разкриващи важни събития за сюжета. Искам да вмъкна също, че между главите имаше откъси от дневници на Косачи, които те са задължени да водят и всеки може да прочете, които направиха историята още по-пълна и интересна, разкривайки подробности за законите на Косачите и какво е било в началото на тяхното съществуване. Та, трудно ми е да реша кого харесвам повече – Цитра или Роуан, защото макар двамата да имаха доста общи неща, те бяха и коренно различни.

Цитра бе по-откритата от двамата, почти винаги можех да разбера какво мисли и как възнамерява да действа, докато Роуан криеше емоциите си по-усърдно. Миналото им също се различава – Цитра е израснала в семейство, изпълнено с обич, доверие и подкрепа, а Роуан е свикнал да бъде пренебрегван и никой да не се интересува от самия него, каквото и да прави. И двамата обаче бяха изключително интелигентни, справяха се перфектно с бойните изкуства, отровите и изобщо всички аспекти на смъртта. В един момент Роуан и Цитра бяха поставени в съвсем различни ситуации, което бе голямо изпитание за тях, но те успяха да се справят с всяка трудност и препятствие по пътя си, запазвайки морала си и нещата, в които вярват.
Всяка утопия обаче в даден момент се превръща в дистопия, а злодеят тук е доста интересно създаден, олицетворяващ поредица от погрешни настройки към света. Не ми беше трудно да го намразя, мисля че нарочно е създаден по този начин – бляскавата му външност да контрастира на тъмната му, грозна душа, но най-лошото е, че не само в книгите има хора като него, но и извън тях.

Единственото, което не харесах в „Косачи“, бе, че краят ми се стори твърде забързан, не можах да осъзная кога се случиха толкова много неща и следователно не успях да ги обмисля добре – сякаш Нийл Шустърман е бързал да приключи книгата си малко по-бързо. Въпреки това, не останах разочарована от начина, по който приключиха нещата, харесах всички включени обрати, далеч не ги очаквах, и нямам търпение за продължението на романа – имам доста високи очаквания за него, все пак това е една от най-добрите истории, които съм чела напоследък. Сега единствено ми остава да не спирам да ви препоръчвам „Косачи“, защото тази оригинална, въздействаща, изпълнена с обрати книга бързо ще ви спечели, но след това дълго няма да ви пусне. Не я пропускайте!

Изключителни благодарности на издателство Orange Books за гласуваното доверие!

Източници на снимките: 1, 2, 3-4.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s