„Принцеса на пепелта“ от Лаура Себастиън

ash_princess1528797846.8913.jpgТеодосия е едва шестгодишна, когато страната ѝ е превзета. Майка ѝ, Кралицата на пламъка и яростта, е убита пред очите ѝ. На този ден императорът коронясва Теодосия със срамна титла – Принцеса на пепелта. Десет години Теодосия, наричана Тора, чака мига, в който отново ще бъде свободна. Преструва се на празноглава и наивна, за да избегне бруталните наказания. Потиска всички свои мисли освен една: „Правѝ императора щастлив и ще бъдеш в безопасност!“… до нощта, в която той я принуждава да екзекутира последната си надежда за спасение. Твърде дълго Принцесата на пепелта гледа земята си плячкосана, а хората си – поробени. Но сега е време всичко да приключи.

„Принцеса на пепелта“ е една класическа тийн фентъзи книга за поробено кралство и държана в плен принцеса, влюбваща се не в когото трябва, докато приятелят ѝ от детството не се появява жив, за да напомни за миналото, преобръщайки света ѝ. Всичко дотук ви звучи познато, нали? Със сигурност сте го срещали и преди, но „Принцеса на пепелта“ ще успее да ви изненада неведнъж, действието се разгръща във всички посоки, така, че дори читателят да предвиди част от бъдещето, то останалата развръзка да го изненада, а тайни, кроежи, предателства, но и приятелства дебнат зад всеки ъгъл. Макар че човек трудно завързва приятелства сред хората, които са му отнели всичко.

Теодосия, законната кралица на Астрея, представена ни като Тора или Тео, бива взета при императора след убийството на майка ѝ и смяната на властта. Не ѝ е нито истинското ѝ име, нито истинския ѝ език, роднините и приятелите ѝ са мъртви или затворени в мините, а за всяко бунтовническо действие бива бита с камшик за наказание. Предполага се, че това ще направи Тора по-слаба и прекършена, и макар в първата половина на книгата тя да е именно такава, веднага щом среща познатото лице на Блейз и бива принудена да изтърпи жестока екзекуция, тя се променя и образа на Тора остава като маска, докато вътрешно се превръща в Теодосия, кралицата на своя народ.

Тео бе най-вече страхотна актриса – контролираше добре гласа си, изражението си и всеки жест, който би могъл да се счита за измяна. Тя поставяше на първо място своя народ и макар да имаше няколко моменти на слабост – едновременните любовните терзания по Блейз, бунтовника с магически белег, и престолонаследника и неин враг Сьорен, който обаче се различава коренно от баща си императора, желанието ѝ да предпази мечтателката Крес, най-добрата ѝ приятелка, но и дъщерята на тейна, мъжът, убил майка ѝ – Тео успя да изпълни всяка точка в изработения план и да мисли като владетел.

Трудно ми е обаче да кажа кого от двамата харесах повече – мистериозния,  и криещ чувствата си Блейз, който познава старата Теодосия и би рискувал всичко, за да бъде кралицата му добре, или романтичния и чувствителен Сьорен, който изпълнява суровия си дълг като принц и воин дори и да не иска, но би се противопоставил на най-влиятелния мъж за своята посипана с пепел принцеса.  Ярък образ бе и Кресцентия, единственият човек, застъпил се за Тора и останал до нея през всички тези години робство, едно момиче, което предпочита да чете романи, да ходи по празненства и да клюкарства пред останалите задължения. Трябва да има и невинни герои, нали? До колко обаче те ще останат такива в този свят на жестокост и измами е друг въпрос.

„Принцеса на пепелта“ се чете много бързо, Лаура Себастиън пише увлекателно и задържа вниманието на читателя, което е нещо страхотно за дебютен роман, но в същото време има и неща, което не ми допаднаха – доста често се повтаряха отделни фрази, понякога и цели диалози, наблягащи на една единствена идея, което можеше да бъде избегнато. Не ми хареса също, че не бе обърнато достатъчно внимание на светът на героите и особено на магическата им система, защото магия съществува, а повечето неща бяха оставени неизяснени или напълно забравени. Щеше да е хубаво тази част на книгата да е по-развита, но се надявам авторката да си вземе поука и със следващата книга, която със сигурност ще искате да прочетете след неочаквания край на тази, да впечатли читателите си още повече.

„Принцеса на пепелта“ е история за принцове и принцеси, но не като щастливите и безгрижни, които сте свикнали да срещате, а такива заобиколени от интриги, магия, битки и тайни. Не пропускайте дебюта на Лаура Себастиън ако сте почитатели на този жанр книги, защото книга втора се очертава да е дори по-вълнуваща от първата!

Голямо благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност! 

Източници на снимките: 1, 2, 3.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s