„На трона се възкачвам“ от Кирстен Уайт

97895427218401528358668.4687.jpgЛада Дракула няма съюзници. Нито трон. След проваления ѝ опит да спаси влашката корона тя иска да накаже всеки, който пресече пътя ѝ. Но мисълта за Мехмед не дава мира на загрубялото ѝ сърце. Това, от което има нужда в момента, са дипломатическите умения на по-малкия ѝ брат Раду Дракула, но Мехмед го е изпратил в Константинопол с тайна мисия. Раду се мъчи да съвмести лоялността към своята вяра и към Мехмед с братския си дълг към Лада. Ако тя умре, той никога няма да си го прости. Докато навсякъде се вихрят тежки политически борби, двамата Дракула ще трябва да решат на какви жертви са готови, за да изпълнят своя дълг. Империи ще рухнат, тронове ще бъдат спечелени, души ще бъдат погубени…

Ревю „Влизам в мрака“

Далеч не очаквах толкова бързо да се влюбя в историята за брата и сестрата Дракула, толкова бързо да навляза в този свят на войни, битки за територия и уважение, интриги и скрита любов, така да се обсебя от света преди години, който дори тук да не е разказан напълно достоверно, все пак се основава на реални исторически събития. Малко е страшно да четеш тези редове и да си представяш какво се е случило, да знаеш, че тези обсади са истински и истински хора са загинали за каузи, звучащи налудничаво и ненужно. Историята е страшна, но „На трона се възкачвам“ я разказва брилянтно.

„На трона се възкачвам“ разказва за две битки – битката на Лада Дракула за трона на Влашко и битката на Раду Хубавия, по-малкият ѝ брат, за сърцето на султана на Османската империя – Мехмед. Разказва за битката с душата на героите, битката с това, в което вярват и с това, което мислят за правилно… Раду и Лада, които още в книга първа не ги свързваше друго, освен кръвта във вените им, тук още повече се различават един от друг, но невидимата нишка помежду им продължава да им напомня за другия и ги кара редовно да се питат как биха постъпили ако бяха поставени в противоположната ситуация. И макар брата и сестрата Дракула да отричат взаимната си загриженост, вътрешно те биха дали всичко, за да споделят еднаква страна и да властват заедно. Биха били непобедим отбор.

Любимата ми Лада тук бе по-свирепа от всякога, но няма как да спечелиш която и да е битка без да рискуваш и да загубиш някого. Водена от желанието си за това, което ѝ се полага по право, Лада не губи нито миг в погрешни действия, а взима най-доброто от всяка ситуация и не само сключва най-изгодните съюзи, но и винаги гледа да бъде заобиколена единствено от хора, на които вярва и които вярват в нея. С всяка страница се убеждавах все повече и повече колко силна и невероятна героиня е Лада, Лада, която ще даде единството най-доброто на своя народ и няма да се остави да бъде контролирана от никого. Дори от Мехмед, към когото изпитва доста противоречиви чувства.

Раду, момчето, което може да се измъкне от всяка ситуация единствено с мила усмивка и няколко думи, този път бе поставен в различна ситуация, рискуваща не само връзките му с всички хора, които познава, но и живота му. Вярата на Раду обаче става все по-силна и благодарение на нея, и на любовта му към Мехмед, той би успял с всичко – дори с преместването в Константинопол като шпионин – градът-мечта на обсебения от власт Мехмед. Раду научи много за себе си в тази книга, израстна и макар да не загуби вярата си, заобиколен от християни, успя да я насочи в друга посока, показваща му какъв точно е света. И какъв не трябва да бъде.

Неотлъчно до Раду бе Назира – неговата главна опора и фалшива съпруга, без която той със сигурност би бил загубен. Не успях да опозная Назира в предишната книга, но тук я харесах много – тя бе забавна, позитивна, смела и страшно умна. Момиче – мечта! От друга страна, Мехмед бе героя, когото не можах да позная. Тук той не ни бе разкрит изцяло, а през по-голямата част разбирахме за действията му през очите на останалите герои, но дори в малките сцени, в които присъстваше лично, той вече бе далеч по-студен и мрачен. Явно това прави многото власт с хората – кара ги или да се страхуват, или да вършат ужасяващи неща, за да получат още повече власт, или и двете.

„На трона се възкачвам“ е един забележителен роман, който ще ви въздейства силно, ще ви пренесе из земите на Влашко, на стените на Константинопол и на всяко друго място, което нашите герои посещават. Пригответе се да не откъсвате очи от страниците, защото всяко събитие, което Кирстен Уайт описва, ще ви изгаря от любопитство за това какво предстои да се случи, докато не стигнете до края. „На трона се възкачвам“ напълно заслужава вашето внимание, не го пропускайте!

Искрени благодарности на издателство Егмонт за предоставената възможност!

Източници на снимките: 1, 2-3, 4.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s