„Божигроб“ от Джей Кристоф

97895427215051524224402.8879.jpgМия Корвере е намерила своето място като острие в Червената църква, но мнозина смятат, че тя далеч не го заслужава. Упражнявайки кървавия си занаят, тя така и не се доближава до крайната си цел – смъртта на консул Скайва и кардинал Дуомо. А след фатален сблъсък със стар враг, Мия започва да подозира мотивите на Червената църква… Когато е обявено, че Скайва и Дуомо ще имат рядка публична изява по случай закриването на игрите в Божигроб, Мия се опълчва срещу Църквата и продава себе си като гладиатор в замяна на възможността да ги елиминира. На арената Мия открива нови съюзници, по-добри противници и още повече въпроси за необичайното си влечение към сенките. Но докато все повече заговори биват разкрити, а броят на жертвите продължава да нараства, Мия е принудена да направи избор между лоялността и отмъщението и да разкрие тайна, която би могла да промени целия ѝ свят.

Ревю „Нивганощ“

Опитвам се да разбера как човек, ако предположим, че Джей Кристоф е човек, би могъл да сътвори толкова многопластова, заплетена, емоционална, забавна дори, на фона на всички убийства, история, която изгаря читателя, поглъща го, запазва си място в сърцето му и не му дава мира цяла година, докато не прочете продължението, а след това, след като завърши тази заветна втора книга, отново започва да го унищожава малко по малко, оставяща го да повтаря една-единствена дума – „не“. Така се чувствах аз след края на „Божигроб“. И ако това не доказва колко добра е тази книга, не знам какво  би.

В началото сюжета на „Божигроб“ е разделен на две части – едната се развива в настоящето, а другата – четири месеца по-рано и осем месеца след събитията в „Нивганощ“. Тези две истории ни дават възможност добре да разберем много от събитията в книгата, но и правят цялата обстановка по-загадъчна, караща читателя да не спира да се чуди какво точно се е случило преди, какво се случва сега и жадно да разгръща страниците, търсейки отговори. А най-забавно е, когато и двете сюжетни линии са страшно интересни, и дори за момент да поискаш да отвориш средата на следващата глава, за да разбереш какво ще се случи в настоящето, миналото търпеливо те приканва със своите собствени тайни.

Загадъчната, необикновена, изкусителна Мия Корвере тук е още по-смъртоносна, още по-дръзка и готова на всичко за целта си – нямаше как да я заобичам повече. Плановете на Мия продължават да са изцяло основани на налудничави идеи, които често-често тръгват в грешната посока, но един от многото ѝ таланти е да взема най-доброто от всяка ситуация. Дори ситуацията да е такава, че Мия бива продадена като робиня, която ще се обучава за гладиат, ако преди това оцелее, естествено, подготвящ се за най-жестоките и зрелищни игри в цялата република – игрите Венатус Магни, където от над триста човека трябва да остане само един. Лесна работа, нали? Добре, че на страната на Мия са някои наши стари познати, като Меркурио, първият учител на Мия, както и Ашлин Ярнхайм, която веднъж вече предаде нашата героиня, но може би има още какво да ѝ каже…

В „Божигроб“ Мия срещна много нови лица по пътя към целта си, с някои от тях се разбираше прекрасно – като айтриеца Сидоний, който за мен е един от най-честните и лоялни персонажи в тази книга, а с други така и не можа да намери общ език – като шампиона, предопределен да се бие на Магни преди появата на Мия – Фуриян, който на всичкото отгоре се оказва втория здрачин, който Мия среща през живота си, но също като първия не ѝ дава нито един отговор, а единствено умножава досегашните ѝ въпроси. Спътниците на Мия пък вече са двама – освен демона господин Благ, с Мия е и Затъмнение, предишния демон на вече мъртвия Касий. Те двамата не пропускаха да се скарат, разведрявайки малко обтегнатата обстановка и изпиваха страха ѝ, когато можеха. Най-интересния човек от свитата на Мия обаче си остава Ашлин, която дори да ненавиждах в края на „Нивганощ“, вече съм ѝ изключително благодарна. Ашлин доказа, че наистина държи на Мия, доказа, че би направила всичко, за да заслужи доверието ѝ, помогна ѝ неведнъж и приятелството между двете не само се възроди отново, но и прерасна в нещо повече, нещо, което започна още преди година.

Изумена съм от таланта и въображението на Джей Кристоф. Изумена съм от всички малки детайли, правещи историята толкова реална, всички бележки под линията, обясняващи за минали исторически събития в Айтрия и завършващи с капка сарказъм или шега. Не само съм изумена, но и обожавам стила на писане на Кристоф, постоянните му закачки към читателите дори в най-напрегнатите моменти и това колко пълнокръвни са всичките му персонажи. Ако сте чели „Нивганощ“, но все още не сте започнали „Божигроб“ – отървете се от всички други занимания и се посветете на този роман. Защото такива са добрите фентъзи книги – опияняващи, кървави, забавни, с нестихващо действие и жажда за още.

Неописуеми благодарности на издателство Егмонт за предоставената възможност!

Източници на снимките: 1, 2, 3, 4.

2 мнения за “„Божигроб“ от Джей Кристоф

    • Няма нужда да се притесняваш, първата в началото започва малко бавно и е объркващо, докато разбереш каква точно е историята, но след това става страшно интересно и направо ще прелетиш през книгата! 😊

      Liked by 1 person

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s