„На трона се възкачвам“ от Кирстен Уайт

97895427218401528358668.4687.jpgЛада Дракула няма съюзници. Нито трон. След проваления ѝ опит да спаси влашката корона тя иска да накаже всеки, който пресече пътя ѝ. Но мисълта за Мехмед не дава мира на загрубялото ѝ сърце. Това, от което има нужда в момента, са дипломатическите умения на по-малкия ѝ брат Раду Дракула, но Мехмед го е изпратил в Константинопол с тайна мисия. Раду се мъчи да съвмести лоялността към своята вяра и към Мехмед с братския си дълг към Лада. Ако тя умре, той никога няма да си го прости. Докато навсякъде се вихрят тежки политически борби, двамата Дракула ще трябва да решат на какви жертви са готови, за да изпълнят своя дълг. Империи ще рухнат, тронове ще бъдат спечелени, души ще бъдат погубени…

Ревю „Влизам в мрака“

Далеч не очаквах толкова бързо да се влюбя в историята за брата и сестрата Дракула, толкова бързо да навляза в този свят на войни, битки за територия и уважение, интриги и скрита любов, така да се обсебя от света преди години, който дори тук да не е разказан напълно достоверно, все пак се основава на реални исторически събития. Малко е страшно да четеш тези редове и да си представяш какво се е случило, да знаеш, че тези обсади са истински и истински хора са загинали за каузи, звучащи налудничаво и ненужно. Историята е страшна, но „На трона се възкачвам“ я разказва брилянтно. Има още

„Пламтящият лабиринт“ от Рик Риърдън

97895427218641524653243.4972.jpgКОГАТО ТРИМАТА СА ПОЗНАТИ И СТИГНАТ ТИБЪР ЖИВИ,
ТОГАВА АПОЛОН ЩЕ ЗАПОЧНЕ ДА ТАНЦУВА.

Ревю „Скритият оракул“.  Ревю „Тъмното пророчество“

„Пламтящият лабиринт“ е най-мрачната книга на Рик Риърдън от доста време насам. Тя бе доста по-страшна от първите две в поредицата, защото злодея срещу когото се изправят нашите герои е изключително лукав, далеч не играе игрички щом заплахата е срещу него, а действа веднага и смъртоносно. А милите ни персонажи, начело с уплашения Аполон в тялото на Лестър Пападопулос, който едва-едва се защитава сам, не изглежда да имат много шансове за победа в текущото си състояние. Добре че на помощ идва следващото дуо герои от предишните книги на Рик Риърдън. Има още

„Божигроб“ от Джей Кристоф

97895427215051524224402.8879.jpgМия Корвере е намерила своето място като острие в Червената църква, но мнозина смятат, че тя далеч не го заслужава. Упражнявайки кървавия си занаят, тя така и не се доближава до крайната си цел – смъртта на консул Скайва и кардинал Дуомо. А след фатален сблъсък със стар враг, Мия започва да подозира мотивите на Червената църква… Когато е обявено, че Скайва и Дуомо ще имат рядка публична изява по случай закриването на игрите в Божигроб, Мия се опълчва срещу Църквата и продава себе си като гладиатор в замяна на възможността да ги елиминира. На арената Мия открива нови съюзници, по-добри противници и още повече въпроси за необичайното си влечение към сенките. Но докато все повече заговори биват разкрити, а броят на жертвите продължава да нараства, Мия е принудена да направи избор между лоялността и отмъщението и да разкрие тайна, която би могла да промени целия ѝ свят.

Ревю „Нивганощ“

Опитвам се да разбера как човек, ако предположим, че Джей Кристоф е човек, би могъл да сътвори толкова многопластова, заплетена, емоционална, забавна дори, на фона на всички убийства, история, която изгаря читателя, поглъща го, запазва си място в сърцето му и не му дава мира цяла година, докато не прочете продължението, а след това, след като завърши тази заветна втора книга, отново започва да го унищожава малко по малко, оставяща го да повтаря една-единствена дума – „не“. Така се чувствах аз след края на „Божигроб“. И ако това не доказва колко добра е тази книга, не знам какво  би.

Има още

‘Leah on the Offbeat’ by Becky Albertalli

31180248.jpgПисането на ревюта на книгите на Becky Albertalli се превърна в традиция за мен и макар да не съм изразявала мислите си за книга по този начин от повече от месец, нямаше как да пропусна да отбележа прочита на най-новото допълнение в света на ‘Simon vs.’ – ‘Leah on the Offbeat’. Въпреки че краят на книгата ме разочарова мъничко (за това по-късно), аз все пак обикнах историята за вече познатата на читателите Leah от дебютната книга на Becky и съм сигурна, че вие също ще я намерите за просто очарователна и страшно забавна.

Ревю ‘Simon vs. the Homo Sapiens Agenda’. Ревю ‘The Upsight of Unrequited’ Има още

Какво гледах през май

Marvel-Phase-4.jpg

През месец май бях много заета – течеше лятната изпитна сесия и трябваше да се подготвям за нея, по същото време започнах и работа, имаше много празници, събирания и свободното ми време…. пуф. Изчезна. Затова и прочетох само една книга и половина през май, не пусках почти никакви публикации и общо взето ме четете от равносметка до равносметка. Книжна този месец няма да има, но филмовата е на лице и то изцяло на тема ‘Marvel’ – гледането на филми бе може би единственото разпускащо нещо, което можех да правя.

Свързано изображениеCaptain America: The First Avenger
Може би защото след гледането на ‘Avengers: Age of Ultron’ ми се прииска да изгледам и други Marvel филми или по някаква незнайна друга причина, но реших все пак да дам шанс на Капитан Америка и филмите, посветени на него, а и няма по-подходящ филм, от който да започна подготовката си за ‘Infinity War’ (която включва плюс-минус осем филма, които още не съм гледала). След като изгледах „Първият отмъстител“ не мога да си обясня защо съм смятала, че филмът няма да ми хареса – бе много интересен, радвам се, че най-накрая разбрах каква е историята на Стив Роджърс, коя точно е Агент Картър (сега искам да изгледам и сериала, посветен на нея), запознах се с всеизвестния Бъки и дори срещнах бащата на Тони Старк. Вече нямам търпение да изгледам и втория филм, определено не съжалявам за избора си. Има още