Любими цитати от „Анн от фермата „Грийн Гейбълс“

Свързано изображениеСдобих се с „Анн от фермата „Грийн Гейбълс“ съвсем случайно, докато се чудех коя книга да си взема, за да изразходвам подаръчния ваучер за една книжарница. И понеже бях решила, че искам да имам повече класики в библиотеката си, били те детски или не, посегнах към новото издание на романа на Луси М. Монтгомъри. Мина повече от месец докато се реша да започна книгата, мина повече от месец и преди да я завърша, но не защото не ми е харесала, а защото чисто и просто не сядах да я чета. Не знам защо. От една страна обаче се радвам, че завършването ѝ ми отне толкова време, защото така имах възможност да се насладя изцяло на детството на Анн, на безбройните ѝ приказки, на чара ѝ, на въображението ѝ. Открих и самата себе си в Анн – в начина, по който мислим понякога, в действията, които вършим, в приоритетите ни. За пръв път ми се случва и да обръщам такова голямо внимание на всяка написана дума, защото стилът на писане на Луси М. Монтгомъри е толкова прекрасен, че историята ѝ бързо започва да се усеща като прегръдка, като дом. И точно заради това реших да ви поканя да прочетете книгата като ви представя любимите си цитати от нея, заради които така често спирах да чета, за да ги запиша, което, повярвайте ми, се случва изключително рядко. Надявам се да ви харесат и да ви докоснат поне наполовина толкова, колкото докоснаха мен.

„Толкова е хубаво да говориш, когато ти се иска, без да ти кажат, че децата трябва да ги виждаш, а не да ги слушаш. Това са ми го казвали милиони пъти, когато съм заговаряла. И хората ми се смеят, защото съм употребявала големи думи. Но щом имаш големи идеи, трябва да употребяваш големи думи, за да ги изразиш, нали?“

„Но най-лошото като си представяш разни неща е, че идва време, когато трябва да спреш и от това боли.“

„От опит зная, че човек може почти винаги да се радва на всичко, ако твърдо е решил да се радва.“

„Моят живот е гробище на погребани надежди.“

Резултат с изображение за Anne of green gables l m montgomery tumblr„- О, Марила, в чакането да се сбъднат неща се крие половината удоволствие от тях – възкликна Анн. – Може да не се сбъднат тези неща, но нищо не може да ти попречи на удоволствието да чакаш сбъдването им …  Но аз мисля, че ще е по-лошо да не очакваш нищо, отколкото да бъдеш разочарован.“

„Толкова съм щастлива, че живея в свят, в който има октомври!“

„Има толкова много разни Анн в мене! Понякога си мисля, че затова създавам толкова неприятности. Ако бях само една-единствена Анн, щеше да бъде много по-спокойно, но тогава пък нямаше да бъде и наполовина толкова интересно.“

„- Не е ли хубаво да си помислиш, че утре е нов ден, засега без грешки?
– Уверена съм, че ще направиш предостатъчно – откликна се Марила. – Никога не съм видяла някой да те надмине в провене на грешки, Анн.
– Вярно, и аз си го зная – тъжно призна Анн. – Но никога ли не си забелязала едно утешително нещо за мен, Марила? Аз никога не правя една и съща грешка два пъти.
– Не виждам голяма полза от това, щом вечно правиш нови.
– О, не разбираш ли, Марила? Трябва да има граница на грешките, които някой може да направи, и когато стигна до техния край, вече няма да ги правя.“

„За Анн да приема нещата спокойно би значило да промени характера си. Изтъкана от „дух, огън и роса“, по нейни твърдения, тя посрещаше удоволствията и болките в живота с тройно напрежение.“

„- Не се отказвай от своята романтичност, Анн – стеснително прошепна той. – Малко романтичност е хубаво нещо… не прекалено много, разбира се… но запази малко от нея, Анн, запази малко.“

„О, колко е хубаво да си жив и да се прибираш у дома!“

Свързано изображение„- Ти не бърбориш и наполовина толкова, колкото преди, Анн, нито употребяваш и наполовина толкова големи думи. Какво ти е станало?…
– И не знам защо, не ми се ще вече да употребявам големи думи. Почти за съжаление е, нали, сега, когато наистина ставам достатъчно голяма за тях, ако исках да ги казвам. Интересно е да си горе-долу пораснала в някои отношения, но не е така забавно, както очаквах, Марила. Има толкова много за научаване, вършене и мислене, че няма време за големи думи.“

„Никога не съм си мислила, че в моите съчинения има толкова много грешки, докато не започнах да си ги търся сама. Толкова се засрамих, че исках да се откажа изобщо, но госпожица Стейси каза, че бих могла да се науча да пиша добре, само ако свикна най-строго да критикувам сама себе си.“

„…Чувствам, че няма кой знае каква разлика дали ще спечеля Ейвъри или не. Направила съм всичко каквото мога и започвам да разбирам какво значи „сладостта на борбата“. Най-доброто нещо след това да се опиташ и победиш, е да се опиташ и да не успееш.“ 

„Други съображения съвсем не я тревожеха; тя нямаше възвишени стремежи и затова не изпитваше никакво безпокойство. Защото ние плащаме известна цена за всичко, което получаваме или взимаме на този свят, и при все че амбициите са нещо, което напълно заслужава да го имаш, те не се постигат евтино, а изискват да се заплатят с работа и себеотрицание, тревоги и обезсърчение.“

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s